Промяна – задействана.
Че има за пипане – има… тия дни ще е.
Че стана нещо много шарено в горния край – ест, така е. Ама ще се промени!
Well, ей сега ако не замажа нещо – няма кога да е
Thanks, you know who.
Промяна – задействана.
Че има за пипане – има… тия дни ще е.
Че стана нещо много шарено в горния край – ест, така е. Ама ще се промени!
Well, ей сега ако не замажа нещо – няма кога да е
Thanks, you know who.
Е, за пръв път от години насам ми се случи да остана в леглото си цял ден. И да не ида на работа.
Вчера просто не можах да се вдигна – как така се разболях за една нощ и аз не разбрах… легнах си здрава във вторник, а в сряда сутрин вече бях болна. Днес пак съм жалка картинка – нямам глас, носа ми е запушен, кашлям като за световно… Друсам се с разни прахчета и хапчета, пък да видим до кога ще усещам главата си като гюле.
Независимо от това – преди около час наехме квартирата, в която ще живея с Петя. Стрелбище не ми беше сред желаните квартали, но… абе здраве да е! С кола съм – не знам вече това плюс ли е, или пък минус… Сигурното е, че ще бъде полята подобаващо
Само да се нанеса…
***
Някак не мога да не си кажа и още нещо… видях се с всички тук. С изключение на двама. Единия по незнайни причини ми е сърдит, за другия нямам идея какво е… уговорки, уговорки и накрая нищо.
Здраве да е, време се намира, когато има желание.
Иначе в София се чувствам добре – на място и спокойна. Неописуема е разликата в ритъма – край на “чергарския живот”, най-после съм на място, където имам среда извън службата
***
Чаршаф, знам, че имахме уговорка, ама… чакам да оздравея.
I see dumb people. Walking around like regular people. They don’t see each other. They only see what they want to see. They don’t know they’re DUMB. They’re everywhere.
Няма да споменавам от какво е продиктувано желанието ми да “цопна” този цитат тук… Яд ме е, ама много! Хич не разбирам психологията на глупаците.
Поредния пост с повече снимки и по-малко приказки
Преди 2 седмици се опитахме да шурмуваме Кръстова гора, но уви, останахме си само с опитите – пътя след Юговското ханче беше адски заледен и малката 107ца, с която бях тогава, нямаше да успее да се пребори с баира и леда. Безславно направихме обратен завой и се прибрахме откъдето бяхме тръгнали – Пловдив. Обещала съм си май месец да щурмувам отново Кръстова гора с оправената след катастрофата 207ца – тогава и лед не би трябвало да има ![]()
Заслужаваше си разходката – разкриваха се невероятни гледки, които със сигурност ще видя пак! Обещала съм си!
Стартирахме с Асеновата крепост – на път ни беше:
Последва Бачковския манастир (и за него съм писала преди). Това място не ме впечатлява кой-знае колко. Хората много го хвалят, но според мен е много шум за нищо. Единственото нещо, което ме впечатлява там са стенописите – изключително ярки цветове!!!
Малък опит за … “фотограФско око” (?!?) ![]()
След това се отправихме по криволичещия път към Кръстова гора – това място се намира на края на света!!! Не вярвайте, че тези 60-70 км от Пловдив до там ще ги минете с кола за по-малко от 2 часа. Пътя след Юговското ханче е адски криволичещ, с поредици от спускания и изкачвания. Внимавайте за паднали скали по пътя… и за падащи камъни – ръсят се като рекички… Все таки, въпреки кофти пътя – струва си да се мине от там, много красиви гледки, малки и забравени от бога села и… много лед
)
Това беше някакъв язовир, така и не разбрах кой – търсих го тогава на картата но… не го намерих. Много красиво! Много!!!
Преброй билата… много са! Родопите са уникални…
А това е ледена висулка в началото на пътя… доста преди да се откажа от многото лед по трасето и безславно да направя обратен завой към Пловдив.
Дойде реда и на возилата, които са ме впечатлили напоследък:
1. Smart, никаква идея нямам какъв модел е това чудо, но изглежда добре
Беше паркирано пред ресторант Водопада в Бачково.
2. Това пък едвам го догоних на един светофар в Хасково… Няма да ви казвам какво е – това всички го знаят
След като светна зелено – просто изчезна яко дим ![]()
Адски ме е яд, че не можах да го снимам отпред, разполагам със снимка само на задницата, ноооо… и с това се задоволявам
Бих била щастлива, ако някога ми се отдаде момент, в който да се кача на такова чудо на някоя самолетна писта – да няма кой да ми се пречка и да направя един test drive на пълни обороти.
А за тази CarreraGT се сетих, че отдавна (от лятото – тогава я снимах) се каня да я покажа на адашката и
, даже скоро я бях споменавала – такова чудо ме беше отнесло на магистралата като влак стрела – малка гара… “Настигнах” я в Стара Загора и я снимах. Та ето сега сгоден момент да я покажа:
И последно – дали Пежо 107 е малка кола, а?
Деси влезе и излезе от багажника… каза, че там спокойно може да се побере още един човек
![]()
CarreraGT е пуснала ръкавицата към всички, четящи нейния блог да изредят 7 албума, които биха взели със себе си на самотен остров ![]()
Хм, трудно ми е да определя точно кои албуми бих взела на по-долу изредените групи… със сигурност ще направя сама някакви компилации, мои си, които за всяка група бих нарекла “Big Ones”
Предупреждавам, че съм музикален пумияр и това е причина музиката, която ще взема със себе си да е разнородна
1. Gravity Co – за закуска, за дългите слънчеви дни, в които ще се опъвам на плажа и ще мързелувам. “Wings” – емблематична песен за групата… (всъщност на Gravity Co не бих си играла да правя компилации – просто хващам ВСИЧКО тяхно и го мятам на едно CD)
2. Faithless – мога да ги слушам по всяко време, на всяко място. Пак всичко тяхно! Insomnia е моята песен тук…
3. Prodigy – накъде без “старата гвардия”? Тук компилацията ще претърпи някакъв минимален подбор на песните, ама наистина минимален! Poison – моята песен!
4. Ъпсурт – за вечерно време в моментите, в които съм подивяла от скука
Трябва да има и българско с мен на тоя самотен остров
За Ъпсурт нещата стоят като за Gravity Co – абсолютно всичко тяхно, излизало до момента! Моите песни са няколко – Нон стоп, Чекай малко, Колега, 3 в 1… абе много са.
5. Garbage – мммм, и тук ще има лек подбор кои точно песни да включа в “моята компилация”. Със сигурност обаче I think I`m paranoid ще е една от първите в листата.
6. Metallica – Тези са големи! Мога да говоря много за тях (като начало да кажа, че ще съм на концерта им в София тази година, задължително!!!!). Моята песен – One, заради барабаните… като малка исках да стана барабанист
7. U2 – тук също ще има лек подбор кое тяхно точно да си взема. One, With or without you, Beautiful day – все песни, които през ден си тананикам
Много ми се ще да не се ограничавам до 7 броя само – Limp Bizkit ще ги скрия някъде, те засължително ще са с мен на острова!!! Linkin Park също бих си ги скатала някъде из багажа…
So… да видим Casper, Zlatkata и Fenia какво ще кажат по въпроса