If you had one shot or one opportunity
to seize еverything you ever wanted for ONE moment
would you capture it, or just let it slip?

I`ll capture it. И така съм правила винаги.
До момента.

Замислих се и как докато бях дете бях отворена към всеки и всичко. Не се притеснявах да се усмихвам на непознати каки и батковци, лели и чичовци. Не само отвръщах на поздрава с поздрав, а и бях тази, която първа поздравява. Не се стеснявах да заговоря или да се заиграя с други непознати деца. Просто чувствах близък всеки…
После порастнах. И сякаш започнах да се страхувам от тази твърде голяма доза общителност. Неусетно ми е станало трудно да започвам разговор с непознат, а понякога дори ми е невъзможно. Самата идея ме плаши. А ако мен ме заговорят – струва ми се странно.
Всичко това в личен план разбира се, в служебен е точно обратното.

Какво правих тия дни? Почивах. Активно. Правих неща, които обичам да правя – мързелувах, протягах се, спах, търках си подметките по улиците, хапвах, пийвах, говорихме си глупости. Не бях сама – нещо много важно за мен. Обичам да има хора наоколо, хубави хора.
Ако можеше уикендите да са от 4 дни, вместо от 2 – щеше да е страхотно!
Днес е поредния понеделник, който ми се ще някак да прескоча и да продължа със съботно-неделните си занимавки… мда. Чувствах се така, все едно съм на морето – шепа усмихнати хора наоколо, бира, жега, ставане по обед, следобедна дрямка (докато другите се забавляваха край басейна)

Искам да споделя нещо от “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис

Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.

Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.

Отново отекна вътре в мен,…, ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек… Един разум, който се вслушва в това…предизвестие, се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло във всяка отлитаща завинаги секунда.

Половинчатите работи- половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой!

С това последното не съм сигурна дали съм съгласна или не… ще ми се да мога да стигна до край, но… (колкото и да го мразя този израз) не мога. Все още имам хиляди неща на върха на езика и тъпо и упорито отказват да изплъзнат от там. Пиене ли ми трябва? Или какво… може да пробвам някоя вечер къркайки си кротко някъде – да взема да си счупя езика и да изплюя всичко, което седи на върха му – станало е толкова много, че скоро ще затлачи и устата и мозъка ми (поне тоя, който е останал).

Eто нещо за слушане… пък дано ви хареса. Много нежно, мда… Ако изключа припева – всичко останало го усещам и аз. Припева някак не искам да си го припявам. Една забележка към самото парче – твърде… бавно ми е… и лишено от “музика”, но пък какъв глас, а? Ако на някой му се играе и миксира нещо (тук имам предвид таласъма) – нека ми го метне и на мен, в някакъв по-нормален ритъм и по-музикално… Музиката ако можеше да наподоби поне малко това, което съм показала тук – щеше да е перфектно.

When the routine bites hard
And ambitions are low
And resentment rides high
But emotions won’t grow
And we are changing our ways
Taking different roads

…

Подобни публикации:

1. 7
2. Съчинение на тема “Как изкарах ваканцията”

Хората са глупави. Получил правилната мотивация, всеки би повярвал почти на всичко. Тъй като хората са глупави, те биха повярвали на една лъжа, или защото искат да повярват в истинността й или защото се страхуват, че може да е истина. Главите на хората са пълни със знания, с факти, с вяра, повечето от които лъжливи, макар те да си мислят, че всички са истински. Хората са глупави, те рядко различават лъжата от истината и въпреки това са уверени, че го правят, така че става още по-лесно да ги излъжеш. Хората имат нужда от враг, за да си създадат чувство за цел. Лесно е да ръководиш хората, когато те имат чувство за цел. Целта е несравнимо по-важно нещо от истината.

Тери Гудкайнд – Първото Правило на Магьосника

Подобни публикации:

1. Нещо
2. Нещо, което ми споделиха
3. Истински (?!?)

Well…
Много почивни дни, много нещо!
Бях си взела отпуска още от 24.04, в това число и за 29 и 30.04, та общо 12 дни не се докоснах до нищо служебно. Или почти не се докоснах… Какво правех – мотах се. Видях се с приятели, които не бях виждала от цифра време. Ходих си до Стара Загора, ходих си до Габрово, ходих до Търново. Разнообразих Няма да лъжа обаче, че особено последните 4 дни бях на път да се сдухам от скука… и от скука в крайна сметка се прибрах в София.

