Life, Chaos, Mystery

Хаоса е съвършен.
Целия ми живот е хаос,
но с точност знам кое каде е.
Isn`t it a mystery?

Понеже тия дни е пълнолуние… и по цели нощи съм в собствени мисли… стигнах до кръстопът

Искам да се влюбя, защото ако не се влюбя, ще се чувствам нещастна като генетично закодирано усещане.
Но и не искам да се влюбя, защото ако се влюбя, ще се обезлича. Размазваща любов. В тая любов според мен не намираш себе си, а загубваш себе си.

Изобщо не ме интересува всеки друг човек.
И се оплаквам, че никой не ми е интересен.

Ако не ми вярват, няма смисъл да говоря.
Ако ми вярват, няма тръпка.

Друга тема е какво точно значи тръпка? Последното значение ме светнаха, че било секс. За мен пък сексът е страст и нищо повече. Има такива натури, които обичат да правят секс. И други, които не могат да кажат, че чак пък обичат.

Какво се прави на кръстопът?

Преди малко гледах “The Matrix” за пореден път.Невероятен филм,не само откъм специални ефекти…След всяко гледане си оставам замислена.Чудя се ако всичко,за което става въпрос там е истина…къде сме ние…кои сме…и за какъв дявол сме тук. Ако в действителност живеем някакъв предварително проектиран според желанията ни свят, ако в действителност сме в някаква матрица-има ли смисъл да се блъскаме в стените и.

Стоял ли си някога втренчен в нея(във въпросната матрица),съзерцавайки красотата и гениалността и?Замислял ли си се как всяко наше действие се отразява на макета,как понякога неволно разрушаваме или променяме части от него,без дори да осъзнаваме,че правим нещо едновременно предначертано и необратимо.Откровено казано варианта с този паралелен свят ме привлича-значи все пак има надежда за нещо по-добро,нещо по-истинско,нещо което да зависи изцяло от нас,не от някакви необясними външни сили.: ” Зная,че сте някъде там.Вече мога да ви усещам.Зная,че ви е страх.Страх ви е от нас.Страхът ви е от промяната.Аз не знам какво е бъдещето.Не съм дошъл,за да ви кажа как ще свърши това.Дойдох,за да ви кажа как ще започне.Ще затворя този телефон и ще покажа на хората това,което не искате да видят.Ще им покажа един свят без вас.Свят без правила и контрол,без граници и предели.Свят,в който всичко е възможно.Накъде ще поемем след това-този избор оставям на вас.”-така завършва филмчето.Вярваш ли,че съм научила тези думи наизуст?;)

Нещо яко съм се спекла пак.И за пореден път усещам,че пропадам в някаква дълбока дупка.Опитвам се да не се отдавам на настроението,но май нямам сили да се справя със себе си;(В главата ми се въртят разни мисли…за отдавна загърбени неща…Отвратително е да се чувстваш слаб,ама не физически слаб де…Отвратително е,когато тази тъпа действителност те притиска и мачка отвсякъде,кара те да осъзнаеш собственото си нищожество спрямо нея.Осъзнаваш,че няма идеален свят,че си безсилен да променяш нещата…че светът на фантазиите е достижим само ако си се натъпкал с разни “лайна”.Адски ме боли глава,имам усещането,че се рея…Очите ми също отказват да виждат май…знам,че е временно и че след няколко дни ще съм ок…Не съм желязна;(Напълно уязвима личност съм,както и повечето хора.Единици са тези,които могат да се нарекат неуязвими-на тях определено шапка им свалям!Но за мен това е недостижимо.Вярно е,че обичам да се правя на “мъж”,в сми. да се правя на силна и способна да се справи с всичко,но явно напоследък нещо от тази ми роля ми убягва и не съм достатъчно убедителна…

Ебало си фара всичко…

Session Ident: BerkStock

* Logging BerkStock to ‘logs\BerkStock.BgIrc.log’

[10:14] (BerkStock) аз ти казвам, че нещо си се ошашкала

[10:14] (sis> хахаххаххаахха

[10:14] (sis> мое…да съм флюбена (да ме пази господ)

[10:14] (BerkStock> що да те опазил? какво лошо има в тва??

