Днес като пич си казах, че се изнасям. Казах си и причините. Не спестих нищичко.
Естествено не се мина без цирк от страна на шефовете, ама… техен проблем. Там съм до края на февруари. А след това… каквото сабя покаже.
Все си мисля, че такова добро, умно, хубаво и възпитано същество като мен – няма начин да остане на улицата
Да видим до кога ще ми трае оптимизма… Ама ако не друго, сега поне чувствам невероятна лекота… Все едно до момента съм била натоварена с камъни Край на нервите, край на шикалкавенето, край на крясъците… КРАЙ!
А на 1.03 предизвестието ще си подава и счетоводителката. И тия малоумници (явно наистина са малоумници), след всичко което си казахме… накрая ми заявиха, че сме… стачкували. Всички. Тия не са добре, заклевам се!