Топ 7 родни плажове

5

Тази година си бяхме писали летните отпуски в средата на август. Дълго време нямахме план къде да ходим, знаехме само, че ще сме си на родното черноморие. Бяхме сигурни, че искаме да разнообразим – Несебър и Созопол отпаднаха по тоя критерий… Аз пък исках да покажа някои места на таласъма - той понеже е цивилизовано чадо – не знае нищо от красивата ни дивотия :)

И тъй – решението беше да ходим на Юг – в Царево, с идеята само да спим там, а денем да се мотаем по близки (и не толкова близки) плажове. Някъде в последните дни преди отпуската Иво звънна да пита дали ми/ни се ходи на Шкорпиловци за една седмица… Не му мислих много – една седмица на Юг, една на Север – why not :)

В Царево отседнахме в комплекс “Нестинарка” – нов комплекс, като цяло приличен, като изключим шума от строежа наблизо и дребните русначета, които го бяха завзели :) Не знам дали ще повторя комплекса, но Царево – със сигурност ще го има сред дестинациите ми :)

Та мисълта ми беше за плажовете, които обиколихме.

Моят топ 7 (щото 7 бяха местата, дето опъвахме кърпи :) ):

 

7.  Арапя

 

Близо до Царево, има-няма 2-3 км. Обаче пътя е ужасен (като към повечето подобни местенца). Иначе е красиво там, спор няма. Препоръчвам бара – Макалали :)

Не знам аз ли нацелих такъв ден, или за там си е нормално, ама вълните бяха ОГРОМНИ и… не посмях да се топна. Тук май е момента да спомена, че плувам като гюле и такива вълнисти и ветровити места няма как да ми станат любими :) Но пък за любители на сърф и кайт – това е мястото!

 

6. Каваци

 

Едва ли има българче, което да не е стъпвало на тоя плаж :) Тези отмоето поколение – със сигурност си спомнят детските лагери там :) Плажа си е на същото място. Обаче хотелите и станциите са повечко от преди – съответно и хората. Но пък водата беше страхотна, въпреки малкото водорасли :)

 

5. Нестинарка

 

На 200 метра от хотела ни. Уважихме плажа 2 пъти – най-хубавото мохито на плажен бар го правят там! И двата пъти не е като да нямаше хора, но не беше гъчканица и следобедите там са приятни :) Плитко моренце, без ями, спокойна вода… красота!

 

4. Велека

 

Незабравимо място! Секва ти дъха като го видиш :) Пътя до там обаче е кофти – от Ахтопол става супер тесен и доста разбит. Разминаването на 2 коли е невъзможно без едната да отбие в канавката… И там уцелихме доста ветровито време и вълните бяха големички. Хубавото е, че имаш право на избор – кеф ти къпане в солена вода, кеф ти в сладка :) За пушачите – хора, катеренето от плажа към голямата поляна ще ви извади половината цигари, вярвайте ми! На мен ми дойде доста нанагорно.  Единственият плаж, на който не забелязах барове на пясъчната ивица (някъде по скалите имаше един набързо скован бар, в който нямаше хора). Учудена бях, че на това място има спасителни постове – вярно 2 бяха, но момчетата си гледаха съвестно работата и никой по цялата дължина на плажа (а той не е малък) не беше допуснат в морето (но пък си се топкаха в реката). Накратко – красиво място, до което стигаш трудно, но пък оставя дълбок спомен :)

 

3.  Иракли

 

Някога ходехме там с баща ми. Обичах това място, има сантиментална стойност за мен. Преди 5 или 6 години бях там за последно и виждах, как “нещата се променят”… Когато хванах отбивката към плажа леко ми се сви сърцето – виждах многото коли в далечината. Някак си стиснах зъби и лекичко влизах и излизах от кратерите по трасето, ама това на паркинга ме уби – нямаше къде да падне игла! Влизането и излизането беше ужас някакъв. Закрачих към плажа с надеждата да зърна оная пустош, която си спомнях от посещенията на това място в детските ми години, с баща ми. Еми видях плажа. И ми се дорева. Направо си се разочаровах – беше ФРАШКАНО с хора, ама толкова фрашкано, че трудно се намираше къде да си опънеш хавлийката. Бара вече не е оня набързо скования, в който има само бира, цаца и картофки – променен е. Прескачаш се с хора, висиш по опашки… И въпреки всичко плажа го слагам в моят топ 3 заради все така спокойното море, все същата чиста вода, все така интересното каменно дъно. Лудницата и хората се опитвам пред себе си да ги отдам на факта, че попаднахме на Иракли точно след Spirit of Burgas и вероятно доста народ беше решил да се наслади на мястото… Ама точно много народ беше и големият минус на тазгодишното ми посещение там… Догодина сигурно ще прескоча отбивката.