[10:14] (sis> в началото – нищо…после има много главоболия…поне от скромния ми опит до момента

[10:15] (BerkStock> тва е така, ама без това чувство пък добре ли ти е?

[10:15] (BerkStock> по силата на тая логика не треа да поглеждам жена

[10:15] (sis> еее айде сега

[10:15] (BerkStock> и кво? ше си умра сам..

[10:15] (sis> говорим за влюбване..за възвишени неща…

[10:16] (sis> не просто за излизане и “поглеждане”

[10:16] (BerkStock> ми виж ся, то едното без другото не може

[10:16] (sis> освен тфа…човек винаги е сам

[10:16] (BerkStock> поне при мене не стаа

[10:16] (BerkStock> а, тва вече зависи от много неща

[10:16] (sis> и при мене не ставаше;) докат не се опарих

[10:16] (sis> пък нали знаеш, че парен каша духа

[10:16] (BerkStock> може да си влюбен и да си сам, може да не си влюбен и да не си сам – зависи

[10:17] (sis> зависи… ммм караш ме да се замислям дълбоко

[10:18] (BerkStock> нали? виждаш ли, че не е толкова елементарно колкото изглежда

[10:18] (BerkStock> Айнщайн е казал: Всичко е относително!

[10:18] (BerkStock> тва са три думи, а в тях се съдържа смисълът на целия живот и отвъд даже..

[10:18] (sis> абе замислял ли си се…4е колкото повече се замисляме и се опитваме да си обясним разни неща…

[10:18] (sis> толкова повече ги усложняваме

[10:19] (BerkStock> да – това ми е прекрасно ясно

[10:19] (BerkStock> ама аз не мога без да мисля

[10:19] (sis> а всъщност всичко е толкова просто…ако не го осмисляме

[10:19] (sis>

[10:19] (sis> ми и аз не мога, ама опитвам…мисля че е добре за мен

[10:19] (BerkStock> просто би било ако не се бяхме отдалечили от естествеността на нещата толкова много

[10:19] (BerkStock> ама вече човек толко се е извратил, че се налага да мисли за да стига до решенията

[10:20] (sis> мрън… а понякога с мислене се закопава

[10:20] (sis> зависи за какво мисли де…аз само от мислене мога да се сдухам понякога

[10:20] (BerkStock> аз почти винаги се сдухвам като се замисля

[10:21] (BerkStock> ама какво да направя

[10:21] (BerkStock> просто съм си такъв

[10:21] (BerkStock> и може би дори не искам да се променям

[10:21] (sis> е тфа не те ли навежда на една друга мисъл – че сме малко или много мазохисти

[10:21] (BerkStock> не

[10:21] (BerkStock> но да не мисля, значи да стана като другите

[10:21] (BerkStock> да се отдам на пороци, разврат и т.н. – е не, мерси

[10:22] (sis> всеки е част от тълпата…волю или неволю…и никой не иска да го признае

[10:22] (BerkStock> и тва е относително

[10:22] (BerkStock> част от тълпата съм докато съм сред тълпата

[10:22] (BerkStock> като си отида вкъщи, вече не е баш така.. и тва е принудено, т.е. аз си го правя да е така – един вид, в тълпата съм с маска

[10:22] (sis> ми ти така или иначе се адаптирваш към нея…

[10:23] (sis> адаптацията е вид примирение…и сливане с условията

[10:23] (BerkStock> ама нямам избор поне в някои отношения да не се адаптирам

[10:23] (BerkStock> щото иначе ще бъда размазан

[10:23] (BerkStock> не мога да се опълча срещу всички

[10:23] (BerkStock> въпреки, че точно тва ми се иска

[10:23] (sis> никой не може;(

[10:24] (sis> мечтата ми едно време знаеш ли каква беше…

[10:24] (BerkStock> няма как да знам

[10:24] (sis> да имам къща забита в планината и да не стъпва човешки крак там

[10:24] (sis> сега е малко променена ме4тата..

[10:24] (BerkStock> става, с няколко забележки

[10:24] (sis> остава условието за човешкия крак

[10:25] (sis> и се прибавя условие за кучета…и още един човек;)

[10:25] (BerkStock> хехехе

[10:25] (BerkStock> ще се сетиш!

