Crazy By Nature » мисли

11

Sis — Sun, 30 May 2010 21:46:41 +0000

Доста време мина от 10.

Дойде ред и на 11 в поредицата. И в този епизод мисля да помълча, защото думите препускат бясно в главата ми без ред, без изречения. Препускат и се блъскат една в друга и от сблъска им в главата ми кънти едно отвратително ехо на позабравени неща.

Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори.
Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание мога да кажа повече, понякога и всичко…

Празници ли?

Sis — Mon, 07 Dec 2009 12:39:29 +0000

Не знам това синдром ли е или какво, но с наближаването на всичките тия празници вместо да ми “поникват крила” настроението ми клони към хубава кръгла нула. Сдухвам се ей така, безпричинно.
И пак ми е пресъхнала устата – не знам дали е от купищата празни приказки или обратното – от купищата неказани неща.
Уж в такива моменти човек ставал пълен непукист – да ама не. Ако беше така – със сигурност до сега да съм си казала всичко, ама наистина всичко на който трябва. Само че как да кажеш каквото и да било, като знаеш че отсреща няма да има реакция? Как да кажеш нещо на непукист или на човек, който е ампутирал голяма част от себе си и го играе някой друг? Има ли смисъл и не е ли всичко това една колосална загуба на време.

Искам да ми се случи нещо. Хубаво по възможност. Без излишни разходи. Без излишни приказки. Просто нещо дребно, но истинско и от сърце.
Искам да има с кой да си говоря в прав текст за всичко вътре в мен без да знам преварително каква ще е реакцията… или по-скоро каква няма да е.
Май това са ми желанията към дядо Коледа, Снежанка, седемте джуджета и всички проклети образи, които уж изпълняват желания ако си бил послушен. Аз искам това за тази година, и за миналата, и за по-миналата… и за следващата. Не искам излишни подаръци и лудници…
Много ли е?

Пак ме е ударила вълната на монолози – говоря си, ама сама. Задавам си въпроси и си отговарям, даже имам по два отговора – как бих искала да е и как е реално. И вдигнах броя на цигарите, а тъкмо бях успяла да ги намаля до 2 – 3 кутии седмично, пфу! Чудя се колко ли такива хора имам наоколо – с монолози в главите си и със стиснати гърла за пред околните.
Не знам в цялото това търсене и стремежи за намиране на нещо дали не съм се загубила. Ако е така – искам да се намеря, моментално! Ако случайно някой ме е намерил тия 2 дни – нека ми звънне.

Май не обичам празниците – цялата тая истерия, която обаче въпреки всичко ти навява мисли за домашен уют и голямо количество близки хора – сдухвам се. А не искам бе! Искам да съм нормален човек, който като чуе Коледа и Нова година да подскача от радост най-малкото заради предстоящите почивки, след това и заради възможността да е забит някъде с някой и да е щастлив от това.

И после съм била тъжна! Кой? Аз? Тъжна? Ама как тъжна бе! Чудно весели са ми дните, за по-голямата част от нощите да не говорим.

I feel drunk but I’m sober
I’m young and I’m underpaid
I’m tired but I’m working, yeah
I care but I’m worthless
I’m here but I’m really gone

Ако е било писано…

Sis — Wed, 21 Oct 2009 12:31:44 +0000

Има моменти, в които съм на път да излея всичките тия чувства и мисли, които трупам в себе си. По ирония на съдбата точно в тия моменти, когато съм на ръба на задръжките и разума си… не се получава контакта – по една или друга причина. Днес е един такъв ден, с един такъв момент… и честно казано сега, около 8 часа по-късно си седя сама и си викам добре, че обстоятелствата са били на моя страна и за пореден път устата ми си остава затворена, а мислите – заключени. Ако е било писано – щяло е да се случи/да бъде казано…
Рядко се случва някой да ми затвори устата и обичайно реша ли да я отварям я отварям качествено. Странно как само що се отнася до един единствен определен човек нещата не се случват – ред неща се случват и ченето ми си остава здраво заключено, а в моментите, в които съм решила да освободя съзнанието си и да пусна думите навън – низ от случайности (или не) се случват точно, за да осуетят това ми намерение.

А думите са само 2. В 1 изречениe. И винаги губя звук и картина когато са на ръба на езика ми.

P.S. Това стоеше в драфта ми от 23.05.2009… днес отново е актуално, със съвсем малки добавки.
Знаеш, че е за теб.

my mind is playing tricks on me
I am not as stable as I used to be.

Нещо

Sis — Mon, 12 Oct 2009 18:32:06 +0000

Напоследък не пиша. Чета много, ама не пиша! Ей на – дори заглавие не мога да си измисля сега.
Установявам защо – спокойна съм. Факт.
Дните си минават по обичайния начин – делничните дни са абсолютна лудница, която все чакам да секне или поне да намалее от два месеца насам, но това така и не се случва.
Понеделник отивам в офиса, почвам си ежеседмичната борба и знам, че в петък като хлопна вратата след себе си ще оставя всичко там – на бюрото, няма да взема нищо със себе си, което да развали уикенда ми.
Уикендите са лежерни и… спокойни. Минават простичко – сън, филми, ориз по китайски, малко глезене, малко мрънкане, малко подивяване и правене на глупости. Понеделниците чак не искам да си отварям очите, ако има как да щракна с пръсти и да превъртя седмицата ще съм един още по-спокоен човек.

Всъщност в малките неща и удоволствия намерих многото – онова, дето дори сама не знаех, че ми липсва.

Толкова спокойна и над нещата, че дори затрития в петък любим телефон не ме трогна – майната му, тъкмо повод да си взема следващия модел. Сега от бивш собственик на Nokia e51 станах настоящ на следващия модел в серията – е52. Няма да правя ревю – има хиляди такива публикувани къде ли не. От мен само следното – не бих изневерила на тази серия телефони – имат дизайн, който меко казано обожавам; имат функционалности, които ползвам ежедневно; имат здравина – нещо което ми е важно, защото се случва чат-пат телефона ми да лети из стаята; имат офис пакет – в редките случаи, когато лаптопа не е с мен въпросния офис пакет ми е бил от полза, несъмнено; имат приятен мейл клиент; батериите им държат по цяла седмица при това със сериозно натоварване – не е като да не говоря по телефона; имат wi-fi (от е51 нататък) – нещото което тотално ме спечели; имат и тетрис (ако си го смъкнеш) – нещо с което си запълвам времето докато чакам някъде някой. Като обикновен потребител смея да кажа, че единственото нещо, с което е52 превъзхожда е51 е процесора – значително по-бързо “мисли” новата ми придобивка от старата; другото нещо е светкавицата, като цяло обаче камерата на телефона (настоящия, както и предния) е слабо звено, но какво пък – имам си фотоапарат, телефона е бекъп

Та така.
Сега чакам да ми дойде музата, та да си кажа колко хубаво ми е напоследък, простичко, без излишен патос.

Мисъл на деня

Sis — Thu, 10 Sep 2009 10:12:39 +0000

“… Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо …”

К.Иречек, 13.12.1881

Зазяпах се в скайпа на Радо, та се присетих за тая велика мисъл