Чудно нещо сме хората. Дали някога ни минава? И дали наистина имаме силите да пишем нови глави в романите си, без грам да преглеждаме предишното съдържание? Или просто си има хора, които не че си нямат тяхна книга, но просто обичат да мятат по едно око и в чуждата (но отдавна позната)?

Признавам, че ме разклати, ама ти това си го знаеш.
Догодина пак? Всъщност знам, че няма да пропуснеш септември…

Както и да е, уикенда бях офлайн – в петък вечер си паркирах колата пред вила Дафне в Рибарица, там няма обхват на мобилните, няма и интернет. В общи линии ако си решил да се отцепиш от света и да станеш труднооткриваем за няколко дни – това е перфектното място! Естествено не бива да ходиш там сам Вземи си още 7-8 човека, дето да те карат да се усмихваш хлапашки и безпричинно, вземи си музика, вземи си и лаптоп пълен с филми, вземи и достатъчно пиене за тия 10 човека и не на последно място – фотоапарат. И бъди сигурен, че ще се завърнеш свеж като репичка и готов за нови подвизи незнайно до кога… до следващото подобно събитие примерно
За веселото – беше весело. За това, че имах физическа нужда от тотален покой и зверско наспиване – факт, който изпълних. Не мога да кажа, че съм се “счупила”, но мога да кажа, че моят престой там си беше от полза на самата мен – добър подарък за моя милост, без да звучи егоистично … Другите бесняха и дивяха, аз обаче си починах активно, горе-долу наваксах със спането и смело и самохвално мога да кажа, че ако другите си лягаха към 5-6 и ставаха към 10-11, то аз се закротвах в 1 и откарвах до 11-12 на другия ден – почти 12 часов сън.
Как минаха тия 2 дни толкова бързо – не ми стана ясно Ей това е единствения кусур на цялото изкарване – свърши бързо. Исках още!

И преди съм споменавала уикенд в Рибарица, сигурна съм, че ще има още за споменаване до края на годината, хехе. Междувременно ако някой попадне в това чудно място – задължително да пробва механата в местността на кървавото кладенче, където казват, че някога е била измита отсечената глава на Георги Бенковски – кухнята е добра! Добра е кухнята и в механа Детелина. Обслужването и на двете места е ОК. Не бих препоръчала механата Еделвайс и то не заради лошата кухня, а заради отвратително бавното обслужване – над 2 часа чакане за храна (която няма да си кривя душата – беше вкусна, само не знам дали наистина беше добра храна или ние бяхме освирепяли от глад покрай това колосално чакане)… и накрая платихме сметката без 2 от нещата, които така и не се появиха на масата при нас за чакането от тия 2 часа и кусур…

Ей така между всичко останало, като изключим леко горчивия вкус на тия ЦЕЛИ 28 годинки… последните няколко дни съм един доволен човек. Някои дребни неща ми носят огромна радост… изобщо последните 2-3 дни са извънземни… да видим до кога ще е така.

и чисто информативно – пияните хора понякога могат да кажат много неща и без да си ги питал. като ги попиташ – съвсем си отвързват езика… и нещата са приятни. питам се само до колко може да им се вярва, като не са съвсем с акъла си в тия моменти. това обаче е една друга тема… по която съм натрупала някакъв материал, да видим кога ще го избълвам.

Та така… миналия месец бях и в Елена, в Йовчевата къща – също нелошо място, което препоръчвам… ама така и не ми дойде музата да разкажа за там – сигурно защото пътуването и престоя там бяха от служебен характер… а тук за служебни неща рядко пиша

Подобни публикации:

1. Weekend в Рибарица
2. Свърши :(

Друго, друго… 2008 беше годината с катастрофата, от която се отървах невредима, без дори да имам драскотина по себе си. Не че е нещо, което е хубаво, но определено няма да забравя на Ивановден да почерпя ей така, за здраве.
2008 беше белязана за мен и с още нещо – ключовата дума тук е Украина и хилядите главоблъсканици и колебания… Надявам се да не съм сгрешила в избора си, то времето ще покаже.

И още нещо, съвсем накратко – напоследък съм особено спокойна и доволна… Имайки предвид, че това не са ми нормални състояния – почвам да се притеснявам
Не знам дали е някакъв бъг в главата ми или празниците са ми поуспокоили оборотите и нервите… Знам обаче, че си подсвирквам “I feel good”. За пръв път от доста време имам усещането, че всичко около мен е нормално и като че ли подредено по желания от мен начин.

Подобни публикации:

1. “Я изливай всичко! Веднага!”

1. Прегръдката – тази, която е дошла в подходящ момент и от подходящия човек.
2. Събота/неделя сутрин, когато спокойно може да се лежи в кревата до 2 следобед, да се протягаме до 3 следобед, да “закусим”, след това да легнем пак и да зяпаме филми до вечерта
3. Добрите хора, които имам щастието да познавам.
4. Пътуванията с приятели из България, със или без повод…
5. Да говоря точно това, което мисля.
6. Всяко начинание, което съм успяла да доведа до успешен край и всяка постигната цел.

Сега според правилата трябва да преметна ръкавицата на други 6 човека Ето ги и тях:

1. Кака ми; 2. Player; 3. Сашо; 4. Ominaeshi; 5. Таласъма ; 6. CarreraGT

Честито на печелившите

P.S. Трябва да седна и да понапиша нещо… трупам, трупам… Думите ми бягат, бягат… Сега предпразнично току виж ми дошла музата, хех.

Седя си сега в пицарията, гледам си чашата с чай, пуша, хрупам една салата зеле с моркови и от сега ми се доревава, като си помисля, че ми предстои поредната хотелска нощ, която ще се окаже още по-безкрайна поради елементарна липса на нещоТО, с което обичайно си убивам времето… и страховете.
За толкова време така и не свикнах да си стоя сама без да се ослушвам след всеки шум… И усещам как утре ще съм като парцал, защото със сигурност няма да се спи, няма да има с какво да се разсейвам и ще се отдам изцяло на параноите си…
… нещо не ме радва тоя чергарски самотен живот, който пак се заформя, ама никак… особено, след като имах възможността да опитам и да продължавам да опитвам и от другото…
И като цяло пак ми е едно никакво и убито. Денят беше дълъг, тежък и изморителен. Хора, хора, хора, хора… цял ден хора… и пак си сам. Вместо след цял ден хора, хора, хора… да си някъде на топло с приятен човек, който няма нищо общо с работата ти.
И пак ми свършиха цигарите… да му се невиди!