[10:25] (sis> абе сещам се аз

[10:26] (sis> не че нямам “половинка”

[10:26] (sis> обаче е заради тфа мислене…не мога да се отпусна некфо…

[10:26] (sis> гадното на човека е, че е трудно да се откъсне от въпроса за “после” и да мисли само за “сега”

[10:26] (sis> поне на мен тфа ми е основния проблем

[10:27] (sis> всяко нещо го осмислям се едно е 8-то чудо на света

[10:27] (BerkStock> ми виж ся

[10:27] (BerkStock> не треа да се откъсваш от после-то

[10:27] (BerkStock> щото в противен случай по кво ще се различаваме от животните??

[10:28] (BerkStock> малко или много, ние сме животни.. ама все пак

[10:28] (BerkStock> дадено ни е да мислиме

[10:28] (sis> колкото повече опознавам хората…толкова повече заобичвам животните

[10:28] (BerkStock> значи тва мислене или треа да се ползва по предназначение, или треа да бъде изтрито

[10:29] (sis> глобално погледнато – си прав

[10:29] (sis> локално (говорейки за себе си) – не си

[10:29] (sis> без много мислене щеше да е по-леко;)

[10:29] (BerkStock> ама тва знаеш ли що е?

[10:30] (BerkStock> именно щото народа се е извратил

[10:30] (BerkStock> той злоупотребява с тая даденост – мисленето

[10:30] (BerkStock> ..за да руши

[10:30] (BerkStock> е те тва е проблемът

[10:30] (sis> въпрос на кръговрат

[10:30] (sis> докато един руши…друг създава…тоя дето руши прави неволно място за нещо ново

[10:30] (BerkStock> в момента например, човечеството усърдно подготвя самоунищожението си без да подозира ни най-малко за това

[10:31] (BerkStock> е да, права си – ама тва е зацикляне

[10:31] (sis> ми иначе не бихме оценили градивността

[10:31] (sis> зациклянето е необходимо зло в случая

[10:31] (BerkStock> мхм.. не мисля

[10:32] (BerkStock> вместо да се зациклитрябва с мисъл да се върви към прогреса

[10:32] (BerkStock> вместо да се уча от собствените си грешки трябва с мисъл да избягвам всяка грешка, която не ми е позната

[10:32] (sis> тогава би бил идеален…

[10:32] (BerkStock> мозъкът го може, но ние не знаем как да се възползваме от това

[10:32] (BerkStock> именно!

[10:32] (sis> а ако си идеален…би бил скучен

[10:32] (sis> и предвидим

[10:33] (BerkStock> човек може да бъде идеален, но сам се вкарва в дупката

[10:33] (BerkStock> ми ок

[10:33] (BerkStock> аз нямам нищо против да е така

[10:33] (BerkStock> нищо против такива да са всички

[10:33] (sis> е да ама явно природата ни има

[10:33] (sis> щом не сме…и щом зацикляме…и се повтаряме

[10:33] (BerkStock> нито ще чета по вестниците за поредното изнасилено момиче, нито ще се ядосвам на някви тъпи американци, че правят войни навсякъде

[10:34] (BerkStock> от което следва, че няма да намразвам себеподобните си все повече и повече

[10:34] (BerkStock> от което пък следва, че тва е почти 100%-ово сигурен свят в мир и любов, за което цели песни са написани и стихове и т.н.

[10:35] (sis> мда… ама идеални неща няма

[10:35] (BerkStock> природата ни има, щото ние и ебаваме майката по всички параграфи

[10:35] (sis> реалността е друга…и колкото да се опитваме да я променим – няма да стане…щото са малко хората които искат промяна…май

[10:36] (BerkStock> прекалено бързо сме се научили на прекалено много – така ми се струва.. не сме били готови за толко много власт..

[10:36] (sis> ми тука възниква някакво противоречие не мислиш ли…

[10:36] (sis> в смисъл…хем много знаем…хем…се закопаваме

[10:37] (BerkStock> напълно вярно

[10:37] (BerkStock> знаем, че се закопаваме, и продължаваме да го правим с усмивка на лицето

[10:38] (sis> мне…не го знаем;)

[10:38] (sis> щото нали уж сме боязливи

[10:39] (BerkStock> уж

[10:39] (sis> едва ли по-голямата част от хората осъзнават това

[10:39] (BerkStock> никой нищо не осъзнава

[10:39] (BerkStock> приемаме всичко за даденост

[10:39] (BerkStock> и дрейфуваме по вятъра

[10:39] (BerkStock> карай да се напием, па квото стане стане… и неща от тоя род

[10:40] (BerkStock> а тва защо е?

