Разказ по картинки :)

4
04.03.07  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Доста време не съм писала, мДааааМ… не защото нямам какво да пиша, а защото нямам време… когато пък имам време – то това дето си струва писането е станало тоооолкова много, че ме хваща мързела и не правя нищо по въпроса :)
Та малко стара информация – имах 3-4 дни работна почивка (хехе, знам че двете думи се взаимоизключват, нооо… факт!) около средата на Февруари. С Цвет и Стоян се чудихме къде точно да идем и в крайна сметка решихме, че крака ни не е стъпвал в югозападна България и… ей ни на – на път към “Петрелийски” – с. Огняново, в близост до Гоце Делчев. В последния момент и Петя реши да се присъедини към нас :) В крайна сметка една кола от Варна се засили натам… и една кола от Стара Загора също. Пътя от Стара Загора ни отне около 5 часа, минахме през Юндола :) Този край на родината ми беше напълно непознат – минавала съм от там като дете, но нямах никакви спомени… Някъде из прохода Юндола попаднахме на това:

Не бях виждала сняг тази година – е, това на снимката компенсира пропуска :) Невероятно красиво място!

Така… сега продължавам с “разказ в картинки” :)
Ето го и хотелчето:

Бяхме си взели четиримата един апартамент – хол, баня, спалня и още една стая с две легла. Като цяло мястото е уютно, подразни ме единствено факта, че за 4те дни, през които бяхме там нито веднъж в стаята не беше влязла камериерка. Басейна е външен, но има и маааалка закрита част (нещо като шатра), 35 градуса е водата… топъл, но не колкото този на Чифлика :) И водата в Петрелийски понамирисваше, хехе :)
Уцелихме много хубаво време и решихме първите 2 дни от почивката да се отдадем на обиколки…
1. Минахме през местността “Попови ливади” в Пирин:

2. Ходихме до Кулата:

3. Почувствахме се европейци (хахахах) – минахме границата само с лична карта… и се върнахме бързо, защото (както каза нашия митничар) “европейските цени нещо не ни се нравят” :)

4. Огладняхме… и отидохме да хапнем в … Мелник. Страаашен боб правят там :)

5. Разходихме се и до Рупите – да видим храма на баба Ванга:

6. По пътя към Рупите сякаш бяхме попаднали в машина на времето и се бяхме върнали поне 80-90 години назад. Гледки като тази бяха нещо съвсем обичайно…

7. На връщане от Гоце Делчев към Стара Загора минахме през Благоевград:

8. Минахме покрай Рила – и там имаше сняг :)

И още няколко снимки, които са увековечили скъпи моменти :) От рода на … първата чисто нова служебна кола, на която се качвам… и карам… и ще карам още дълго време (дай Боже!)…; смешните каски на Цвет и Стоян… и още по-смешни сламени шапки на мен и Петя…

P.S. А вчера бяхме в Търново – разнасяхме едни монитори между няколко офиса (Ради правилно ни казва “хамали” на нас :) )… освен че счупих краката на Стоян от ходене по камънаци и калдъръмени улички – успях да обиколя всичките си любими места… и ме подгониха едни спомени, ееех… Много важни за мен неща водят началото си именно от този град…

Имам още тооолкова много неща за разказване/показване… И това ще стане, след края на поредната командировка идната седмица :)

Съвсем без връзка да кажа, че имаше един лаф от рода на “Намери си работа, която да ти е хоби и ще видиш как цял живот няма да имаш нито един работен ден!” Вярно си е!

Posted in:
По пътя...

В 6 точки

3
20.12.06  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Няколко неща набързо:

1. Присъдите на нашите медици в Либия – нямам думи… а външно министерство било “възмутено” – смешници! На либийците няма да им трепне окото, както не им трепна миналата година, когато осъдиха на смърт ония турци… Пука му на Кадафи за ЕС.

2. Коледното парти мина. Беше наистина весело. Мислех си, че познавам по-голямата част от колегите си, а се оказа, че на практика от 185 присъстващи човека моя милост познаваше едва около… хм, да кажем 50. Между другото не вярвах и че толкова хора могат да се поберат в Chillout – е, побрахме се! Видях кипариса :) ама не разбрах кога си тръгна. Зарадвах и се много, тя на мен не толкова (май)… Успях да се видя и с Casper` за 2-3 часа; да се чуя с кака ми и с малкия.
Сега се почесвам умно по главата и се опитвам да намеря някакво свободно време в плановете за идните 3 месеца и да се завлека по софийско за 2-3 дни и… да успея да се видя с всички маймунчовци там.

3. Купих подаръците! Бяха ми проблем, защото някак си съм се изчерпала откъм идеи, но успях! Сега дишам спокойно :)
By the way – ако някой има идея за подарък за имен ден – да споделя на момента! Стоян има празник на 27.12 иииииии… съм наистина тотален шах и мат относно избора на подарък, мрЪн!

