Анита обичаше да ми напомня, че дори и в тъгата има някаква красота…
Странно е…
***********
“Почувствах как Другата напусна тялото ми и седна в ъгъла на малката стая. Наблюдавах жената, която бях до момента. Страхувах се от всичко, но си казвах, че това не е страх, а мъдрост, дошла от опознаването на действителността. Зазиждах прозорците…
Видях Другата седнала в ъгъла на стаята – уязвима, изморена, разочарована. Тя контролираше и държеше в робство онова, което винаги би трябвало да бъде на свобода: чувствата си…”
***********
Между другото четейки старите постинги тук… Стигам до извода, че явно поривите ми за писане са предизвикани именно в моменти на спек, на тъга…
Лелееее колко малко радости съм споделила с виртуалното… А ги има и тия моменти – хижата на 3 март, Ирина и Асен и малката Ася, която днес имаше рожден ден. Тук е момента да и пожелая: Честит Рожден Ден Асена. Желая ти да израстнеш точно толкова умна и добре настроена към всичко заобикалящо те, колкото са родителите ти…