[10:40] (BerkStock> а ся ти ми кажи?

[10:40] (BerkStock> защо човек приема всичко за даденост и не го оценява???

[10:40] (BerkStock> да видиш как сама ще стигнеш до моя извод…

[10:40] (sis> ми щото…

[10:40] (BerkStock> ..?

[10:41] (sis> нещата просто се случват и съществуват

[10:41] (sis> не всичко има обяснения

[10:41] (BerkStock> тва не е отговор

[10:41] (sis> знам;)

[10:41] (BerkStock> тва, че нещата си се случват не ни дава правото да се оставяме на течението

[10:41] (sis> ама се сещам за “Пътеводителя”

[10:41] (BerkStock> не съм го чел

[10:42] (sis> Пропуск…

[10:42] (BerkStock> както и да е

[10:42] (BerkStock> идеята ми беше, че причината за онова дет казах по-горе преди малко е именно факта, че никой не се възползва пълноценно от това си качество да мисли

[10:43] (sis> абсолютно

[10:43] (sis> и аз ти казах защо…

[10:43] (BerkStock> бе преди да строша аз едно стъкло да зема да помисля аджеба тва фдо какво ще доведе? преди да открадна нещо от някого, преди да пребия или дори да убия някого..

[10:43] (sis> е в този смисъл – да

[10:43] (sis> абсолютно си прав

[10:44] (sis> ама…ако от замисляне те боли…в смисъл…ми примерно за разни лични терзания

[10:44] (sis> тогава си казваш “бе за къф дявол го мисля…”

[10:44] (BerkStock> ама тва е избирателна пропускливост

[10:44] (BerkStock> за едно да мислиш, за друго не

[10:44] (sis> мен ме е страх от това да остана сама…и да съм сама

[10:45] (sis> а когато се замисля – съм сама

[10:45] (BerkStock> значи и реално си сама

[10:45] (sis> затфа в повечето случаи си казвам, че е по-добре да не вниквам толкова навътре в нещата

[10:45] (BerkStock> та ако ще и две половинки да имаш

[10:45] (sis> ми…

[10:46] (BerkStock> в момента, в който и физически, и психически чувстваш, че НЕ си сама, е те тогава НЕ си сама!

[10:46] (BerkStock> ама И физически, И психически

[10:46] (BerkStock> тва е хармонията

[10:46] (sis> половинката е просто половинка…не е цяло.

[10:46] (sis> не е нон стоп с мен…

[10:46] (sis> разбираш ли?

[10:46] (sis> половинката не може да ме замени

[10:46] (BerkStock> то тва ми е ясно

[10:46] (BerkStock> липсва хармонията – идеалът

[10:47] (BerkStock> а бе аз съм идиот.. ама надали ще се променя

[10:47] (BerkStock> пак се върнах към тая “легенда” за идеала..

[10:47] (sis> хахах за мен казват същото

[10:47] (BerkStock> вярвам в него просто!

[10:47] (sis> що да е легенда…човек трябва да има цел

[10:47] (BerkStock> вярвам, че ще си намеря половинката, с която ще се слея в едно цяло!

[10:47] (BerkStock> и тогава няма да има половинки

[10:48] (BerkStock> тогава ще е хармонията..

[10:48] (sis> баланса и хармонията са нещо което постигаме, но трудно задържаме

[10:48] (BerkStock> значи нищо не постигаме

[10:48] (sis> и в момента в който ги загубим ( а това неминуемо се случва) се сриваме…

[10:49] (BerkStock> истинската, ама истинската! хармония е практически вечна

[10:49] (BerkStock> или поне докато съществува душата на човек като уникално явление

[10:49] (sis> е добре де

[10:50] (sis> ама душата на човек не съществува сама за себе си

[10:50] (sis> дотолкова доколкото тя ще не ще трябва да се съобразява с околния свят

[10:50] (sis> околния свят не допуска идеални неща

[10:50] (BerkStock> разбираш ли.. едно е да си мислиш, че си в хармония с някого, друго е НАИСТИНА да си в хармония с тоя човек – мисленето ни е непълноценно и неидеално.. за момента

[10:50] (BerkStock> защо да не допуска? не мислиш ли, че Вселената е едно идеално явление?

