11

0

Доста време мина от 10.

Дойде ред и на 11 в поредицата. И в този епизод мисля да помълча, защото думите препускат бясно в главата ми без ред, без изречения. Препускат и се блъскат една в друга и от сблъска им в главата ми кънти едно отвратително ехо на позабравени неща.

Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори.
Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание мога да кажа повече, понякога и всичко…

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Благодаря :)

1

Покрай многото работа напоследък – не можах да напиша едно “благодаря” на:

Прочети това – за това, че бяха споделили последния ми постинг – пътуването до Копривщица.

Блог на деня – за това, че съм била номинирана, а в последствие и наградена за 12.05.2010.

Работата така ме е увъртяла, че нямам време да седна и да си събера мислите… и в крайна сметка да пиша редовно тук. И ако някой си е помислил дори, че това местенце умира – цЪк, не умира! Просто моя милост е в работна турболенция и няма време за писане. Е, вечер се прибирам и сигурно бих намерила време, но пък в момента в който прекрача прага на дома си – нямам никакво желание да поглеждам към лаптопа. Умора, какво да се прави… Ще мине де, и пак ще се пише :)

Та, драги ми смехурковци,сърдечно благодаря!

Почивка в Копривщица

8

От няколко години все се каним да скокнем до Копривщица за възстановката на Априлското въстание. Е, най-после се наканихме и го направихме. И не съжалявам – бяха два невероятни дни, сред невероятна атмосфера! Починах си, поех си въздух и толкова бях запленена от градчето, че за следващото ходене там няма да се каня с години! Още догодина съм там пак :)
Беше трудно намирането на свободни стаи 2 седмици преди празника… В крайна сметка обаче се добрах до резервация на стая в “Чучура”. 2 нощувки излизат 90 лв, с включена закуска в цената.
Тръгнахме около 20:30 ч. вечерта, миналия петък – 30 април. Пътя след Долни Богров е в ремонт, та се наложи едно заобикаляне през Елин Пелин, след което се включихме отново по подбалканския път.Имах спомен от едно някогашно пътуване, че трасето е ужасно – дупка до дупка… Е, спомените ми бяха стари и някъде тайно в себе си се надявах, че вече е оправен. Блажени са верующите. Уви, пътя си е все така ужасен, имайки предвид и тъмницата в която карах – можете да се сетите, че нямаше как да пропусна всичките – а те са много!!! Слава Богу, след Пирдоп пътя е ОК.
Та, благодарение на ужасния път в комбинация с тъмницата – пътуването не продължи час-час и половина (все пак става дума за нищо и никакви 100 – 120 км), а над цели 2 часа!!! Накрая вече толкова бях изгубила търпение от дупки и завои, че просто не вярвах, че някога ще стигна до заветната Копривщица :) И точно в тоя момент, след поредния остър завой се показаха светлинките! И се влюбих :) Малки и тихи улички, все още никакъв наплив от хора, спокойствие, фенери по улиците, река, мостове… чудничко! Бързо намерихме хотела. Тук е момента “Чучура” да получи от мен публична оценка 6 (отличен)!!! Пристигнахме в късните часове – може би около 11 вечерта… настанихме се, слязохме в механата на хотела – хората ни нагостиха без грам да ми се налага да се чувствам неудобно от късния час… Стаята ни беше хубава, а храната в механата… ооо, може да се пише много за нея – според Casper, който не за пръв път посещаваше това градче – това е най-доброто място за хапване – невероятна кухня… не-ве-ро-ятна!Ако някога попаднете там – задължително се поглезете с палачинките им със сладко от диви ягоди, с домашното овче мляко, с пърленките с масло и чубрица, със сачовете… абе изобщо с всичко, което можете да поберете в стомасите си! Задължително посетете този хотел/механа, ако попаднете в Копривщица :)

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към “Дирекция на музеите” – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим :) Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше “Ослековата къща”

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив. Continue reading »

Earth Hour 2010

1

Turn out your light, show support

In 2009 hundreds of millions of people around the world showed their support by turning off their lights for one hour.
Earth Hour 2010 will continue to be a global call to action to every individual, every business and every community. A call to stand up, to show leadership and be responsible for our future.
Show your support HERE.

Миналата година писах за тази инициатива. Превърнала се е в традиция и тази година ще бъде отбелязан часът на земята :) В събота, 27.03.2010 угасете лампите, телевизора и компютъра си за 1 час – между 20:30 и 21:30. Спокойно можете да запълните този 1 час с бутилка вино, няколко свещи и любим човек до себе си :) Или пък да се разходите в града си – както направих аз миналата година, заедно с приятели. Мисля да не пропускам и тази година, убедена съм, че в градинката на театъра пак ще има интересни неща :)

Ето официалното видео тази година… I will try to fix you… :)

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Само да вметна, че песента към видеото е една от любимите ми :) Coldplay – Fix you.

