Crazy By Nature » почивка

Лято и мързел :)

Sis — Thu, 15 Jul 2010 07:38:24 +0000

Обратното броене започва.
До 10.08 остават още цели 25 дни. От сега ме е хванало отпускарското безгрижие. Съвсем чистосърдечно си признавам, че от време навреме ме обхваща такъв мързел, че чак ме е срам от себе си А не е като да няма работа… Всъщност то от сума време уж все налеква, а на практика става все по-тежко, но пък надеждата умирала последна.
Има няма близо 2 месеца не съм се разписвала и тук – то е защото няма какво толкова да се пише.
Лято е и блога е в лятна ваканция

През последните 2 месеца успях да се “разходя” до Сопот – центъра за екстремни спортове Шамбала. Беше яко! 3 дни, изпълнени с емоции и смях! И снимки, ама няма да публикувам нищичко тук Ако някога се чудите къде да организирате тиймбилдинг – палете гумите и марш към Шамбала! Цените са най-добрите за БГ, поне към момента. Няма да съжалявате, особено ако сте търсачи на силни усещания… а и да не сте – разходка из градчето на Вазов ще ви се отрази добре.

Успях и да си пусна заявление за подновяване на личната карта – отне ми не повече от 10 минути Важното уточнение е, че го подавах в Габрово, хехе. Тъпо и упорито отказвам да си сменям местожителството – в Габрово са ми първите 7 години, после съм била на доста места. Но си оставам габровец, ако не на друго – то поне по документ

Световното по футбол – АНАТЕМА! Оживях обаче! И нервите ми е те оживяха Нещо множко ми дойдоха истериите покрай тия мачове, слава богу, че свършиха! Съвсем сериозно си се представях как ако имах силата – бих подложила на геноцид всичкото футболист, честно. Всъщност самия футбол и самото първенство не ми бяха толкова досадни, ама факта, че един месец вечер не съществуваше нищо по-важно от поредния мач направо ме вадеше от кожа. Но СВЪРШИ! Йей! Все ми е тая кой е шампион (волю-неволю гледах мачовете и аз) – важното е, че свърши и оживях… и не убих никой За след 4 години трябва да си измисля някакво ходене на някъде по време на това събитие…

И тъй! Остават 25 дни до отпуската Ще има море, незнайно къде – уж Созопол тази година… ама да видим, от сега почвам да си искам поне един ден по дивия север, особено мидената ферма Дълбока, по пътя към Калиакра.

Dub FX ще идва в България – пак на 10.08, в Ялта, партито е от 22:00 ч. Ако не сте чували нищичко за него – създава музика, използвайки само собствения си глас и 2 педала на лууп станция. Луд бийтбоксър, лууууд! МНОГО, ама МНОГО ми се иска да отида, не сама естествено (намиг ) Искам да се случи, ама за момента отсрещната страна се прави, че не ме чува . Билетите – 15 лв., какво му плащаш…

Като на море, без морето :)

Sis — Tue, 26 May 2009 13:01:18 +0000

Хубав уикенд
Един от ~~малкото~~ многото случаи, в които до петък нямаше никакъв план. В петък, в ранния следобед вече се бяхме координирали горе долу и в края на работния ден се качихме по колите и отпрашихме в посока Плевен. Тръгнахме в 7, стигнахме в 11 вечерта, но това е друга тема… А, да – за протокола да отбележа, че на ботеградкото ОМВ се видях с (вече бивш) колега, с който някога си имахме голяма приказка – Ванката от Шумен, хехе. Факта, че виждам някой, който свързвам само с весели истории и много смях по телефона си беше предвестник, че почивните дни започват обещаващо с нужната доза позитивизъм.
Повода беше рожден ден – да е жив и здрав рожденника Явор
Моя милост (естествено) се хоризонтира рано-рано, но тоя път не бях нито първата, нито единствената. Спане до обед, после едно голяяяяяямо шляене из Кайлъка по язовирите и скалите там, дъъълго припичане на слънцето… едно обикаляне на всички заведения из парка в търсене на свободни места Не беше никак лошо – грам не усетих кога мина толкова време, а обичайно нищоправенето ме товари и прави така, че всяка минута да ми се струва цяла вечност. Този път не исках да свършва
Вечерта имаше кротко “тейбъл парти” с допиване на остатъци от предната вечер, пак спане, пак ставане по обед (да не казвам ранния следобед…). Още едно бързо хапване в Пещерата, взимане набързо по едно довиждане и следобед около 5 тръгнахме към София. Този път не пропуснах отбивката за Окната, бях учудена от себе си, че още помня от къде точно да мина и къде точно да спра, имах съвсем бледи спомени от посещението на това място преди около 2 или 3 години. Въпреки, че и преди съм била там – отново останах възхитена от размерите на пещерата и от перфектните форми на очи на свода и – неописуемо е, това трябва да се види и да се усети на живо И внимавайте – змиите са излезли от дупките си и се навъртат там – една такава успя да изкара акъла на спътничката ни

Снимки като цяло – няма. сигурно защото фотото не беше толкова продължително време в ръцете на Casper – обичайно той не спира да щрака докато не изхаби батерията

За по-голямо изображение – цъкнете върху колажа

Та така… заглавието е такова защото описва състоянието ми през тия дни – все едно си бях на морето; с празна тиква; с телефон, който (почти) не звъни; с хора, които ме усмихват; с безцелно мотаене и нищоправене. Няма такъв рИлакс.
Хубаво беше, ама свърши.
мрЪн!
Тепърва ни предстоят много слънчеви и топли дни… съответно и обиколки насам-натам.
А и до момента с морето не остава кой-знае колко много време, хехе