Машини за сбъдване на мечти

0
12.11.07  ,
Sis
-2
КофтиЯко

С какво са готови да се разделят хората, за да постигнат това за което мечтаят, замислих се. Понякога се отнема свободата да бъдат това което са, като я заменят с фалшивото усещане за щастие. Много се подвеждат… само и само да усетят задоволството от това че могат да се отърсят от копнежа поне за малко. Желанието да бъдеш, да имаш или да можеш, изгаря мозъците им повече от тока, който може да мине през тях.
За някои е важно да намират поне за половин час рая, да се потопят в него и после животът им да изглежда една степен по-поносим.
И тройно по-грозен, би изсумтял някой.

***

А в Боровец иглолистните дървета тези дни изглеждаха така:

Боровец

Два дни бях там на обучение… В петък вечер пристигнах, в събота целия ден валя сняг, в неделя си търсих колата с лопата… За пръв път карах в зимни условия, без да е разчистен пътя, добре че миналата сряда си “преобух” колата със зимни гуми (тогава нямах идея, че ще ми се наложи да карам в сняг, направих го, защото не знаех кога ще имам възможност да я свърша тая работа друг път в близкия месец).
Та… така.Пак са ме погнали някакви мисли, дето… Уф, те не са ме пускали през последните 2 месеца.

Posted in:
Who am I?

2 седмици

0
24.09.07  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

2 седмици не са много време…
А имаше месеци, в които пишех много тук. Е, явно наистина нещо ме стяга за гърлото (разбирай като “трудно ми е да споделям вече”) или пък времето реално не ми стига.
Не мога да се съсредоточа от 2 седмици. Защо? Може би ще си отговоря сама на тоя въпрос в края на постинга…
В предходния пост обещах в настоящия да има повечко снимки – спазвам обещаното.
За отпуската, хм – свърши!
Е, успях да се помотая доста – основната ми дестинация беше Варна, но преди това минах през Габрово да си видя роднините. Преди да се засиля към Варна бях за 2 дни на гости на Пирин и Радина в с. Буря – невероятно място! Препоръчвам го на хора, които искат да избягат от всекидневната суета на града и да се забият в тихо и приятно място с усмихнати хора.

Толкова за Буря – идете и вижте, струва си :)
Във Варна изкарах една седмица – и там се размотавах доста… Последните дни си правих самотен трип до нос Шабла, минах през Каварна, през Камен бряг, Тюленово, Русалка и някакви други, забравени от Бог села… По пътя нямаше никакви коли…

Нос Калиакра. Времето беше адски студено, духаше зверски вятър, но разходката си струваше – още едно място, на което ако не сте ходили – идете! Има някаква странна атмосфера там, мен лично ме обзе някакво невероятно спокойствие…

При залез слънце – къмпинг Топола говори ли ви нещо? Страшно близо е до Каварна :) А плажа без пясък можете да пробвате в Камен бряг.

Шабла – фара. Нямаше жива душа там, посред бял ден! Само аз, колата ми и едно бездомно куче на пътя… Дори рибарското селище беше празно…
И Глен Хюз на блока – къде може да се види ли – в Каварна! Там на всеки блок има по една огромна рисунка на някое рок величие.

Варна – на входа на Морската градина тези графити ми хванаха окото.

Добрич – стария град. Всеки стар град си има своята часовникова кула, която ааадски много прилича на всички останали часовникови кули, на които попадаме.

Не си спомням къде точно попаднах на този кладенец, но определено, за разлика от часовниковите кули, се отличава от масовата картинка, която изниква в главата на всеки човек при думата “кладенец”. Сигурна съм, че и надписа на тази стена също не е често срещан :)

И накрая – Велинград, гледката е от панорамния бар на хотел “Бор”, в същия град. Хотела си го бива, но града като цяло за мен е скучен и твърде малък.

П.С. Нещо… пак не събрах сили за писане.
Next time. Просто трябва да си подредя кашата, да овладея емоциите от последните дни, да стъпя на земята…

Posted in:
Who am I?, По пътя...