 

2. Аркутино

Прекрасно място! Огромен плаж, ЧИСТА и спокойна вода, не особено населен. Ресторант с перфектна кухня наблизо… Много любимо място! С кеф ще се връщам винаги, когато съм наоколо. Супер спокойно място, пътя е отличен, вярно – паркинга е 4 лв, ама си струват. Изкарвали сме там от сутрин до вечер и не ни се е тръгвало. И… стига суперлативи, че да не се окаже догодина фраш :)

 

1. Шкорпиловци

 

Там не бях ходила. След посещението ми обаче съм сигурна, че догодина пак съм там – огромен плаж, наистина огромен – водят го за най-дългата плажна ивица в България – цели 13 км. Празен – буквално :) Бяха ме предупредили, че там морето е страшничко – вълни, ветрове, рязко ставало дълбоко и т.н. – ми нищо подобно не забелязах аз. 6 дни водата беше спокойна, вятър нямаше, дъното си беше екстра. Отделно – влюбихме се в бара на плажа, онзи дървения, на сърф и кайт училището.

… Абе за Шкорпиловци ще разкажа отделно – това село заслужава внимание – ще им хареса на всички, на които им е писнало от градове, лудници, дискотеки, хиляди хора и коли.

 

Та – следващият пост ще е за Шкорпиловци :)

Напук на зимата – леле колко я мразя, мисля да си спомням лятото … поне до пролетта :)

 

За кръводаряването

3

И преди съм си мислила да драсна нещо по темата, ама ето, че му дойде времето.
Кръводарявала съм около 10 пъти от 2005 насам.С повод за някой познат или близък, и без повод – просто така. До момента нито веднъж не съм “агитирала” някой да го прави, а всъщност трябва! Истината е, че кръвта наистина е ценно нещо, има недостиг у нас, и това, което вземат от теб като количество няма да те “събори”, но ще “вдигне” на крака някой друг в нужда.
Та, вчера ходих до Националния център по кръводаряване в София, на улица Братя Миладинови 112. Причината – бабата на един познат ще я оперират. Когато дарявате кръв за някой конкретен човек ще са ви нужни трите му имена, ЕГН, отделение и болница, където ще бъде опериран.
Съвсем накратко ще разкажа в какво се състои цялата процедура.
Първо – отивайки там от вас се очаква да не сте пили в последните 24 часа, да не сте приемали медикаменти в същия период, очаква се и да сте здрави в момента (слава богу мен още не ме е тръшвал вирус за тази година), да не сте хипертоник, за жените – очаква се да не сте в цикъл.
В първата стая си давате личните карти за проверка – проверява се дали до сега сте кръводарявали и дали случаааайно не сте със забрана да го правите. След тази проверка – личната карта ви я връщат, заедно с един анкетник, който трябва да попълните. Съдържа въпроси от типа “чувствате ли се здрав?”, “боледували ли сте от хепатит, малария?” естествено не се подминават питанките за СПИН и наркотици.
След като приключите с попълването – нареждате се пред втория кабинет – там връчвате анкетата, измерват ви кръвното, боцват ви пръста, за да вземат проба от кръвта ви за “бърз тест”, с който установяват какви са нивата на хемоглобина и ако са ОК – продължавате към третия кабинет :) Между другото, ако не си знаете кръвната група – ще ви я кажат именно след този бърз тест :)
В третия кабинет ви слагат на някое от леглата, оглеждат ви вените при лакътната сгъвка и преценят къде са по-лесни за нацелване, след това дезинфекцират мястото, където ще включат системата. После пред вас разопаковат празната банка, както и иглата, боцват ви и… така. Помпите енергично ръката си като ту свивате в юмрук, ту отпускате. Източват се между 410 – 450 милилитра. През цялото време банката е на нивото на главата ви и ако искате – можете да гледате как се “мандахерца” :) Ако сестрите видят, че ви става зле – спират манипулацията.
След като се приключи с точенето – слагат ви една лека превръзка, която да държите около час, след което спокойно можете да я махнете. Хубаво е мястото да не се мокри 24 часа – нещо, което аз лично не спазвам – обичайно дарявам сутрин, вечерта влизам в банята и си се мокря доволно… Възможно е след като махнете превръзката да има синина около мястото, където са ви боцнали, но това не се случва всеки път и не е болка за умиране, защото минава за ден – два.
След като ви сложат превръзката – написват една бележка, която се дава на човека, за който дарявате (ако не дарявате за някой конкретен човек – пак си я вземете тази бележка). Отделно – тази бумажка ви дава право на 2 почивни дни платен отпуск – в деня на кръводаряването и следващия, а ако сте давали кръв уикенда – то първите два работни дни от седмицата можете да почивате. Дават ви и една торбичка, пълна с лакомства – предимно шоколади, вафли, кока кола – все енергийни продукти, които са нужни за по-бързо въстановяване.
На мен до момента (да чукна на дърво) никога не ми се е завивал свят или пък ставало лошо – махат ми системат, ставам и си тръгвам, качвам си се в колата и си карам все едно нищо не е било. Хубаво е да сте хапнали нещо – не се дарява кръв на гладен стомах. Хубаво е след като са ви взели кръв – да хапнете още докато вървите към колата си (аз го правя) една шоколадова вафла и да пийнете кока колата. В рамките на 1 час след кръводаряване не бива да се пуши или пие алкохол. После може ;)
Принципно количеството кръв, което са ви източили се въстановява за около 24 часа, за 48 часа се въстановява и качеството. Чувала съм обаче, че въпреки това е препоръчително да НЕ се дарява кръв повече от 3 пъти в година, средно през 3-4 месеца.

