Ding! 4 години блогване! Хоули моули 
Няма друго нещо, което да е успяло да задържи вниманието ми толкова време.
Да ми е честита 4тата година, в която вадя на публичен показ разни неща от ежедневието си. И в момента ми е трудно да кажа, че с този блог съм открила топлата вода – мнеее, далеко съм от мисълта. Само че това е моето си място! И ако трябва – на инат ще си го поддържам, доколкото мога. Ще направя всичко възможно да увелича “времевия си ресурс” и да опровергая чаршафа, относно честотата на постване тук:
[13.1.2008 00:34:39] Каспи says: 2005 – 111
[13.1.2008 00:34:45] Каспи says: 2006 – 87
[13.1.2008 00:34:51] Каспи says: 2007 – 33
[13.1.2008 00:35:33] Каспи says: 2008 – ?
[13.1.2008 00:36:03] Каспи says: по сметки 7-8 тряя напрайш
Повече ще са! Гаранция. Предстоят ми интересни неща и промени (надявам се на промени, настина!) и… ще видите, че неговата прогноза няма да е точна!
***
Обадиха ми се от сервиза на Пежо – доставили са необходимите части от Франция, предстои сглобяване и цялостно боядисване, поне доколкото разбрах. Добрата новина е, че няма никакви поражения по ходовата част на автомобила! Ни-ка-кви!!!
Тук е момента да направя реклама на въпросния сервиз – не за пръв път колата ми влиза в сервиз на Франс Ауто, но няма друг сервиз като оторозирания представител РЕАЛ ВД в Пазарджик – отлично отношение към клиента, организирани, страшно бързи. Никога не ми се налага да си “записвам час”, винаги приемат колата на секундата, дребните неща ги оправят за едно кафе време. Как ме обслужиха сега? Обадих се по телефона, още докато чаках пътна помощ да дойде, казах им коя съм, обясних в общи линии видимите поражения по автомобила и попитах каква е вероятността да го приемат веднага. Отговора беше “Докарайте колата тук, ние ще организираме останалото”. Нека подчертая, че случката на Ивановден се случи на автомагистрала Тракия, в отсечката между Стара Загора и Чирпан. Настоявах обаче пътна помощ да закара колата ми именно в Пазарджик, въпреки че сервизи на Пежо има и в Стара Загора, и в Хасково, и в Пловдив – далеч по-близки градове! Какво се случи след това? Пристигайки в Пазарджик, в сервиза колата беше разтоварена, застрахователя ме чакаше на място, взе ме със собствената си кола, закара ме до централата, където попълних уведомлението, оставих протокола от КАТ, след което същия човек ме върна обратно в сервиза. Цялата процедура отне не повече от 30 минути! За 30те минути, в които си попълвах уведомлението – колата ми вече беше вкарана в бокса! А застрахователя си описа щетите. Пожелаха ми лек ден, междувременно бяха почерпили двама от колегите ми с кафе Два дни по-късни ми звъннаха, за да ми кажат подробностите – кое ще сменят, колко време ще им отнеме цялостното оправяне на колата и т.н. В крайна сметка при добро време – вероятно другата седмица отново ще съм с моя си Пижо Можело и малко по-рано, зависело от боядисването…
Евала! Няма такива хора, няма такова отношение! Обещала съм си да ги почерпя – не защото ги подкупвам, а защото съм доволен клиент. Не ползвам услугите на този сервиз за първи път – знам, че действат максимално бързо, знам, че имат базата, знам, че имат добро отношение към мен в лицето на техен клиент! Примерно в Франс Ауто – Пловдив нещата не стоят така – там за една смяна на масло и въздушни филтри искат да ида с предварително записан час. В Стара Загора пък базата е … никаква. В Сливен са бавни… За София не искам да си помислям, имам някакви бегли представи от истории, които съм чувала от колеги.
***
Няколко дни не се спирам. Едва сряда е, а все си мисля, че утре е събота. Мечтииии… Мисля си как този уикенд няма да мърдам от леглото/фотьойла, освен ако не се наложи да се разходя до магазина за цигари. И мента! Пак съм го подкарала на кротко и самосиндикално пиене на летен “коктейл” мента+спрайт. Не знам дали е на добро, не знам и до къде ще стигна с този кротък битов алкохолизъм.
Нещо май се разболявам – втора седмица кашлям като луда, чак се задъхвам. Болят ме мускулите и ставите… Или да се готвя за някой зашеметяващ грип, или вече ме гони 3тата възраст! … Има някаква вероятност и цигарите да ми идват в повечко.
Поне 3 пъти годишно си казвам, че от утре няма да пуша! Е, днес е първия път за тази година. Знам, че сутринта докато си пия кафето вече ще съм забравила за заричането си и цигарата машинално ще бъде бутната в устата ми.
***
Успях да мина през Смолян, Кърджали, Хасково/Димитровград, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Карлово. До края на седмицата ми предстоят Велинград и Асеновград. Не е много, не е и малко път. Атестациите се оказаха нелека задача и определено са нещо важно, което не трябва просто да се “разпише” с хората по градове, а да им се “продаде”. За момента съм оптимист, че нещата ще се случват в желаната посока… имам леки притеснения за Карлово, но човек никога не знае!
Липсва ми Благоевград и Биби – бях свикнала с нея. Да, сега се чуваме през ден, говорим по много, обсъждаме нещата и си помагаме, ноооо не е както преди. Нищо не може да замени личния контакт – нито телефони, нито интернет, нито писма по пощата… нищо!!! 
***
Заканила съм се този уикенд да не мръдна от квартирата!
Започнала съм да си записвам всичко, иначе забравям Разхождам се с един тефтер в чантата и го вадя при всяка моя среща (а те, срещите, не са малко). Старая се да отмятам всичко, да не пропускам. Яд ме е, че куп неща, които няког арешавах в движение – сега трябва да “прокарам” поне през двама човека… Въпрос на навици (а аз обичам навиците си!).
***
От сума време се каня да гледам A good year. Не само се каня – поне 3 пъти сядам да го зяпам и… заспивам Не защото филма е лош – напротив! Тази вечер за пореден път ще си го пусна, белким успея да стигна до края му.
