През последните 2 месеца успях да се „разходя“ до Сопот – центъра за екстремни спортове Шамбала. Беше яко! 3 дни, изпълнени с емоции и смях! И снимки, ама няма да публикувам нищичко тук Ако някога се чудите къде да организирате тиймбилдинг – палете гумите и марш към Шамбала! Цените са най-добрите за БГ, поне към момента. Няма да съжалявате, особено ако сте търсачи на силни усещания… а и да не сте – разходка из градчето на Вазов ще ви се отрази добре.

Успях и да си пусна заявление за подновяване на личната карта – отне ми не повече от 10 минути Важното уточнение е, че го подавах в Габрово, хехе. Тъпо и упорито отказвам да си сменям местожителството – в Габрово са ми първите 7 години, после съм била на доста места. Но си оставам габровец, ако не на друго – то поне по документ

Световното по футбол – АНАТЕМА! Оживях обаче! И нервите ми е те оживяха Нещо множко ми дойдоха истериите покрай тия мачове, слава богу, че свършиха! Съвсем сериозно си се представях как ако имах силата – бих подложила на геноцид всичкото футболист, честно. Всъщност самия футбол и самото първенство не ми бяха толкова досадни, ама факта, че един месец вечер не съществуваше нищо по-важно от поредния мач направо ме вадеше от кожа. Но СВЪРШИ! Йей! Все ми е тая кой е шампион (волю-неволю гледах мачовете и аз) – важното е, че свърши и оживях… и не убих никой За след 4 години трябва да си измисля някакво ходене на някъде по време на това събитие…

И тъй! Остават 25 дни до отпуската Ще има море, незнайно къде – уж Созопол тази година… ама да видим, от сега почвам да си искам поне един ден по дивия север, особено мидената ферма Дълбока, по пътя към Калиакра.

Dub FX ще идва в България – пак на 10.08, в Ялта, партито е от 22:00 ч. Ако не сте чували нищичко за него – създава музика, използвайки само собствения си глас и 2 педала на лууп станция. Луд бийтбоксър, лууууд! МНОГО, ама МНОГО ми се иска да отида, не сама естествено (намиг ) Искам да се случи, ама за момента отсрещната страна се прави, че не ме чува . Билетите – 15 лв., какво му плащаш…

Подобни публикации:

1. Скука и мързел ;)

Дойде ред и на 11 в поредицата. И в този епизод мисля да помълча, защото думите препускат бясно в главата ми без ред, без изречения. Препускат и се блъскат една в друга и от сблъска им в главата ми кънти едно отвратително ехо на позабравени неща.

Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори.
Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание мога да кажа повече, понякога и всичко…

Подобни публикации:

1. Draft
2. 9
3. На върха на езика ми

Прочети това – за това, че бяха споделили последния ми постинг – пътуването до Копривщица.

Блог на деня – за това, че съм била номинирана, а в последствие и наградена за 12.05.2010.

Работата така ме е увъртяла, че нямам време да седна и да си събера мислите… и в крайна сметка да пиша редовно тук. И ако някой си е помислил дори, че това местенце умира – цЪк, не умира! Просто моя милост е в работна турболенция и няма време за писане. Е, вечер се прибирам и сигурно бих намерила време, но пък в момента в който прекрача прага на дома си – нямам никакво желание да поглеждам към лаптопа. Умора, какво да се прави… Ще мине де, и пак ще се пише

Та, драги ми смехурковци,сърдечно благодаря!

Подобни публикации:

1. Голямо "БЛАГОДАРЯ"

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към „Дирекция на музеите“ – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше „Ослековата къща“

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив.

След това поехме към гроба на Дебелянов, синята църква и домът на Каблешков – в този им порядък. Но преди да стигнем до първия споменат „обект“ попаднах на ето този човечец

Предната вечер същия този човечец влезе в мeханата, докато вечеряхме и си говори със собствениците – не слушах за какво, но от начина, по който го посрещнаха – останах с впечатлението, че не му е за пръв път да е там И е добре приет.

Дебелянов… беше един от малкото класически български автори (жалко, но факт!), които харесвам (наред с Елин Пелин, Йовков и Чудомир). Естествено – бях чела доста неща за него – как е живял, как е бил непризнат, как чак след смъртта му е издадена и първата му стихосбирка, как на гроба му има скулптура на майка му и стих от негово стихотворение, който гласи:

„И в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете…“

Катерейки се по стръмната уличка, водеща към църквата и гроба му се опитвах да си представя картинка – е не можах! Не ми стигна фантазията да си представя гледката от там горе – високите, стари няколко бора, скупчени до паметника… скулптурата на майката – боже, нямаше как да си представя такива детайли като сгъвките на роклята и, бръчките на челото, мъката в очите… годините…

В двора на същата тази синя църква е и гроба на Тодор Каблешков.

Там е и гробницата на благодетелите на градчето в ония години – богатата фамилия Палавееви – почти няма сграда, която да не носи техния отпечатък.

Нямаше как да остана равнодушна към този паметник – орнаментите по оградата, дръвчетата, ангела… детайлите…

Като приключихме с фотосесията на църквата и на една котарана, припичаща се близо до нeя – тръгнахме по калдъръма в търсене на къщата на Каблешков.