Вярвайте ми, не боли, никак даже! Не е и страшно. Сестрите/лекарките, които ви обслужват са ок, или поне аз не съм попадала на лошо отношение.

И излизайки от там – излизате с мисълта в главата си, че сте малко по-добър човек от вчера :)

WordCamp със закъснение

3

В събота ме събудиха в 8:00 и малко насила таласъма ме завлече на WordCamp. И добре, че ме завлече ;) Буквално бях забравила, че преди около две седмици си купихме билети онлайн… Тотално бях изключила за “ония 25 лв., дето ми се губят някъде по сметката”. В последствие се оказа, че от доста време не се е случвало едни 25 лв. да се окажат толкова “печелившо капиталовложение” ;) .

За човек, който не се вълнува особено от програмиране, който напоследък не е най-активния блогър, който познавате и на който WordPress му служи единствено и само за (нередовно) блогване – направо останах очарована от събитието. Отидох с нагласата, че ще умра от скука цял ден – уви, разочаровах се в очакванията си, хаха.  Имаше цели 13 лектори, сред които мои фаворити станаха: Stefanos Kofopoulos; Стефан Кънев – специални адмирации за начина на представяне на презентацията му, невероятно свеж тип, успя да ми задържи вниманието през цялото време, без да изпусна нито дума/слайд от това, което представи (!); Еленко Еленков – също много свеж, докато го слушах се успокоих, че аз не съм единственият НЕразбирач на платформи, програмиране и т.н :D ; и… dzver, с който не се бяхме виждали сигурно едно 6-7 години, но се разпознахме моменталически :D естествено. Без да подозирам съм спазвала двете най-важни правила, за които НЕ трябва да пиша в блога си:

Това първото го бях изпитала на гърба си при предишния си работодател. И си взех поука, определено ;) Второто не ми се е случвало (засега) :)

Мисъл която ми направи впечатление, от презентацията на Joost de Valk :

Специални поздравления и благодарности на организаторите – всичко беше страхотно! Догодина пак ще съм там, живот и здраве :) Пък току виж до следващото подобно събитие съм станала спец и аз, хех.