Long time no seen

3
07.09.07  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Само минавам…
Жива съм де – в случай, че някой се съмнява.
Официално съм в отпуска от миналата седмица. Има доста за разказване, доста за обмисляне и доста за разгадаване – и в личен, и в професионален план.
Пак е лека каша около мен, ама то май няма нормално състояние… или поне не помня какво е да кажеш “Всичко е нормално” :) По-глупавото е, че сама си се забърквам в някакви филми, от които няма нормално излизане.
Уф…
След края на отпуската ще взема да седна и да напиша нещо… Само трябва да ми остане малко време, за да си подредя мислите (или пък точната дума е не “време”, а “смелост”).
Подозирам, че тук чете и някой, който изобщо не бих искала да попада на това място, което пък малко или много ме спира да си кажа нещата в прав текст. Въпрос на време е да преодолея това усещане и пак да си вляза в релси. В крайна сметка какво ми пука?!

Та… само минавам де :) В следващия пост ще има повечко снимки, надявам се качествени.
Малко снимки пак, от последните 1-2 месеца:

Ямбол. Преди около месец бях в командировка там за седмица. Като цяло града ме изненада. Преди 5-6 години карах там един 8 декември – пъъълно разочарование. Няма да забравя как на сутринта, пиейки кафе на терасата в един апартамент, в някакъв тамошен квартал… се наслаждавах на пасящи кравички, кози и овце в междублоковите пространства. Не очаквах града да се е развил/променил, но… всъщност там нещата доста са се променили в положителна насока. Да се брои за плюс, че в стария градски хотел си имаше доста стабилен уайЪрлес :)


Банкя… идеята беше да “хвана” небето, обаче нещо не ми се получи съвсем като хората…


Смолян, в началото на август. Това мрачно небе… и тази светлина… за малко да стана вярваща :)

Posted in:
По пътя...

Dont say a word.

5
12.07.07  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Много пъти започвах да пиша и изтривах настоящия пост.
Вероятно трябва пак да се опитам да подредя мислите в главата си – тотална каша е, отново, мрЪн!

Вместо думи – ще покажа няколко снимки от изминалия уикенд. Бях във Враца, на гости на един… приятел – колега… Хубави дни/вечери/нощи…
И по всяка вероятност загубих поредното нещо, което не исках да губя :(
Anyway.

Posted in:
Who am I?, По пътя...

Trip

5
17.06.07  ,
Sis
0
КофтиЯко

Миналата седмица беше луда… толкова луда, че към края и тотално бях изпращяла и от нерви… повръщах на всеки 20 минути. Пих разни хапчета – не ми минаваше, ставаше по-зле. Пих разни чайчета – ефекта беше същия.
В петък, след края на работния ден и след като бях обиколила дестинациите Пловдив, Пазарджик и Велинград, си награбих куфара, хвърлих го в Пежото и се метнах зад волана без ясна идея къде отивам. Запалих, хванах пътя към Габрово – мислех да си ида на село и да спра телефоните… Габрово го претупах набързо и го подминах. След това се зачудих стигайки до Велико Търново на къде да поема – първо хванах пътя за Русе, после завъртях и се засилих в посока Варна. В крайна сметка стигнах до там, даже ако трябва да съм точна – подминах и Варна леееко…
Ето снимка :) От Галата.

Вечерта попаднах на плажа, в близост до някакво заведение с жива РОК музика – изпяха се много евъргрийни (и аз бях там, и аз пях). Почувствах се леко като на Джулай… макар и малко самотна.
Anyway … важното е, че повръщането спря.
И че след 38 минути отново ще е понеделник и лудницата ще е пълна…

Отделно се чудя дали постъпвам правилно/неправилно, честно/подло спрямо някой… или в крайна сметка всеки има правото да си търси място под слънцето както намери за добре… и всеки избира какво да направи за себе си и какво за околните. А и… абе в крайна сметка всеки е малко или много егоист, нали?
А дали ще си блъскам главата, ако “нещо” се случи? Или доверието ми ще бъде оправдано… Знам само, че се чувствам леко като между чука и наковалнята… в онази неудобна надупена поза, нда…

И още нещо – ясно и точно: аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.

Posted in:
Общи
Стр. 5/10« Първа...34567...10...Последна »