И ето я пред нас – в цялата си прелест! Красива, двуетажна къща, с много стаи и невероятно дървено слънце на тавана в салона. И история… много история! Ето клетвата, която са полагали четниците му:

Е как да не настръхне човек и как да не се насълзи поне малко, пренасяйки се във времето назад в годините и споделяйки емоциите на хората, които са я полагали…

После леко-леко се отправихме към моста, на който е пукнала първата пушка на Априлското въстание

Ето тук е убито заптието, с чиято кръв в последствие е подписано прочутото кърваво писмо…

След къщата на Каблешков и прочетеното там, след емоцията, която ме завладя на мостчето – съвсем на място ми дойде срещата с родния дом на Дебелянов :

Лежерна и красива двуетажна синя къща, дебела сянка от огромни борове. Там имаше и най-много хора, хех. Докато разглеждахме експонатите и четяхме бележките за житейския път на поета – слушахме поезията му тихо и ненатрапчиво пусната по уредбата. Ето там изпитах спокойствие, и спрях да настръхвам

Следващата къща в плана ни беше тази, на Каравелов

В двора имаше една круша с плоча, на която пишеше, че дървото е било облагородено именно от Каравелов. А сега си помислете на колко години е тази круша… И ако можете – не настръхвайте и не си задавайте въпроси от рода на „леле, ако това дърво можеше да говори – какви ли неща щеше да ни разкаже…“ Аз не можах да не си ги прехвърля през главата тези неща.
В къщата като музеен експонат е изложена печатарската машина, с която са се печатали почти всички „бунтовнически“ вестници от онова време…

Предпоследна спирка трябваше да бъде къщата на Бенковски.

Катерейки се по калдаръмената уличка и оглеждайки покривите, комините и безкрайния низ от зидове ми дойде като пробуждащ леко зашеметяващ ме шамар ето тази картинка:

Само си представете безкрайните зидове, високи повече от вас самите, тясната уличка и изведнъж – това.
Хайде сега ако можете – задръжте си емоциите в задния джоб, погледнете този паметник от близо и прочетете надписа на камъните:

А това дърво ме изуми:

Корените му бяха в скалите! И то беше живо!

От паметника се разкрива невероятно красива панорама на градчето.

А там, някъде в уличката под него е и родната къща на този знаменит българин.

Огромни борове (отново), дълъг и тесен двор и в дъното му – сгушена родната къща на една от най-емблематичните фигури на България – Бенковски.

Последната къща, която официално трябваше да разгледаме беше „Лютовата къща“

Тук са се правили килими от вълна, технологията е била особена – нещо като киснене, после биене, степване… Интересна къща, на която обаче някак си не обърнах кой знае какво внимание – вероятно заради все още блъскащите се в главата ми размисли и страсти, свързани с Бенковски

Общо взето с това приключи и обиколката по музеите в градчето, малко по-късно се разходихме и до каменната църква, построена пак от рода Палавеев, за жалост обаче – вече затворена за посещения… Видяхме и къде е построен „SPA комплекс Дюлгерите“ (това „спа“ никак, ама никак не ми се връзваше с всичко наоколо, но… както и да е )

Размотавахме се по сергиите (имаше импровизиран панаир), взехме си по нещо за спомен и отидохме да си починем, че ни чакаше тежка вечер Около 9 слязохме в механата, която се пукаше по шевовете – очевидно не само ние бяхме оценили по достойнство качествата на готвача в това място Нас обаче ни чакаше маса за двама, на която прекарахме около 3 – 4 часа. За старт – ром с кола за мен, уиски за другарчето ми, после картофки, сач, пърленка, прокарвахме ги с шише добре изстудено сухо бяло винце от Търговище, за десерт – домашно кисело мляко за мен, бира и пържени картофи – за спътника ми
Затворихме кръчмата и някак си се дотъркаляхме до стаята

На другия ден, в неделя, ставането пак беше около 9.30 – 10.00, последвано от закуска и придвижване към площада – за въстановката на Априлското въстание. Народа вече се беше събрал и градчето беше неузнаваемо – коли и хора навсякъде, буквално се пукаше по шевовете

Самата въстановка трая около час, участниците в нея са 130 човека – само си представете за каква режисура и хореография става дума, ето няколко снимки и от нея:

След края – направихме един тигел по улиците и решихме да си палим гумите към София, признавам си – хич, ама хич не ми се тръгваше…
Когато пътувахме към Копривщица, въпреки тъмнината видяхме невероятно грозен пантеон на Васил Левски, новопостроен, ама нямаше как да спрем тогава. Бях се зарекла да спрем на връщане.

Нямам идея кой е архитекта, но ако бях аз – щях да се срамувам от творението си. Самата глава на Левски е ОК, но всичко останало е… А пантеона е ОГРОМЕН, няма как да не бъде забелязан.
За сметка на това – срещу тази грозота, сътворена от човешка ръка стоеше картина, нарисувана с невидимата четка на природата:

И край.
Свърши
Но ще има пак, със сигурност!

Подобни публикации:

1. Почивка

In 2009 hundreds of millions of people around the world showed their support by turning off their lights for one hour.
Earth Hour 2010 will continue to be a global call to action to every individual, every business and every community. A call to stand up, to show leadership and be responsible for our future.
Show your support HERE.

Миналата година писах за тази инициатива. Превърнала се е в традиция и тази година ще бъде отбелязан часът на земята В събота, 27.03.2010 угасете лампите, телевизора и компютъра си за 1 час – между 20:30 и 21:30. Спокойно можете да запълните този 1 час с бутилка вино, няколко свещи и любим човек до себе си Или пък да се разходите в града си – както направих аз миналата година, заедно с приятели. Мисля да не пропускам и тази година, убедена съм, че в градинката на театъра пак ще има интересни неща

Ето официалното видео тази година… I will try to fix you…

Само да вметна, че песента към видеото е една от любимите ми Coldplay – Fix you.

Угасете лампите Само за 1 час. В събота, 27.03.2010. Начало – 20:30 ч.

Подобни публикации:

1. Earth hour 2009
2. 02.2010
3. 14.02.2010