Crazy By Nature » музика

Празници ли?

Sis — Mon, 07 Dec 2009 12:39:29 +0000

Не знам това синдром ли е или какво, но с наближаването на всичките тия празници вместо да ми “поникват крила” настроението ми клони към хубава кръгла нула. Сдухвам се ей така, безпричинно.
И пак ми е пресъхнала устата – не знам дали е от купищата празни приказки или обратното – от купищата неказани неща.
Уж в такива моменти човек ставал пълен непукист – да ама не. Ако беше така – със сигурност до сега да съм си казала всичко, ама наистина всичко на който трябва. Само че как да кажеш каквото и да било, като знаеш че отсреща няма да има реакция? Как да кажеш нещо на непукист или на човек, който е ампутирал голяма част от себе си и го играе някой друг? Има ли смисъл и не е ли всичко това една колосална загуба на време.

Искам да ми се случи нещо. Хубаво по възможност. Без излишни разходи. Без излишни приказки. Просто нещо дребно, но истинско и от сърце.
Искам да има с кой да си говоря в прав текст за всичко вътре в мен без да знам преварително каква ще е реакцията… или по-скоро каква няма да е.
Май това са ми желанията към дядо Коледа, Снежанка, седемте джуджета и всички проклети образи, които уж изпълняват желания ако си бил послушен. Аз искам това за тази година, и за миналата, и за по-миналата… и за следващата. Не искам излишни подаръци и лудници…
Много ли е?

Пак ме е ударила вълната на монолози – говоря си, ама сама. Задавам си въпроси и си отговарям, даже имам по два отговора – как бих искала да е и как е реално. И вдигнах броя на цигарите, а тъкмо бях успяла да ги намаля до 2 – 3 кутии седмично, пфу! Чудя се колко ли такива хора имам наоколо – с монолози в главите си и със стиснати гърла за пред околните.
Не знам в цялото това търсене и стремежи за намиране на нещо дали не съм се загубила. Ако е така – искам да се намеря, моментално! Ако случайно някой ме е намерил тия 2 дни – нека ми звънне.

Май не обичам празниците – цялата тая истерия, която обаче въпреки всичко ти навява мисли за домашен уют и голямо количество близки хора – сдухвам се. А не искам бе! Искам да съм нормален човек, който като чуе Коледа и Нова година да подскача от радост най-малкото заради предстоящите почивки, след това и заради възможността да е забит някъде с някой и да е щастлив от това.

И после съм била тъжна! Кой? Аз? Тъжна? Ама как тъжна бе! Чудно весели са ми дните, за по-голямата част от нощите да не говорим.

I feel drunk but I’m sober
I’m young and I’m underpaid
I’m tired but I’m working, yeah
I care but I’m worthless
I’m here but I’m really gone

Black hole sun

Sis — Thu, 03 Dec 2009 16:52:01 +0000

Стара и златна песен, клипа на Soundgarden към нея е супер ненормален!
А това тук е уникален лайф на Крис Корнел, няма такъв!

Едно време исках да съм барабанист… все по-често искам да съм китарист, хех.
Остава да намеря някой търпелив – да ме научи да подрънквам.

Роботи

Sis — Thu, 26 Nov 2009 17:34:51 +0000

Нещо ми идва в повече. Цялото това “надхващане”, цялото това налагане от позицията на “силния”…
Бронята ли да си вадя? Или непукизма? Не знам дали второто не би играло добре ролята на първото…
А беше време, когато паницата беше една и хранеше всички и … паразитите бяха по-малко. Сега всеки си има отделна паничка и непрекъснато тук-там има по някой, който прави всичко възможно да ритне чужда – не че на него ще му се напълни гушата, а просто заради идеята за “по-силния”. Хората са лоши.
Духа отдавна се замени с материята. Няма място за фантазии, има място за “да пипна и да видя”. Кому е нужно да погали душата? А? Остаряло е това… не се вписва, не става.
Боже, а простия въпрос “Как си?” без заден умисъл дори не мога да си припомня как ЗВУЧИ…
Да живеят новосъздадените роботи – има команда, има изпълнение, няма емоции.

Винаги съм била ЗА с две ръце за машинизиране и нови технологии… but not this time… not this way… Машинизирани хора са нещо друго…
А по-тъпото е, че очевидно още ми пука достатъчно, че да ме заболи от всичко по-горе.

Много ми се събира тези 3-4 дни, чисто емоционално… и болезненото ми чувство за справедливост е особено изострено, а нервите – изпънати като струни на бас китара… и ми е жал, за всичко.

И в заключение – Coldplay – Harmless.

Chase and Status – End credits

Sis — Tue, 03 Nov 2009 17:33:32 +0000

Най-после! Сума време само четях за новото видео и песньовка…

There it is! Enjoy!

When the blood dries in my veins and my
Heart feels no more pain
I know, I’ll be on my way,
To heavens door,

I know when I’m not,
i’ll be hoping i don’t drop,
To a place where I will rise, like before,

I can feel, something happening
that I’ve never felt before
Hopeless dreams will start,
Dragging me away from heavens door

Ако е било писано…

Sis — Wed, 21 Oct 2009 12:31:44 +0000

Има моменти, в които съм на път да излея всичките тия чувства и мисли, които трупам в себе си. По ирония на съдбата точно в тия моменти, когато съм на ръба на задръжките и разума си… не се получава контакта – по една или друга причина. Днес е един такъв ден, с един такъв момент… и честно казано сега, около 8 часа по-късно си седя сама и си викам добре, че обстоятелствата са били на моя страна и за пореден път устата ми си остава затворена, а мислите – заключени. Ако е било писано – щяло е да се случи/да бъде казано…
Рядко се случва някой да ми затвори устата и обичайно реша ли да я отварям я отварям качествено. Странно как само що се отнася до един единствен определен човек нещата не се случват – ред неща се случват и ченето ми си остава здраво заключено, а в моментите, в които съм решила да освободя съзнанието си и да пусна думите навън – низ от случайности (или не) се случват точно, за да осуетят това ми намерение.

А думите са само 2. В 1 изречениe. И винаги губя звук и картина когато са на ръба на езика ми.

P.S. Това стоеше в драфта ми от 23.05.2009… днес отново е актуално, със съвсем малки добавки.
Знаеш, че е за теб.

my mind is playing tricks on me
I am not as stable as I used to be.