Угасете лампите :) Само за 1 час. В събота, 27.03.2010. Начало – 20:30 ч.

02.2010

2

Long time no seen…

Февруари свърши! Ей на – и март вече е във втората си половина, йей! Да свършва тази зима, студ, кал, сняг, дъжд, че аман.

По-интересен е февруари де, паметен ще е за мен. 02.2010.
Какво се случи?
Празнувах последните си “20 и”, сиреч станах на 29. Празнувахме 4ма рожденника (за сравнение – последния път бяхме 3ма). Близо 20 човека успяхме да се поберем във Вили Кавалджиеви – в една махала над Трявна, имаше е*аси снега, малко екстремно ми дойде качването от Трявна до там, както и слизането след това. Слава богу – гумите Gislaved, които Ники ми беше подбрал и в крайна сметка купих - се доказаха като добри (или пък аз съм добър шофер, хех! ;) ).
Подробности за партито и самите вили има доста при Casper, в ей този пост :)
Аз ще се въздържа от подробен коментар, но определено ще запомня въпросния рожден ден – ако не с качването и слизането от вилите, или пък с настинката, която ме тръшна… или пък с многото смешки, които са документирани (и само чакам някой да ме ядоса повечко, че да го изложа на показ тук ;р )

Та така, последно двадесет и… Малко странно е усещането. Колкото и да ви казват, че човек е на толкова, на колкото се чувства – не им вярвайте :) Мисълта, че догодина ще ставам на 30 (трийсет, еййй!!!) хич не ме прави на 25 примерно. Не, не страдам че остарявам – то си е в реда на нещата, а и е за предпочитане от това да си безсмъртен. Просто отбелязвам.

Февруари ми беше и доста емоционално “екстремен” и изненадващ. От как съм в София живея в една квартира, т.е. две години не бях сменяла къщурата си – не ми се беше налагало. Е, 02.2010 ще бъде запомнен и с пренасяне. Супер набързо.
Знаех, че ще се наложи и знаех още от ноември-декември, но някак си отлагах всичко това в съзнанието си, а съответно и във времето и все си виках, че може да не се наложи. Е, наложи се!
Беше ми (и все още ми е) супер мъчно за съкварирантката ми, не само заради 2те години, в които живяхме заедно, а и заради куп неща. Липсват ми много неща, които намирах в нейно лице, но… човек не знае какво ще му поднесе съдбата.
Знам, че ще се чуваме/виждаме пак и се надявам всичко с нея да мине по вода!!!
Самото изнасяне беше… ужас някакъв. Винаги съм си казвала, че имам ужасно много багаж, но сега вече го твърдя съвсем смело. Пренасях се на 3-4 курса с колата… и отделно – бус… Бедна ми е фантазията кога и как съм съумяла да събера толкова неща за общо взето 3 години (1 в Пловдив и последните 2 тук, в София). Честно, не знам на кое хората му викат “най-важното за оцеляване”, ми то… всичките ми неща се оказаха важни. Много малко неща закарах на село, почти всичко си беше все нещо, което ползвам, при това често! 2 дни подреждане на новото място… и нещата горе-долу влязоха в релси.
Сега мечтая за 2 неща на новото място – да мога спокойно да си отварям и затварям вратите на терасите (не питайте, дълго е…) и за мир и спокойствие. Второто го постигам, относително… очевидно не съм толкова нетърпима, колкото ме изкарват някои… или поне така си мисля. Остава някак си да се случи и първото, хех… (няма майтап, това с вратите ми е голям трън в петата, ей!)
Има и друго, но някак си не мога да намеря думи за това, другото, нямам муза…

Така… друго февруарско… май няма друго чак толкова значимо…
—-
Не знам за вас, но аз си бях избрала за “мой ден” 3ти март – уж да си гадая каква ще ми е годината (нали има някакво поверие през женския месец всеки да си избере ден и според настроението на баба Марта, демек времето – да гадае каква ще му е годината). Е, при мен се очертава балансирана година (дай Боже!) – нито много хубаво, нито много лошо :) До обед беше слънце и топлинка, следобед се понамръщи малко, ама непоносимо не е ставало ;)
—-
Неделните палачинки май ще се превърнат в традиция (макар до сега само 2 поредни уикенда да са били посветени на тигана…) Одобрени бяха и не оставаха, което значи, че на вкус са били ок ;) Аз нямам против да бъркам сместа, щом има кой да виси на котлона и да ги мята…