[10:51] (BerkStock> всичко вътре е в равновесие

[10:51] (BerkStock> и никой и нищо не може да повлияе на това равновесие

[10:51] (BerkStock> баланс на силите – баланс на взаимодействието

[10:51] (sis> а тогава защо при нас е хаос…

[10:51] (BerkStock> щото сме идиоти

[10:51] (BerkStock> и не мислим

[10:52] (BerkStock> не мислим правилно

[10:52] (BerkStock> ние сме вредни и ambient-a ще ни изчисти ако продължим в тая посока на регрес

[10:52] (sis> ми точно затфа ти казах, че единицата не би могла да промени цялото

[10:52] (sis> да – бунтуваме се

[10:53] (sis> да – не сме съгласни с околния свят

[10:53] (BerkStock> именно! срещу какво аджеба?

[10:53] (sis> да – борим се (уж)

[10:53] (BerkStock> а така

[10:53] (sis> в крайна сметка кфо постигаме?

[10:53] (sis> променяме ли нещо глобално?

[10:53] (sis> или само себе си…?

[10:53] (BerkStock> и кво? кво ни пречи света? кво ни пречи баланса във тая Вселена та се бунтуваме срещу него?

[10:53] (BerkStock> въпрос без еднозначен отговор..

[10:54] (BerkStock> знам само, че човекът в този си вид е една грешка

[10:54] (sis> мина ми през ума “Мисля – следователно съществувам

[10:54] (BerkStock> на природата ли, на нещо друго ли.. но все пак – грешка

[10:54] (BerkStock> виждаш ли?

[10:54] (BerkStock> не е луд тоя, който го е казал..

[10:55] (BerkStock> а е бил човек доста по-напред в тия неща от нас

[10:55] (BerkStock> а точно такива са ги обявявали за луди

[10:55] (BerkStock> и до ден днешен е така

[10:55] (BerkStock> а бе shit отвсякъде

[10:56] (sis> ето…казах ти аз че като се замислим и се сдухваме

[10:56] (sis> Fuck I Tva E не е случайна фраза

[10:56] (sis> чел ли си нещо от Ървин Уелш?

[10:57] (sis> “Всичко е толкова лайняно, че даже да докарат тук всичкият чист въздух – пак няма да се отмирише”

[10:57] (BerkStock> не съм

[10:57] (sis> тфа е друга любима фраза

[10:57] (sis> негови са тия думи

[10:57] (BerkStock> а за фразата – не съм си мислел накога, че е случайна

[10:57] (BerkStock> въпрос на гледна точка

[10:58] (BerkStock> не съм мислел някога, че е случайна

[10:58] (BerkStock> щом съм се замислял над нея, значи за мене тя не е случайна

[10:58] (BerkStock> тва е положението

[10:59] (sis> позитивно настроен ли си…като личност… оптимист или песимист виждаш в себе си?

[10:59] (BerkStock> абсолютен песимист съм

[10:59] (BerkStock> убеден, проявен, откровен и вманиачен

[10:59] (BerkStock> тоя свят няма да го бъде – не и по ТОЯ начин

[11:00] (sis> и аз съм песимист;)

[11:00] (BerkStock> всъщност ако се беше замислила в конкретния случай, щеше сама да дадеш отговор на въпроса си

[11:00] (BerkStock>

[11:00] (sis> аз знаех отговра ти;)

[11:00] (sis> но исках да го “чуя” от теб

[11:00] (sis>

[11:00] (sis> ее мисля все пак;)

[11:00] (BerkStock> тц тц тц

[11:01] (sis> 2 минути тайм аут, да завъртя един телефон до Варна и ида…

[11:01] (sis> баси как ме замисли пак…

[11:01] (BerkStock> и аз брб малко..

[11:01] (BerkStock> хаха, радвам се!

