Long time no seen…

Февруари свърши! Ей на – и март вече е във втората си половина, йей! Да свършва тази зима, студ, кал, сняг, дъжд, че аман.

По-интересен е февруари де, паметен ще е за мен. 02.2010.
Какво се случи?
Празнувах последните си “20 и”, сиреч станах на 29. Празнувахме 4ма рожденника (за сравнение – последния път бяхме 3ма). Близо 20 човека успяхме да се поберем във Вили Кавалджиеви – в една махала над Трявна, имаше е*аси снега, малко екстремно ми дойде качването от Трявна до там, както и слизането след това. Слава богу – гумите Gislaved, които Ники ми беше подбрал и в крайна сметка купих - се доказаха като добри (или пък аз съм добър шофер, хех! ).
Подробности за партито и самите вили има доста при Casper, в ей този пост
Аз ще се въздържа от подробен коментар, но определено ще запомня въпросния рожден ден – ако не с качването и слизането от вилите, или пък с настинката, която ме тръшна… или пък с многото смешки, които са документирани (и само чакам някой да ме ядоса повечко, че да го изложа на показ тук ;р )

Та така, последно двадесет и… Малко странно е усещането. Колкото и да ви казват, че човек е на толкова, на колкото се чувства – не им вярвайте Мисълта, че догодина ще ставам на 30 (трийсет, еййй!!!) хич не ме прави на 25 примерно. Не, не страдам че остарявам – то си е в реда на нещата, а и е за предпочитане от това да си безсмъртен. Просто отбелязвам.

Февруари ми беше и доста емоционално “екстремен” и изненадващ. От как съм в София живея в една квартира, т.е. две години не бях сменяла къщурата си – не ми се беше налагало. Е, 02.2010 ще бъде запомнен и с пренасяне. Супер набързо.
Знаех, че ще се наложи и знаех още от ноември-декември, но някак си отлагах всичко това в съзнанието си, а съответно и във времето и все си виках, че може да не се наложи. Е, наложи се!
Беше ми (и все още ми е) супер мъчно за съкварирантката ми, не само заради 2те години, в които живяхме заедно, а и заради куп неща. Липсват ми много неща, които намирах в нейно лице, но… човек не знае какво ще му поднесе съдбата.
Знам, че ще се чуваме/виждаме пак и се надявам всичко с нея да мине по вода!!!
Самото изнасяне беше… ужас някакъв. Винаги съм си казвала, че имам ужасно много багаж, но сега вече го твърдя съвсем смело. Пренасях се на 3-4 курса с колата… и отделно – бус… Бедна ми е фантазията кога и как съм съумяла да събера толкова неща за общо взето 3 години (1 в Пловдив и последните 2 тук, в София). Честно, не знам на кое хората му викат “най-важното за оцеляване”, ми то… всичките ми неща се оказаха важни. Много малко неща закарах на село, почти всичко си беше все нещо, което ползвам, при това често! 2 дни подреждане на новото място… и нещата горе-долу влязоха в релси.
Сега мечтая за 2 неща на новото място – да мога спокойно да си отварям и затварям вратите на терасите (не питайте, дълго е…) и за мир и спокойствие. Второто го постигам, относително… очевидно не съм толкова нетърпима, колкото ме изкарват някои… или поне така си мисля. Остава някак си да се случи и първото, хех… (няма майтап, това с вратите ми е голям трън в петата, ей!)
Има и друго, но някак си не мога да намеря думи за това, другото, нямам муза…

Така… друго февруарско… май няма друго чак толкова значимо…
—-
Не знам за вас, но аз си бях избрала за “мой ден” 3ти март – уж да си гадая каква ще ми е годината (нали има някакво поверие през женския месец всеки да си избере ден и според настроението на баба Марта, демек времето – да гадае каква ще му е годината). Е, при мен се очертава балансирана година (дай Боже!) – нито много хубаво, нито много лошо До обед беше слънце и топлинка, следобед се понамръщи малко, ама непоносимо не е ставало
—-
Неделните палачинки май ще се превърнат в традиция (макар до сега само 2 поредни уикенда да са били посветени на тигана…) Одобрени бяха и не оставаха, което значи, че на вкус са били ок Аз нямам против да бъркам сместа, щом има кой да виси на котлона и да ги мята…