И преди съм си мислила да драсна нещо по темата, ама ето, че му дойде времето.
Кръводарявала съм около 10 пъти от 2005 насам.С повод за някой познат или близък, и без повод – просто така. До момента нито веднъж не съм “агитирала” някой да го прави, а всъщност трябва! Истината е, че кръвта наистина е ценно нещо, има недостиг у нас, и това, което вземат от теб като количество няма да те “събори”, но ще “вдигне” на крака някой друг в нужда.
Та, вчера ходих до Националния център по кръводаряване в София, на улица Братя Миладинови 112. Причината – бабата на един познат ще я оперират. Когато дарявате кръв за някой конкретен човек ще са ви нужни трите му имена, ЕГН, отделение и болница, където ще бъде опериран.
Съвсем накратко ще разкажа в какво се състои цялата процедура.
Първо – отивайки там от вас се очаква да не сте пили в последните 24 часа, да не сте приемали медикаменти в същия период, очаква се и да сте здрави в момента (слава богу мен още не ме е тръшвал вирус за тази година), да не сте хипертоник, за жените – очаква се да не сте в цикъл.
В първата стая си давате личните карти за проверка – проверява се дали до сега сте кръводарявали и дали случаааайно не сте със забрана да го правите. След тази проверка – личната карта ви я връщат, заедно с един анкетник, който трябва да попълните. Съдържа въпроси от типа “чувствате ли се здрав?”, “боледували ли сте от хепатит, малария?” естествено не се подминават питанките за СПИН и наркотици.
След като приключите с попълването – нареждате се пред втория кабинет – там връчвате анкетата, измерват ви кръвното, боцват ви пръста, за да вземат проба от кръвта ви за “бърз тест”, с който установяват какви са нивата на хемоглобина и ако са ОК – продължавате към третия кабинет Между другото, ако не си знаете кръвната група – ще ви я кажат именно след този бърз тест
В третия кабинет ви слагат на някое от леглата, оглеждат ви вените при лакътната сгъвка и преценят къде са по-лесни за нацелване, след това дезинфекцират мястото, където ще включат системата. После пред вас разопаковат празната банка, както и иглата, боцват ви и… така. Помпите енергично ръката си като ту свивате в юмрук, ту отпускате. Източват се между 410 – 450 милилитра. През цялото време банката е на нивото на главата ви и ако искате – можете да гледате как се “мандахерца” Ако сестрите видят, че ви става зле – спират манипулацията.
След като се приключи с точенето – слагат ви една лека превръзка, която да държите около час, след което спокойно можете да я махнете. Хубаво е мястото да не се мокри 24 часа – нещо, което аз лично не спазвам – обичайно дарявам сутрин, вечерта влизам в банята и си се мокря доволно… Възможно е след като махнете превръзката да има синина около мястото, където са ви боцнали, но това не се случва всеки път и не е болка за умиране, защото минава за ден – два.
След като ви сложат превръзката – написват една бележка, която се дава на човека, за който дарявате (ако не дарявате за някой конкретен човек – пак си я вземете тази бележка). Отделно – тази бумажка ви дава право на 2 почивни дни платен отпуск – в деня на кръводаряването и следващия, а ако сте давали кръв уикенда – то първите два работни дни от седмицата можете да почивате. Дават ви и една торбичка, пълна с лакомства – предимно шоколади, вафли, кока кола – все енергийни продукти, които са нужни за по-бързо въстановяване.
На мен до момента (да чукна на дърво) никога не ми се е завивал свят или пък ставало лошо – махат ми системат, ставам и си тръгвам, качвам си се в колата и си карам все едно нищо не е било. Хубаво е да сте хапнали нещо – не се дарява кръв на гладен стомах. Хубаво е след като са ви взели кръв – да хапнете още докато вървите към колата си (аз го правя) една шоколадова вафла и да пийнете кока колата. В рамките на 1 час след кръводаряване не бива да се пуши или пие алкохол. После може
Принципно количеството кръв, което са ви източили се въстановява за около 24 часа, за 48 часа се въстановява и качеството. Чувала съм обаче, че въпреки това е препоръчително да НЕ се дарява кръв повече от 3 пъти в година, средно през 3-4 месеца.

Вярвайте ми, не боли, никак даже! Не е и страшно. Сестрите/лекарките, които ви обслужват са ок, или поне аз не съм попадала на лошо отношение.

И излизайки от там – излизате с мисълта в главата си, че сте малко по-добър човек от вчера