[11:01] (BerkStock> това ми е целта – да накарам хората около мене да мислят

[11:02] (BerkStock> щото в тва е ключа.. ако въобще има някакъв ключ, към по-добро съществуване

[11:04] (sis> е ти ме изкара, че досега не съм мислила бе ей

[11:04] (BerkStock> нищо подобно

[11:04] (BerkStock> ти сама се изкара така

[11:04] (BerkStock> [sis(sisok@Fuck.I.Tva.E)] баси как ме замисли пак…

[11:05] (sis> еми щото разговора се поде в тая насока в момента в които споменах че понякога е по добре да не мислим

аст..

[11:07] (BerkStock>

[11:07] (BerkStock> по-добре <<>> по-зле… всичко е относително

[11:08] (sis> тфа е удобно обяснение на всичко

[11:08] (BerkStock> аз какво ти казах – че в тая реплика се съдържа целия смисъл на живота

[11:09] (sis> ми щом…знаем “отговора”… що да си блъскаме главата над него

[11:09] (sis> бррр става адски заплетено

[11:09] (sis> всяко нещо си има две страни…откъдето и както и да го погледнеш

[11:10] (BerkStock> не е така

[11:10] (BerkStock> всяко нещо има минимум 3 страни

[11:10] (BerkStock> дефакто са много повече, но ние само 3 можем да видим

[11:10] (BerkStock> X, Y и Z

[11:10] (sis> мразя матиматика…мани тия математически символи;)

…………………..

Реших, че трябва да седна и да пиша. Не знам какво ще излезе от това. Не знам и защо го правя. Но знам, че трябва да го направя. Иначе бих убила някого. Изпълнена съм с безмерен гняв и безсмислена агресия спрямо целия свят. Тази агресия сега излиза на екрана изпод трескавото щракане на клавишите и под въздействието на музикалния протест на Rage Against The Machine. Този текст не е написан заради вас. Нито заради мен. Нито заради самия текст. Той е просто написан. Никому нищо недаващ, никому за нищо ненужен. Той просто е. Съществува, както съществува безсмислието, чийто смисъл е самото съществуване.

I think I heard a shot…

Затварям очи и мисля: “Къде съм? Какво съм? Какво правя? Защо съм? Защо правя?” А в това време Zach de la Rocha крещи: “Wake up! Wake up! …!”( Това е същото онова парче от “The Matrix”, което е фон на началните кадри – там където Нео се пробужда и вижда, че щайгата му се опитва да му каже нещо…)

За седми пореден път днес превъртам този музикален извор на искряща, протестираща, успокояваща агресивност.

Съзнание, ум, мозък… Всичко е една гнусна каша, която има удивителната способност да се свива и разширява, сякаш се самопоглъща и самоизплюва, примирена с липсата на друга храна и отвратена от вкуса на тази, която има. Боклучаво, лицемерно ежедневие, оцветено в сивкаво-кафяво от цигарено-кофеиновия буламач на утринното разведряване. Достатъчно ниска ли е цената, която се заплаща за това? Достатъчно ниска ли е цената, която човек заплаща, за да отсича сам всеки ден собствената си глава, оставяйки безценния сок на живота да изтича спокойно от сънната му артерия и да оцветява мърляво грозната реалност на нещастното му ежедневие под апатичния поглед на останалите екземпляри от неговия вид? И кой всъщност съставя ценоразписа на кръчмата бардак, известна под гръмкото название “Живот”? Кой дава право на фасовете в пепелника да се множат и на кафето в чашата да намалява, докато даде въздух на утайката на дъното? Безкраен кръговрат. Безкрайно плацикане в басейн от слузест бълвоч, хранещ се с жива плът. Плът, излъгана, че помията е чиста вода. Всеки иска да сере на чисто. Всеки иска да бъде спретнат и измит от заобикалящата го мръсотия.

Чакаме. Всички чакаме. Непрекъснато чакаме. Кръчмата е всъщност една чакалня. Клиентите чакат да им донесат питие. Сервитьорите чакат да им платят. Чакаме. Чакаме плодовете на нашите амбиции и надежди да узреят, огрени от ехидните лъчи на лятното слънце. Вървим с гордо вирнати носове по пътека от счупени бутилки и изхабени от употреба кухненски прибори, облечени в лицемерна голота, доволни от вече непостигнатото и пропуснатото, наслаждавайки се на поредната втора възможност.

