Yoda: Careful you must be when sensing the future Anakin. The fear of loss is a path to the dark side.
Anakin Skywalker: I won’t let these visions come true, Master Yoda.
Yoda: Death is a natural part of life. Rejoice for those around you who transform into the Force. Mourn them do not. Miss them do not. Attachment leads to jealousy. The shadow of greed that is.
Anakin Skywalker: What must I do, Master Yoda?
Yoda: Train yourself to let go… of everything you fear to lose.
ГугЪл превежда, ГугЪл превежда, ГугЪл превеждааааа 
Това го забелязах снощи, но не го пробвах… Е сега се позагледах и разцъках, хехе!
Доста сносно при това
Който пее зло, не мисли. -> Those who sing, no evil thoughts.
Кой каквото прави – на себе си го прави. -> Who does what – to do so themselves.
Все едно Йода ги прави тия преводи, хехе!
Пробвайте ТУК.
Малко по-добре се справя от стандартните транслатори, но съм сигурна, че това подлежи на развитие. Няма да се излагат, я!
Do no evil
Местя се.
До края на месеца би трябвало да съм се организирала и да съм пренесла багажа си в София… за постоянно.
Стискайте ми палци. Очакват ме интересни и отговорни неща… вярвам, че ще се справя, но все пак стиснете палци – хубаво е човек да знае, че има подкрепа.
И преди съм споменавала Учителя. Попаднах на горното случайно, но ми хареса и… за да не се налага да ръгам пореден линк в буукмаркс – реших да си го “архивирам тук”.
Напоследък си мисля само за едно нещо. И това, което ми пречи да съм ОК е че не мога да го споделя с когото трябва. Мисленето де, не друго.
И пак не мога да говоря на моменти. Хем ми се мълчи, хем си имам добро извинение в лицето на ларингита, който си ме навестява в студените месеци.
Обаче знаеш ли, чудя се дали умишлено избягваме да говорим с теб, избягваме да се виждаме, избягваме контакта… всичко. Знам, че ще го прочетеш това. Знам и че ще си замълчиш. Пак.
Е, не те разбирам. Ама никак.
Някак трудно ми е да разбера… а аз нали винаги търся под вола теле – so, help!
Ако не ти – някой друг! Въобще… аз ли съм се побъркала или света? От кога хората нямат време за общуване? Или желание? От кога сме твърде заети за всичко? От кога избягваме неудобните въпроси/отговори?
Продължавам да се вбесявам на тишината. Продължавам да не намирам обяснение за тези, дето са “пас”. WTF… толкова ли е трудно просто да изплюеш камъка?
Отделно от това по-горе – Hate me, it`s OK.