4. Нещата в Казанлък се движат по план :) Живот и здраве – наистина до Нова година ще можем да стартираме там. Не беше лесно, ама не беше и кой знае колко трудно. А и бяхме 2ма човека… от 01.01.2007 ще сме по един и сигурно няма да е толкова весело, колкото е сега. Мдаааам, ще ми липсва и на мен. Тъпа история е “свикването” с нечие ежедневно присъствие, особено ако това “присъствие” трае по 12 часа /понякога и малко повече/ в денонощие.
Абе… човек знае 2 и 200 – и с новото ще се свикне :)
Успях да се видя и с Коп, Бирата, Зу… Даже Зу го повторих! (кипарис, да си жива и здрава за инфото:) )

5. Към края на шофЕрските курсове съм! И още не съм утрепала никой. Майтапа на страна, но съм възхитена от себе си – не правя грешки, чувствам се спокойно зад волана – в общи линии на практика нещата са ОК. Нещо ме мързи да решавам листовки – хващам ги, минавам 10-15 въпроса и вече ме е хванал съклета. А теорията винаги ми е била слаба страна, бррр… На 5 януари ми е БЧК-то, после към средата на месеца би трябвало да ми е изпита. Това е и срока, в който би трябвало да съм безгрешна на листовки, умф… Абе как се учат знаците? :)

6. В събота си отивам на сееелоооо! Алелуя! Мисля да се отдам основно на спане 2 дни. Не съм спала като хората незнам от колко време и чувствам умората (да живеят 5те кафета на ден, които ме държат будна и свежа като репичка)! После… другата седмица се очертава да съм хоум алоун Ъгейн, то толкова и се завъртам у нас, де :)

А днес е 20 декември. Нова година наближи много… и чак днес се усетих, че нямам никаква идея къде и с кого ще празнувам. Та… от днес се напъвам… да мисля ;р

Posted in:
Общи

До Русе и обратно…

3
17.11.06  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам :( Намерих една много малка “дупка” време в сряда сутрин и ето резултата:




Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради… с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града…)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време :( За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България – вече си имам друг фаворит!

****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там… но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.

****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер – Габрово, понеделник сутрин – к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер – Стара Загора… И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече… и да продължи да дава всичко от себе си… и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика “шефче” :)
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща…

Стискайте палци… пак!
Simon sayed… Go, go go! :)

Posted in:
На трЪстиката, По пътя...

These days…

2
16.10.06  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

These days – the stars seem out of reach
These days – there ain’t a ladder on these streets
These days – are fast, nothing lasts
There ain’t no time to waste
There ain’t nobody left to take the blame

Да започна с най-важното за мен:
ДОЙДЕ СИ!
В петък, 13ти, с 1 час закъснение, който ми се стори цяла вечност. Най-после! В общи линии времето в което бяхме на четири очи/уши (докато влачехме един куфар и пушихме по цигара – колкото да стигнем до колата на мам) ми стигна само за “Здрасти, радвам се да те видя” и “Got to go, няма да оставам в София… дойдох просто да ти кажа добре дошъл”.
Май така беше най-добре… за мен. Променен е… Не знам още дали към по-добро или напротив… Чувствата ми са смесени (пак). Anyway – бях се зарекла това да е тема табу за блога ми. Мисля до седмица-две да се замотам по столицата за повече от 1 ден и да установя отговора на този въпрос.
В петък, 13-ти се видях и с кипариса за около 30 минути – такова екстремно уговаряне за среща не бях имала скоро :) Чудя се за нова година дали да не и купя едно зарядно за телефона ;р Зарадвах се и на мамчето – нея пък не я бях виждала точно от “изпращането” за САЩ…
Този “фатален” петък се оказа един от най-хубавите ми и наситени с емоции дни. Времето ми беше разграфено до минутка:
7.15 – тръгване от Габрово
10.15 – в София
10.30 – 11.50 – Прекосяване на разстоянието между автогарата и Люлин (ако не беше златката – щеше да ми е невъзможно да го изпълня това), минаване през централния офис на фирмата ни, бегом до метрото и … спирка Сердика :)
12.20 – 13.00 – “Здрасти Fenia” :)
После летище, чакане, закъснение… пренареждане на планове за пътуването към Пазарджик… лудница!
15.30 – Алелуя! He is alive!
Докато се суетяхме по летището – стана 16.00…
После 1 час ми се губи някъде, но със сигурност в 17.00 се метнах в колата и вече пътувах към к-с “Ливадите”, Пазарджик.
А си мислех, че е невъзможно да успея за 1 ден (няма и толкова) да прекося София от край до край 2 пъти, да пия 4 кафета, да проведа важни служебни разговори… изобщо… май всичко се обяснява с това, че е било петък, 13ти – “фатален ден” :)

Какво се случи в к-с “Ливадите” – за пръв път видях почти всички ръководни кадри (пръснати из всички краища на страната) на фирмата на едно място. Част от тях познавах само виртуално – беше странно – до този момент дадено име го свързвах само с глас (всички офиси сме навързани в skype), а сега видях и face… Беше ползотворен семинар ;) Ама няма да издавам нищо около същността му ;р
Има няколко снимки:

Хотела ;)

Nature :)

Съвсем истински са, no kiddin!

