Преобух колата :)

3

Такааам…
Подготовката на колицата за зимата стартира! Днес я оборудвах със зимни гуми – взех Gislaved Euro Frost 3, по препоръки на Nuke :) Не ги бях чувала като марка, но имайки предвид, че и не съм кой знае какъв разбирач – реших да се доверя на препоръките, поразрових из форумите и не видях нищо лошо и противоречиво – навсякъде се казва, че са хубави гуми на много добра цена.
Взехме ги от гумен център Диана, на околовръстното, цялото удоволствие – 4 нови гуми, баланс, тежести, сваляне на старите и поставяне на новите, чували и незнам си още какво + гаранция ми излезе като чиста сума 360 лв. Доволно, психическата ми нагласа беше за доста по-голяма сума.
За самото обслужване – има какво да се желае. Преди нас имаше 2 или 3 коли, имаше и доста свободни крикове (или както там се казва чудото, дето повдига колата :) ), за сметка на това престоя ни беше 2 часа просто защото по неизвестни причини голяма част от персонала се помайваше, вместо да поема клиенти на въпросните свободни крикове.
Неприятната изненада беше заварката на едната ми джанта (карам с лети алуминиеви джанти) – не подозирах за нея, но когато свалиха гумата се видя изпълнението и леко ми щръкна косъма. Самите джанти си дойдоха с колата когато я купувах и до момента не се беше налагало да се свалят, та не е имало как да го видя това. Заварката явно е правена от някой, който се е учил на въпросната джанта… И макар че честно казано за около 10 000 навъртяни км. с тази кола и с тази джанта не съм усетила нещо обезпокоително – ще я сменя. Така или иначе бях запланувала да си взимам железни джанти за зимата – явно сега е момента!
Да не пропусна едно благодарско на Ники, че (освен препоръките и съветите) дойде с мен да махна от тиквата си това мероприятие – задаваха ми странни въпроси, на които определено нямах отговор, понеже за да ги разбера ми трябваше преводач от “техния език” на “моя” – добре, че той имаше отговорите и знаеше за какво говорят :) Още повече, че там си беше мъжка територия и сама бих се чувствала меко казано странно :)
С гумите не се приключва зимната подготовка – тепърва ми предстои още:
1. спирачки – спирачна течност, искам да ми се погледнат и дисковете, защото имам подозрения, че са близо до момента за смяна
2. свещи
3. проверка на акумулатора
4. най-после да си оправя стоповете (ако междувременно не е заминала по дяволите и някоя друга част от светлините :) )
5. да си сменя чистачките (още се чудя с какви)
6. поленов филтър – задълже! че в първите минути на пускането на парното/студеното в колата настъпва малка пясъчна буря
7. имам някакви подозрения, че едната ми ключалка не е съвсем в ред, та ще искам и тя да бъде “преслушана”

Един амортисьор е тръгнал да си ходи, ама уж имало още живот в него – колко – не знам. Чудя се дали директно да не го сменям, без да чакам да издишва, че току виж е издишал съвсем без да усетя.

Да не забравя и разните му там спрейове:
1. спрей против замръзване на ключалки
2. спрей против изпотяване
3. спрей за гумени уплътнения – за това доста народ е писал, че обикновен течен парафин от аптеката върши същата, че и по-добра работа.
За въпросните спрейове и тем подобни – приемам препоръки, че са ми мътна и тъмна… И изобщо има ли файда от тях?

Сигурно е глупаво жена да ги пише подобни… Истината е, че за добро или за зло до момента не съм се занимавала с 10 годишна лична кола, карала съм само нови и все служебни коли с които грижи не съм имала, просто защото въпросните возила са в гаранция и така или иначе си минават на рутинни прегледи… и се уча да поддържам моята си трошка :)
И понеже съм имала един сериозен инцидент зад гърба си съм леееееко параноик – само да ми затрака нещо и моментално съм излетяла по майстори. Ама то това май е по-добрата мания, отколкото безхаберието :)
Та така… На следващата заплата ще се изпълняват точките от 1 до 7, задължително, да ми е мирна главата и да съм сигурна, че Бравата ще може да качи и Еверест, ахахах!

Freak on a leash

3

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Върнах се.
Трябваше малко нощна или по-скоро ранносутрешна 2 часова екстремност.
Трябваше ми шум на двигател, по-мощен моя и добър приятел, който да се съгласи да ми даде колата си в 4 сутринта… има и такива хора, да.
Трябваше ми и нещо хард, от “моето”, като музика – избрах си смесен диск с Godsmack и Korn на него.
В 6 вече бях нов човек.
В 6.30 излязох от банята.
В 7 изпих кафето си.
В 7.30 излязох от дома си.
В 8.30 стигнах до офиса в Младост.

