It was a beautiful day&night ;)

0

Прибрах се от щата Канзас. Както и предполагах – беше повече от хубаво…Имах нужда от смяна на обстановката и наистина разпуснах яко.
Пристигнах там към 14.30, пихме по едно кафе с koby и Веско, после се завлякохме до “офиса”… И още там се започнаха смешките – грейвъра звъня за такси…в полицията! И си го искаше, таксито де : “Едно такси до културния дом.”, отсреща следва “Какво е станало на културния дом?!?”(“супер у4уден глас беше” -каза грейви), после нашия човек “Нищо. Искам едно такси от централния вход на културния дом”…и отсреща: “Какво такси бе! Това е телефона на полицията!”. Смях…;))))
Май става традиция ако моя милост се е озовала на рожден ден на Зануси да бели картофи за мусака;) Той обаче е герой, защото съвсем сам си направи мусаката, изключвам намесата на мен и Драго при беленето и рязането на картофите. А мусаката си я биваше. Е имаше и такива, които не се престрашиха да я пробват, обаче аз хапнах и още съм жива ;)
Вечерта мина доста весело, страшно се израдвах на Зу, рядко се виждаме с него, но всеки път си се радваме като за последно. Понякога чак се чудя как от неговата уста може да се ръсят по 438756984392 бисера в минута;) Ако има човек на тоя свят, който успява да ме накара да се усмихна само като го погледна – то това е именно той! Сигурно и за това се иска талант… Тормозих и Драго почти през цялата вечер – по незнайни причини това човече не искаше да го снимаме и аз се бях заела на няколко пъти с опити да разкрия муцуната му за обектива;) Да не говорим, че явно му докарах страхова невроза, щото имаше един момент, в който само като му споменях името или се приближах към него – той се покриваше;)
Отърсих се от мислите си напоследък, май понадух главата на Зу по едно време с моите простотии… Всъщност беше ми много приятно да “говорим за сериозни” неща с него, сигурно защото обикновенно ни избива на лигавщини…
Беше ми интересно да обсъдим стратегиите на грейвъра ;) Стискам му палци на човечето, дано сме били полезни и дано сме дали правилни съвети… Дано стратегията проработи;)
Бирата гордо показа рибарските си такъми-подарък и доколкото разбрах днес щеше да ходи за риба с тях, хахаха, ентусиаст:)Дано хване нещо де, ако е повечко може пак да реши да ни събира;)
Има една камара снимки, да видим обаче колко от тях ще докопам аз;) Весо уж обеща да ми прати всичко – да видим! И той ми е една шматка;)))
Изпратихме народа към 3-4… Пооправихме малко и се стоварихме да спим. С Мяу бърборихме сигурно до 5 ;) Към 10 се надигнах, събудена от мириса на кафе – тя се беше погрижила. Пихме кафето, пушихме по цигара, пооправихме хола, измих съдовете и се изнизахме. Докара ме до Стара Загора. Пътуването беше приятно – ретроспекции и разкази за минали весели случки…
Сега ми е малко мъчно чак, мрън:( Кой знае кога пак ще имам възможността да се видя с тези хора;(

Тъжно едно такова…

0


Анита обичаше да ми напомня, че дори и в тъгата има някаква красота…
Странно е…
***********
“Почувствах как Другата напусна тялото ми и седна в ъгъла на малката стая. Наблюдавах жената, която бях до момента. Страхувах се от всичко, но си казвах, че това не е страх, а мъдрост, дошла от опознаването на действителността. Зазиждах прозорците…
Видях Другата седнала в ъгъла на стаята – уязвима, изморена, разочарована. Тя контролираше и държеше в робство онова, което винаги би трябвало да бъде на свобода: чувствата си…”
***********
Между другото четейки старите постинги тук… Стигам до извода, че явно поривите ми за писане са предизвикани именно в моменти на спек, на тъга…
Лелееее колко малко радости съм споделила с виртуалното… А ги има и тия моменти – хижата на 3 март, Ирина и Асен и малката Ася, която днес имаше рожден ден. Тук е момента да и пожелая: Честит Рожден Ден Асена. Желая ти да израстнеш точно толкова умна и добре настроена към всичко заобикалящо те, колкото са родителите ти…