За тези, които не дойдоха – ЕТО какво изпуснаха по програма. За догодина – не бъдете предубедени, подобна конференция (оказа се) съвсем не е само за програмисти и разбирачи ;) . “Простосмъртни” – като мен – се чувстваха съвсем на мястото си, чуха доста интересни неща, споделиха опит… и си видяха физиономиите ;) Имаше почивки, кафета, цигари, обед… хора, лаптопи, интернет… ;)

Следете WordCamp – до 2 седмици обещаха да има видео на цялата среща ;)

Нова дреха

5

Така!

Честита ми нова дреха тук… която почти нямаше да забележа, ако създателя и не ми беше казал за нея (шееейм он миии!). Добра дрешка:

  1. ЗЕЛЕНА – защото ми е любим цвят
  2. с черна котка – защото искам такава, ама пусто Каспър не се дава и туй то!
  3. с километраж и път – защото така или иначе не се спирам и само се чудя накъде да “бръмммммммна”
  4. с обърнати надолу с главата букви в хедъра – за да се правя на интересна :P

10x Cas, имаш една вратна пържола с картофи и бира от мен :)

Знам, че съм за бой и знам, че сума време ни дума, ни вопъл, ни стон от мен. Ще се поправя, тия дни – имам да показвам моренцето… имам да показвам едни пещери… имам да показвам и една вила и барбекюта… имам да разправям как съм се изприщила в момента (буквално) и как не мога да си намеря място от сърбел… та така, има мат’рял, само да спре да ме сърби…

Поздрав най-сърдечен!

Весел ПАТИЛАнчо!

Лято и мързел :)

8

Обратното броене започва.
До 10.08 остават още цели 25 дни. От сега ме е хванало отпускарското безгрижие. Съвсем чистосърдечно си признавам, че от време навреме ме обхваща такъв мързел, че чак ме е срам от себе си :) А не е като да няма работа… Всъщност то от сума време уж все налеква, а на практика става все по-тежко, но пък надеждата умирала последна.
Има няма близо 2 месеца не съм се разписвала и тук – то е защото няма какво толкова да се пише.
Лято е и блога е в лятна ваканция :)

През последните 2 месеца успях да се “разходя” до Сопот – центъра за екстремни спортове Шамбала. Беше яко! 3 дни, изпълнени с емоции и смях! И снимки, ама няма да публикувам нищичко тук :) Ако някога се чудите къде да организирате тиймбилдинг – палете гумите и марш към Шамбала! Цените са най-добрите за БГ, поне към момента. Няма да съжалявате, особено ако сте търсачи на силни усещания… а и да не сте – разходка из градчето на Вазов ще ви се отрази добре.

Успях и да си пусна заявление за подновяване на личната карта – отне ми не повече от 10 минути :) Важното уточнение е, че го подавах в Габрово, хехе. Тъпо и упорито отказвам да си сменям местожителството – в Габрово са ми първите 7 години, после съм била на доста места. Но си оставам габровец, ако не на друго – то поне по документ :)

Световното по футбол – АНАТЕМА! Оживях обаче! И нервите ми е те оживяха :) Нещо множко ми дойдоха истериите покрай тия мачове, слава богу, че свършиха! Съвсем сериозно си се представях как ако имах силата – бих подложила на геноцид всичкото футболист, честно. Всъщност самия футбол и самото първенство не ми бяха толкова досадни, ама факта, че един месец вечер не съществуваше нищо по-важно от поредния мач направо ме вадеше от кожа. Но СВЪРШИ! Йей! Все ми е тая кой е шампион (волю-неволю гледах мачовете и аз) – важното е, че свърши и оживях… и не убих никой :) За след 4 години трябва да си измисля някакво ходене на някъде по време на това събитие…

И тъй! Остават 25 дни до отпуската :) Ще има море, незнайно къде – уж Созопол тази година… ама да видим, от сега почвам да си искам поне един ден по дивия север, особено мидената ферма Дълбока, по пътя към Калиакра.

Dub FX ще идва в България – пак на 10.08, в Ялта, партито е от 22:00 ч. Ако не сте чували нищичко за него – създава музика, използвайки само собствения си глас и 2 педала на лууп станция. Луд бийтбоксър, лууууд! МНОГО, ама МНОГО ми се иска да отида, не сама естествено (намиг ;) ) Искам да се случи, ама за момента отсрещната страна се прави, че не ме чува :( . Билетите – 15 лв., какво му плащаш…

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom