Почивка в Копривщица, part 2

2

Лятото приключи, есента чука на вратата… и дойде момента, в който ще пиша за пътуванията ми от пролетта насам.

 

Мина доста време от тазгодишните чествания на Априлското въстание :)

Понеже миналата година мнооого ми хареса цялото преживяване – тази година си знаех, че пак ще съм там. Събрахме се повечко хора – не бяхме двама, като предният път. Дружина от 8 човека се засилихме от София. други 2ма от Стара Загора, а сборният пункт беше планинското градче – Копривщица :)
Миналата година пътя до там ме ужаси – не че беше много, а че беше в отвратително състояние. Тази година забелязах прогрес – по-голямата част от шосето беше ремонтирана, а до следващата година предполагам ще е поправено цялото трасе до там :)
Този път успях да снимам водопада по пътя, помня, че миналата година го пропуснахме, защото на отиване пътувахме през нощта, а на връщане времето беше лошо. Е, тази година ме огря да го снимам:

Пристигнахме в следобедните часове, настанихме се отново в “Чучура” – хубавото малко семейно хотелче в центъра на градчето.  Рано-рано заседнахме в механата – първо кафенца, после лека следобедна закуска, после…

Понеже в миналогодишният пост има доста снимки и на музеите там – в този ще ги прескоча :) Отново ги обиколихме, този път с беседа. Спомените са ми за цените са малко бегли, но ако не се лъжа – билета за посещение на всички къщи беше 5 лв., а цената за беседа, отново за всички къщи-музеи беше 10 лв. Миналата година минавахме на “бързи, смели, сръчни” през  всичките 6 обекта, но този път, с още 8 човека и с беседа навсякъде беше още по-хубаво :)

Естествено – има снимка на (част) от групата ни, на паметника:

Самите чествания, спектакъла и цялата лудница от народ в малкото градче не е за изпускане, така че имайте го предвид – като се запролети и наближи 20 април – разровете се в сайта на община Копривщица – там публикуват културният календар на градчето. Няма да сбъркате, ако отделите един уикенд за тази дестинация, точно на тези чествания :)

 

Между другото, именно тази година и именно в Копривщица най-после си купихме книжките на 100те национални туристически обекта. Половината сме ги обиколили преди, ама не пречи да повторим :) В Копривщица има 2 печата – за самото градче, който се взима от Дирекция на музеите – на пъпа на градчето, и за връх Богдан – печата за върха се намира в едно кръчме – “Старата круша”, точно до хотел “Чучура” :)

Почивка в Копривщица

8

От няколко години все се каним да скокнем до Копривщица за възстановката на Априлското въстание. Е, най-после се наканихме и го направихме. И не съжалявам – бяха два невероятни дни, сред невероятна атмосфера! Починах си, поех си въздух и толкова бях запленена от градчето, че за следващото ходене там няма да се каня с години! Още догодина съм там пак :)
Беше трудно намирането на свободни стаи 2 седмици преди празника… В крайна сметка обаче се добрах до резервация на стая в “Чучура”. 2 нощувки излизат 90 лв, с включена закуска в цената.
Тръгнахме около 20:30 ч. вечерта, миналия петък – 30 април. Пътя след Долни Богров е в ремонт, та се наложи едно заобикаляне през Елин Пелин, след което се включихме отново по подбалканския път.Имах спомен от едно някогашно пътуване, че трасето е ужасно – дупка до дупка… Е, спомените ми бяха стари и някъде тайно в себе си се надявах, че вече е оправен. Блажени са верующите. Уви, пътя си е все така ужасен, имайки предвид и тъмницата в която карах – можете да се сетите, че нямаше как да пропусна всичките – а те са много!!! Слава Богу, след Пирдоп пътя е ОК.
Та, благодарение на ужасния път в комбинация с тъмницата – пътуването не продължи час-час и половина (все пак става дума за нищо и никакви 100 – 120 км), а над цели 2 часа!!! Накрая вече толкова бях изгубила търпение от дупки и завои, че просто не вярвах, че някога ще стигна до заветната Копривщица :) И точно в тоя момент, след поредния остър завой се показаха светлинките! И се влюбих :) Малки и тихи улички, все още никакъв наплив от хора, спокойствие, фенери по улиците, река, мостове… чудничко! Бързо намерихме хотела. Тук е момента “Чучура” да получи от мен публична оценка 6 (отличен)!!! Пристигнахме в късните часове – може би около 11 вечерта… настанихме се, слязохме в механата на хотела – хората ни нагостиха без грам да ми се налага да се чувствам неудобно от късния час… Стаята ни беше хубава, а храната в механата… ооо, може да се пише много за нея – според Casper, който не за пръв път посещаваше това градче – това е най-доброто място за хапване – невероятна кухня… не-ве-ро-ятна!Ако някога попаднете там – задължително се поглезете с палачинките им със сладко от диви ягоди, с домашното овче мляко, с пърленките с масло и чубрица, със сачовете… абе изобщо с всичко, което можете да поберете в стомасите си! Задължително посетете този хотел/механа, ако попаднете в Копривщица :)

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към “Дирекция на музеите” – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим :) Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше “Ослековата къща”

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив. Continue reading »

Стр. 1/11