**************

Луди дни бяха. Не усетих как се изнизаха часовете…
Нещата с новия офис потръгнаха, не се мина без препятствия – оказа се, че в Габрово за всяко нещо се изискват по 3 дни – 3 дни в разправии с БТК, 3 дни спорове с енергото, 3 дни в преговори за рекламата ни с местния ежедневник, 3 дни разправии отново с БТК – този път по повод ADSL… Всичко това вървеше паралелно, разбира се. Да не говорим за ежедневното късане на нерви с майсторите, които правят основен ремонт на избрания офис…
Но всичко тръгна, при това сравнително бързо (или поне това е моята оценка), хората ни са мотивирани и отговорни, за първата седмица направихме 16 одобрени договора… Look nice. Доволна съм от себе си, макар да смятам, че нямаше да е зле да съм там поне още седмица… Но пък го има и лафа “Едно бебе докато не го пуснеш да ходи само – няма да разбереш дали наистина е проходило” – сега просто ще следя поетапно крачките.

**************

Понякога човек се засилва толкова много, че… забравя за спирачките.

Posted in:
Happy, По пътя...

Разни

0
15.09.06  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Върнах се, всъщност съм си бак ин дЪ хаус от вчера още.
Не пих бира в пЪба – нямаше време. Но видях Петя – не я бях виждала от завършването ни преди 2 години ;)
Малък крос по улиците на най-любимия ми град, после такси, после Арбанаси.

Ето какво видях от там…

От терасата ни пълнех очите си с ей това ;)

А в тази хубава “къщичка” спахме… това отпред е гореспоменатата тераса.

Преди да си тръгнем…

Когато настъпи момента – някои помахаха за довиждане ;)

Ползотворен семинар беше. Обмислихме и почти дооформихме важни неща, няколко идеи ще станат реалност… поговорихме си и за обозримото близко бъдеще на фирмата… Започвам нещо ново, даже май ще са 2 нещата и моя офис е “опитно зайче” – имам нужда от здраво стискане на палци, за да се получат нещата и да няма особени сътресения… А такива неминуемо ще има, обаче ще ги превъзмогна!
Твърде възможно е да разнообразя Стара Загора с някой друг град, па макар и за малко – човекът е човек когато е на път ;)
Тези 13 офиса (засега! ще ставаме все повече и повече!) пръснати из страната, с всички тия млади хора в тях… наистина добивам абсолютна увереност, че ще направим чудеса! Не сме големи, но сме силни и най-важното – работим работата си с кеф и с вярата, че всичко което правим има смисъл и се оценява.

****

Извън работата – 2 неща:

1. Случвало ли ви се е да видите уличен бой между шофьор на тролей и банда малоумни 17-18 годишни дебилчета? Не? В Стара Загора ми се случва за втори път на мен! Тази вечер реших да ползвам градски транспорт и се метнах на тролея. На едно от кръстовищата в града 1 малоумен младеж реши да си играе по нервите на шофьора на тролея, с който пътувах. Играта продължи около 5 минути – малоумното същество се изпречваше на пътя на машината и правеше глупави чупки в кръста. В един момент нашия шофЕр си изтърва нервите, отвори предната врата и буквално излетя навън. Последва шамар, после от някъде се измъкнаха още 4-5 дебилчета, които свалиха “нервния чичко” на земята и започнаха да го ритат и удрят където сварят. Естествено вдигнах мобилния и извиках патрулка, която обаче не дочаках… От някъде се появи млад мъж на около 30, който разгони тая паплач със… спрей! Не останах да догледам разигралата се сцена – слезнах и продължих пеша. И за пореден път се заричам да не ползвам градски транспорт! Аз и без това рядко ползвам, да не говорим, че мразя в червата си мръсните автобуси, раздрънканите тролеи и т.н. – предпочитам да изям 30-40 минути от времето си и да се придвижа пеша, отколкото да ставам свидетел на подобни сцени или да се блъскам с куп хора…

2. Гнидата пак се е затрила… Беше ми странно като ми звънна сестра му преди 3-4 дни, ама тогава нямах време да говоря много-много. Днес пак ми звънна – не е чувала брат си от повече от 15 дни (аз от около 2 седмици)… В квартирата денонощно телефона давал свободно, но никой не вдигал. Странното е, че аз звъннах на работодателя му и отговора на въпроса ми – къде мога да намеря неговия служител – беше, че нямал идея… не знаел. И пак ме погва параноята :(
Искам да си идва вечееееееее! Искам да си дойде, за да не ме е страх да си взема отпуска – ще знам, че като я взема няма да има с какво да си занимавам мозъка и ще почивам! Сега се заравям в работа само и само да нямам минутка време за мислене какво ли става с оня малък идиот на гза на географията…
Искам най-после цялата тая лудница да свърши! Щото ми писна да се самоизяждам.

Posted in:
По пътя...
Стр. 5/10« Първа...34567...10...Последна »