Дойде ред и на 11 в поредицата. И в този епизод мисля да помълча, защото думите препускат бясно в главата ми без ред, без изречения. Препускат и се блъскат една в друга и от сблъска им в главата ми кънти едно отвратително ехо на позабравени неща.

Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори.
Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание мога да кажа повече, понякога и всичко…

Подобни публикации:

1. Draft
2. Ако е било писано…
3. 9

Февруари свърши! Ей на – и март вече е във втората си половина, йей! Да свършва тази зима, студ, кал, сняг, дъжд, че аман.

По-интересен е февруари де, паметен ще е за мен. 02.2010.
Какво се случи?
Празнувах последните си “20 и”, сиреч станах на 29. Празнувахме 4ма рожденника (за сравнение – последния път бяхме 3ма). Близо 20 човека успяхме да се поберем във Вили Кавалджиеви – в една махала над Трявна, имаше е*аси снега, малко екстремно ми дойде качването от Трявна до там, както и слизането след това. Слава богу – гумите Gislaved, които Ники ми беше подбрал и в крайна сметка купих - се доказаха като добри (или пък аз съм добър шофер, хех! ).
Подробности за партито и самите вили има доста при Casper, в ей този пост
Аз ще се въздържа от подробен коментар, но определено ще запомня въпросния рожден ден – ако не с качването и слизането от вилите, или пък с настинката, която ме тръшна… или пък с многото смешки, които са документирани (и само чакам някой да ме ядоса повечко, че да го изложа на показ тук ;р )

Та така, последно двадесет и… Малко странно е усещането. Колкото и да ви казват, че човек е на толкова, на колкото се чувства – не им вярвайте Мисълта, че догодина ще ставам на 30 (трийсет, еййй!!!) хич не ме прави на 25 примерно. Не, не страдам че остарявам – то си е в реда на нещата, а и е за предпочитане от това да си безсмъртен. Просто отбелязвам.

Февруари ми беше и доста емоционално “екстремен” и изненадващ. От как съм в София живея в една квартира, т.е. две години не бях сменяла къщурата си – не ми се беше налагало. Е, 02.2010 ще бъде запомнен и с пренасяне. Супер набързо.
Знаех, че ще се наложи и знаех още от ноември-декември, но някак си отлагах всичко това в съзнанието си, а съответно и във времето и все си виках, че може да не се наложи. Е, наложи се!
Беше ми (и все още ми е) супер мъчно за съкварирантката ми, не само заради 2те години, в които живяхме заедно, а и заради куп неща. Липсват ми много неща, които намирах в нейно лице, но… човек не знае какво ще му поднесе съдбата.
Знам, че ще се чуваме/виждаме пак и се надявам всичко с нея да мине по вода!!!
Самото изнасяне беше… ужас някакъв. Винаги съм си казвала, че имам ужасно много багаж, но сега вече го твърдя съвсем смело. Пренасях се на 3-4 курса с колата… и отделно – бус… Бедна ми е фантазията кога и как съм съумяла да събера толкова неща за общо взето 3 години (1 в Пловдив и последните 2 тук, в София). Честно, не знам на кое хората му викат “най-важното за оцеляване”, ми то… всичките ми неща се оказаха важни. Много малко неща закарах на село, почти всичко си беше все нещо, което ползвам, при това често! 2 дни подреждане на новото място… и нещата горе-долу влязоха в релси.
Сега мечтая за 2 неща на новото място – да мога спокойно да си отварям и затварям вратите на терасите (не питайте, дълго е…) и за мир и спокойствие. Второто го постигам, относително… очевидно не съм толкова нетърпима, колкото ме изкарват някои… или поне така си мисля. Остава някак си да се случи и първото, хех… (няма майтап, това с вратите ми е голям трън в петата, ей!)
Има и друго, но някак си не мога да намеря думи за това, другото, нямам муза…

Така… друго февруарско… май няма друго чак толкова значимо…
—-
Не знам за вас, но аз си бях избрала за “мой ден” 3ти март – уж да си гадая каква ще ми е годината (нали има някакво поверие през женския месец всеки да си избере ден и според настроението на баба Марта, демек времето – да гадае каква ще му е годината). Е, при мен се очертава балансирана година (дай Боже!) – нито много хубаво, нито много лошо До обед беше слънце и топлинка, следобед се понамръщи малко, ама непоносимо не е ставало
—-
Неделните палачинки май ще се превърнат в традиция (макар до сега само 2 поредни уикенда да са били посветени на тигана…) Одобрени бяха и не оставаха, което значи, че на вкус са били ок Аз нямам против да бъркам сместа, щом има кой да виси на котлона и да ги мята…

Искам да ми се случи нещо. Хубаво по възможност. Без излишни разходи. Без излишни приказки. Просто нещо дребно, но истинско и от сърце.
Искам да има с кой да си говоря в прав текст за всичко вътре в мен без да знам преварително каква ще е реакцията… или по-скоро каква няма да е.
Май това са ми желанията към дядо Коледа, Снежанка, седемте джуджета и всички проклети образи, които уж изпълняват желания ако си бил послушен. Аз искам това за тази година, и за миналата, и за по-миналата… и за следващата. Не искам излишни подаръци и лудници…
Много ли е?

Пак ме е ударила вълната на монолози – говоря си, ама сама. Задавам си въпроси и си отговарям, даже имам по два отговора – как бих искала да е и как е реално. И вдигнах броя на цигарите, а тъкмо бях успяла да ги намаля до 2 – 3 кутии седмично, пфу! Чудя се колко ли такива хора имам наоколо – с монолози в главите си и със стиснати гърла за пред околните.
Не знам в цялото това търсене и стремежи за намиране на нещо дали не съм се загубила. Ако е така – искам да се намеря, моментално! Ако случайно някой ме е намерил тия 2 дни – нека ми звънне.

Май не обичам празниците – цялата тая истерия, която обаче въпреки всичко ти навява мисли за домашен уют и голямо количество близки хора – сдухвам се. А не искам бе! Искам да съм нормален човек, който като чуе Коледа и Нова година да подскача от радост най-малкото заради предстоящите почивки, след това и заради възможността да е забит някъде с някой и да е щастлив от това.

И после съм била тъжна! Кой? Аз? Тъжна? Ама как тъжна бе! Чудно весели са ми дните, за по-голямата част от нощите да не говорим.

I feel drunk but I’m sober
I’m young and I’m underpaid
I’m tired but I’m working, yeah
I care but I’m worthless
I’m here but I’m really gone

Подобни публикации:

1. Разни размисли
2. 7
3. Ако е било писано…

Винаги съм била ЗА с две ръце за машинизиране и нови технологии… but not this time… not this way… Машинизирани хора са нещо друго…
А по-тъпото е, че очевидно още ми пука достатъчно, че да ме заболи от всичко по-горе.

Много ми се събира тези 3-4 дни, чисто емоционално… и болезненото ми чувство за справедливост е особено изострено, а нервите – изпънати като струни на бас китара… и ми е жал, за всичко.

И в заключение – Coldplay – Harmless.

А думите са само 2. В 1 изречениe. И винаги губя звук и картина когато са на ръба на езика ми.

P.S. Това стоеше в драфта ми от 23.05.2009… днес отново е актуално, със съвсем малки добавки.
Знаеш, че е за теб.

my mind is playing tricks on me
I am not as stable as I used to be.

Подобни публикации:

1. 11
2. Draft
3. When the night has come