… И пак е ден като всички други. Търчиш нагоре-надолу, за да изкараш насъщния и да разсееш главоболието от гледане на телевизия през почивните дни. А след работа бързаш да отидеш в някоя кръчма и да се почерпиш. Кръчмарят знае, че днес си взел заплата. Разбираш, че те е разкрил, щом срещнеш доволния му, насмешлив поглед, когато му подаваш чисто новата петдесетачка, за да платиш кафето и колата. Твоят ден е и негов ден. Намеква ти да му оставиш бакшиш, като заявява, че няма дребни. Не спориш. И той няма да е толкова нагъл утре, когато и двамата ще броите стотинките. А в други ден, в края на работната седмица, той ще те почерпи едно малко, за да не остане сам да затваря кръчмата. И двамата съзнавате, че не сте приятели. Вие сте нещо много повече. Негласно си правите един на друг подаръци. Няма манипулация, няма лицемерие. Има точни взаимоотношения. Пито-платено. Бакшиш – гювеч. По-добър и от този на баба ти.

Промяна. Само говорим за нея, а какво се е променило. Някой може ли да ми каже? Пак има богати и бедни. Има умни и глупави. Има добри и лоши. Има работливи и мързеливи. Има можещи и неможещи. Хората си мислят, че променят света, а всъщност стоят на едно място. Те дори не се опитват да променят себе си. Само сменяме интериора, мацваме тук-там с четката малко боя, за да освежим старото, и продължаваме да тъпчем на същото място. Дори не усещаме как петите ни се втвърдяват от това. Каляваме се още от малки и се учим на дебелокожие. Дебелата като гьон обвивка, която си съшиваме, не пропуска през нея нито да влезе, нито да излезе нещо. Колко дълго можем да живеем така? Можем ли изобщо да твърдим, че живеем? С какво право наричаме обикновеното си вегетиране живот? Къде отиде мечтата на алхимика да превърне оловото в злато? Къде отиде мечтата на отшелника да се слее с природата? Къде отиде мечтата на философа да овладее съвършеното познание? Къде отиде мечтата на магьосника да подчини на магията си най-могъщите духове и демони? Къде отиде мечтата на твореца да сътвори най-съвършения образец на несътворимото? Всеки може да вземе бръснача и да среже вените си. В тях вече не тече кръв, а вода. Чиста дестилирана вода. Без вкус, без мирис, без цвят, без топлина, …без живот.

Живот… просто футболен мач. Деветдесет минути неугасваща надежда, само една фатална грешка и след това всичко е тишина. Каква е ползата, че ти ръкопляскат за добра игра, след като напускаш терена победен? Последният съдийски сигнал дълго ще пищи в ушите ти. Няма да чувстваш нито умората, нито напрежението от двубоя. Само реалността. Онази реалност, която за пореден път ти показва колко неосъществими са мечтите ти. Реалност, в която е забранено да мечтаеш. Позволено е само да се бориш. Със самия себе си, с тези около теб и с времето.Времето, което се изплъзва между пръстите ни като течаща вода, а ти стискаш шепи, за да задържиш колкото се може повече от него.

Може би не тук. Не в този свят. А в един по-реален. Свят, където братоубийството не е грях, а кражбата е добродетел. Свят, където хората ще се стремят към хаоса, а не да го вклиняват в изкуствени правила. Свят, в който няма да има граници на познанието, защото умовете на хората ще бъдат обърнати навън. Мозъкът няма да разчита на лъжливи възприятия, а ще се докосва директно до онова, което го заобикаля. Свят, където човекът ще се гордее с незнанието си. Свят, в който думата “знам” ще бъде мръсна…

Телевизорът е включен, но не го гледам. Нито го слушам. Отдала съм се на ментална мастурбация. Мислите ми блудстват една с друга, докато тялото ми почива. Взаимно се обладават и снасят яйца като градинските охлюви хермафродити под спокойния, преценяващ поглед на разума ми. Той безстрастно оглежда всички яйца и отстранява дефектните и маломерните, работейки като една добре смазана машина. Без чувство, без импровизация, без налучкване. Просто следва зададения алгоритъм на работа. А яйцата се удрят едно в друго и се чупят. От тях се излюпват малки жълти пиленца. Тежка е тяхната съдба. Никога няма да видят светлината. Ще останат завинаги затворени и ще пърхат отчаяно с крилца. Докато най-накрая ще деволюират в мисли охлюви. Те на свой ред ще снасят яйца и ще оставят лигава следа, където минат. Само една следа, която слънцето ще заличи.