Докато бях в Габрово изчетох двете книги на Педро Хуан Гутиерес – “Мръсна хаванска трилогия” и “Кралят на Хавана”. Не са лоши. Напомня ми малко на Ървин Уелш – наркотици, насилие, мизерия и безразборен секс. Може би не е толкова брутален, колкото Уелш, но все пак… Както и да е – харесаха ми, действието се развива бързичко. “Мръсна хаванска трилогия” само изглежда дебела – тези близо 400 страници ги прочетох точно за един ден, на един дъх. И все пак ще се въздържа от препоръки – малко хора си падат по “грозни картинки”, а описаните неща в тези две книги са доста грозна част от живота, преразказана изключително… натурално. За себе си съм сигурна, че излезе ли още нещо от този автор – ще си го взема.
Прочетох отново “Пътеписи” на Мартин Карбовски – и него го харесвам заради начина му на (по)казване на нещата. Специално тази книга мога да я прочета ощя няколко пъти – няма да ми писне.
Взела съм си и “Second life” на Станислава Чуринскиене – да видим кога ще остане време и за нея. Взех я заради заглавието и заради кратката бележка на корицата и… А и може би защото аз самата съм част от интернет-емигрантите – прекарвам голяма част от времето си в Мрежата – работя, чета, слушам музика, филми… и нервнича когато нямам връзка с интернет. Поне си признавам. Силно се надявам книгата да не ме уплаши.

В понеделник се занимавах с чистене… уж. Вечерта открих “Сезона на ментата” – едни познати минаха вечерта за малко и освен двулитровата бира носеха и едно шише мента, което обаче само аз едва наченах… В крайна сметка бутилката я изпихме с таласъма, още същата нощ.
Зяпахме и филми – силно препоръчвам “Ергенско парти” – 2 част! Много се смях! Свежо филмче, с което може да се разпусне и да се убие време. Та… гледайте
“Кънки с остър връх 3″ също не e лошо филмче, неангажиращо такова… През цялото време се мъчех да се сетя какво представляваше първата серия. Е, още се мъча
Малко се спа като цяло, ама то за мен си е нормално това… И тук ще “млъкна”, щото нещо ми се “схваща мисълта” като се сетя и за другите неща около последните 2 – 3 дни. Пък и съм поддръжник на идеята, че понякога е по-добре да си мълчим.

А, да! Щях да пропусна да честитя и тук поредния домашен любимец на мамчето, хехе… Сладур! Да е жив и здрав и да не я ядосва много. Да стане голямно и умно куче! А колко грижи ги чакат…

Първия работен ден мина като… челен удар с влак! Ужас… Надявам се обаче бързо да вляза в релси. А как ми липсват хората от Пловдив – не е истина. Напоследък често се сещам за тях, и те за мен, ех!
Останах много приятно изненадана от deni_f – днес ми се обади по телефона и чак не можех да повярвам, че я чувам… съвсем наскоро бях правила опити да и звънна, но точно в тия моменти тя пък е била с изключен телефон. Аз пък бях започнала да се чудя какво става с нея, къде се затри така… Поговорихме около 10 минути, колкото да обменим набързо тя как е, аз как съм, какви са ни дестинациите и в най-общи линии какво ни се е случило за последните 2-3 месеца… Все повече ми се иска наистина да успея да навия някой и да и гостуваме лятото за 4-5 дни в Италия. мрЪн, и за нея ми домъчня сега…

Плановете… плановете са в неделя да се разходим някъде извън София. Ще взема да привикам още някой, стига да не обърка намисленото – нещо, което също е обичайно срещано явление при мен.

И последно:
SiSe – The Truth -> ей това ми го пратиха снощи – така, да съм чуела и да съм се приспивала с нещо лежерно, много нежно и успокояващо. Никога преди това не бях чувала за тази изпълнителка/група (?!?) SiSe. Слушах! Напомня ми за Шаде.

Tell me the truth and I’ll tell you lies,
Don’t be confused by my big disguise,

‘Cause I walk away
While you will just stay

Както и да e, качих песента, само за да покажа на народа какво слушам цял ден днес

Подобни публикации:

1. It`s all in my head…