И вече карах бавно, моята си кола.
И в главата ми не е толкова шумно.
И може да се говори с мен… нормално.

Скоро не съм скачала… може би е време да направя и това, за да се разтръскам в буквалния смисъл и да знам, че съм изчерпала всичко.
Безумно ме е яд, че не заминах, когато можех и не промених нещата кардинално.
Това обаче не означава, че живота свършва.
Каквото и да става, важното е човек да се забавлява и в крайна сметка да се радва на всичко :) И да взима всичко, което му се предлага, безусловно.
И по-малко да му мисли – от много мислене боли глава. И да извлича само полезното и приятното… за себе си.
И да не му пука от никой и от нищо. Да извлича момента.
Нещата могат да бъдат прости, само трябва да го поискаме, мдаа… :)

Сервизен център Пежо – Люлин

2

Сервиза на Пежо в Люлин е пълен с … некадърници. Ако сте вкарали нова кола там, за рутинен преглед – ще я изкарате “счупена”. 2 пъти до сега колата ми е влизала там, и двата пъти за рутинен преглед. Първия път “забравили” да ми сипят масло => съответно колата прегря и… ме остави по път! Втория път влезе, смениха и горивния филтър и потрошиха някакви маркучи… за което естествено си затраяха, та пак се стигна до пътна помощ.

Та… никога вече няма да припарвам до Пежо – Люлин! В този сервиз не поправят коли, а ги чупят! И нагли на всичкото отгоре…

Картинки разни :)

4

Поредния пост с повече снимки и по-малко приказки :)

Преди 2 седмици се опитахме да шурмуваме Кръстова гора, но уви, останахме си само с опитите – пътя след Юговското ханче беше адски заледен и малката 107ца, с която бях тогава, нямаше да успее да се пребори с баира и леда. Безславно направихме обратен завой и се прибрахме откъдето бяхме тръгнали – Пловдив. Обещала съм си май месец да щурмувам отново Кръстова гора с оправената след катастрофата 207ца – тогава и лед не би трябвало да има :)
Заслужаваше си разходката – разкриваха се невероятни гледки, които със сигурност ще видя пак! Обещала съм си!

Стартирахме с Асеновата крепост – на път ни беше:

Последва Бачковския манастир (и за него съм писала преди). Това място не ме впечатлява кой-знае колко. Хората много го хвалят, но според мен е много шум за нищо. Единственото нещо, което ме впечатлява там са стенописите – изключително ярки цветове!!!

Малък опит за … “фотограФско око” (?!?) :)

След това се отправихме по криволичещия път към Кръстова гора – това място се намира на края на света!!! Не вярвайте, че тези 60-70 км от Пловдив до там ще ги минете с кола за по-малко от 2 часа. Пътя след Юговското ханче е адски криволичещ, с поредици от спускания и изкачвания. Внимавайте за паднали скали по пътя… и за падащи камъни – ръсят се като рекички… Все таки, въпреки кофти пътя – струва си да се мине от там, много красиви гледки, малки и забравени от бога села и… много лед :) )

Това беше някакъв язовир, така и не разбрах кой – търсих го тогава на картата но… не го намерих. Много красиво! Много!!!

Преброй билата… много са! Родопите са уникални…

А това е ледена висулка в началото на пътя… доста преди да се откажа от многото лед по трасето и безславно да направя обратен завой към Пловдив.

Дойде реда и на возилата, които са ме впечатлили напоследък:
1. Smart, никаква идея нямам какъв модел е това чудо, но изглежда добре :) Беше паркирано пред ресторант Водопада в Бачково.

2. Това пък едвам го догоних на един светофар в Хасково… Няма да ви казвам какво е – това всички го знаят :) След като светна зелено – просто изчезна яко дим :)
Адски ме е яд, че не можах да го снимам отпред, разполагам със снимка само на задницата, ноооо… и с това се задоволявам :) Бих била щастлива, ако някога ми се отдаде момент, в който да се кача на такова чудо на някоя самолетна писта – да няма кой да ми се пречка и да направя един test drive на пълни обороти.

А за тази CarreraGT се сетих, че отдавна (от лятото – тогава я снимах) се каня да я покажа на адашката и ;) , даже скоро я бях споменавала – такова чудо ме беше отнесло на магистралата като влак стрела – малка гара… “Настигнах” я в Стара Загора и я снимах. Та ето сега сгоден момент да я покажа:

И последно – дали Пежо 107 е малка кола, а?
Деси влезе и излезе от багажника… каза, че там спокойно може да се побере още един човек :) :) :) :)

Стр. 1/11