Има моменти, в които просто забравям всичко и се опитвам да си представя, че съм щастлива. Ама истински щастлива. И се получава. Наистина. Няма нищо, което да може да ти развали настроението. Няма никой, който да те дразни. Оставаш съвсем сам. Сякаш нищо друго не съществува, освен теб и доброто ти настроение. И тръпката за него. Не завиждам на хората, които не са усещали величието на този момент. За хилядни от хилядната откриваш и възприемаш красотата на всичко около себе си. Разбираш, че нямаш нужда от нищо друго. Само от това, което е до теб, и от мислите си. Но дори тогава, ти продължаваш да се надяваш. Това чувство никога не те напуска. Дори в мечтите и сънищата ти. Защото знаеш, че когато се събудиш, всичко ще е отново толкова адски брутално истинско. По-истинско и от теб самия.

Замечтала съм се, че светът може да е едно по-хубаво място само ако така го чувстваш. А не може. Той е такъв, какъвто е. В реалността няма чувства. Има само реалност. Гадна, скапана, еднаква, рутинна и неподвижна реалност. Реалност и на закуска, и на обяд, и на вечеря. Че и на следобедна закуска, ако искате.

Опитах всичко, за да се изцеля от болестта на благословеното невежество. Често успявах да я потисна. Но изглежда няма лек за нея. Вече нищо не помага. И така сялаш открих истината. Истината на каквото и да е. Така се живее по-леко. Може да не съм права, но това няма значение. Има значение това, че имам някаква истина. Моята истина, не нечия друга. Заради нея си струва да живея. Заради чуждата истина си струва да умра… ще си струва да умра, когато я открия. Лошото е, че никой не ми дава истини. Всички дават само лъжите си. Вадят ги една по една от торбата и ги пръскат с щедрост и задоволство. Сякаш не знаят, че вадят лъжи и че и другите знаят, че са лъжи. Стресват се само когато някой извади по-голяма лъжа от тяхната. Една непрекъсната игра на лъженица. Само дето никой не смее да каже на другия, че лъже, за да не си прибере картите от масата.

Гняв… Вече все по-рядко го изпитвам. Идва и си отива като внезапен гърч на тялото ми. Не че няма срещу какво или кого да го насоча, но просто няма смисъл. Нещата така или иначе си остават все същите. Не мога да променя света. А и вече не съм сигурна дали трябва и дали го искам. В края на краищата всеки от нас е осъден да носи сам камъка си. Обществото се е превърнало в една разхайтена банда от Сизифовци. Всеки мисли, че вече е открил начина, но никой още не е осъзнал безсмислието. Дотежава му, пада, почива си малко и сетне пак става, вдига си камъка и тръгва нанякъде. Сякаш търси място, където гравитацията е по-слаба. Вижда, че някой друг вече е минал оттам, и продължава нататък, където безспорно ще е по-добре. Докато не се умори съвсем. Тогава оставя камъка си на земята. Обляга се на него и си изпъва краката така, че коефициентът му на пречене на другите да е максимално висок. Е, за какво да се гневя при това положение. Агресията ми би била по-скоро вътрешна и деградивна, отколкото радикално-конструктивна. Не живей и не давай и на другите да живеят. Това е нашето верую. Нашата първична не-житейска концепция. Прекалено могъщи сме, за да можем да създаваме. Превърнали сме се в еволюционен коректив. Имаме силата да изпитваме и одобряваме новите прототипи на природата. От наша майка тя е станала наш ученик. Но е запазила ролята си на домашна прислужница. Така че няма опасност да се появим на работното си място неизпрани и неогладени. Да живее и пребъде родът човешки! Да останем винаги велики ние – малките гъзарчета на вселената!