Хубав ден, ама свърши.
И вчера беше хубаво… ама свърши.
Два дни и две нощи, в които ако не беше нечия добра воля – щях да се задуша от собствените си страхове. И най-важното: успях да спя мноооого, наспах се! Хроничното неспане от последната седмица си казваше думата по безобразен начин…Hate to be alone… & 10x.
В петък вечер пък беше страшно и самотно… ама мина.
Тази вечер е странно.
Натрупала съм някакви емоции в себе си и ми се иска да ги опиша, а ми е трудно. Думите – бягат ми. Кака ми ми каза да започна от някъде, те думите сами щели да дойдат.
Ми… не идват. Затова малко копи-пейст (правя го за себе си, за да си спомням)
***
[21:23:53] CO – БШ **** says: see you in Paradise
[21:23:55] CO – БШ **** says: 🙂
[21:24:09] CO – БШ **** says: or on „The Beach“!
[21:24:09] Sis says: 🙁
[21:30:33] CO – БШ **** says: smile
[21:30:42] CO – БШ **** says: jivota e hubav
[21:31:30] Sis says: i ako boli – nai veroqtno si struva – ei tova e citat ot filma 🙂
***
[23:15:08] CO – БШ **** says: az iskam sled 5-7 godini da se pribera v ***** i da kosia treva i da kopam kartofi
[23:15:52] Sis says: ти да не мислиш, че ***** е на края на света… и че няма да те знаем къде си и коя ти е къщата? а къщата ти ще е достатъчно голяма, че да ни събира за уикендите 😛
[23:16:00] CO – БШ **** says: az si sysipah zdraveto
[23:16:05] CO – БШ **** says: tyi-4e soryy
[23:16:08] CO – БШ **** says: sorry
[23:16:25] CO – БШ **** says: iskam kartofi sled 5 godini
[23:16:27] CO – БШ **** says: to4ka 🙂
[23:16:51] Sis says: те картофите няма да избягат
[23:19:04] Sis says: виж какви прости неща искаш
[23:19:15] Sis says: аз затова винаги съм казвала, че на човек не му трябва много
[23:19:19] Sis says: трябва му достатъчно
[23:21:56] CO – БШ **** says: da, vyprosyt oba4e ne e lesen – da precenish kolko e dostaty4no za teb????
***
[23:29:39] Sis says: то винаги едно нещо е за сметка на друго
[23:30:05] Sis says: ей това е кусура на „социалните“ типове… без хора наоколо не могат
[23:30:10] Sis says: и са зависими от тия хора…
[23:33:59] CO – БШ **** says: ti si narkoman , bre???!
[23:34:02] CO – БШ **** says: ujas
[23:34:05] CO – БШ **** says: kakvi hora okolo men
[23:34:06] CO – БШ **** says: 😀
[23:34:10] Sis says: аха, адиктед ту пийпъл
***
[23:46:02] CO – БШ **** says: hehehhe, koito e zaslujil i e poiskal , ti ne pojela da doidesh tuk… 🙁
[23:46:14] Sis says: ще те утрепя!
[23:46:20] Sis says: не говорим за една-две седмици
[23:46:24] Sis says: после да си дойда
[23:46:29] Sis says: не мога за… дълго
[23:47:12] Sis says: за повече от месец… не мога да си го представя… без кака ми, без каспър, без иво, без никой от приятелите ми… и т.н… повече от месец просто не мога
[23:47:25] CO – БШ **** says: mojesh, samo da doidesh
[23:47:29] CO – БШ **** says: predstavi si go,
[23:47:37] CO – БШ **** says: kato na4in da namerish
[23:47:42] CO – БШ **** says: mnogo i novi priqteli
Дали това е така – едва ли ще намеря отговор на този въпрос. Искам, но не мога някак… 🙁
Най-големия ми страх е да не загубя хората, към които съм „пристрастена“. Най-лесния начин да ме манипулира някой е именно чрез тях. Най-лесния начин да ме манипулират самите те… са те.
Има толкова много различни неща, които премълчавам пред всеки от „тях“… от страх да не ги изрека и с казването им да отворя кутията на Пандора и да ги изгубя.
Едно знам със сигурност – обичам ги много. Другото което знам е, че по-голямата част от тях четат това тук – гласно не мога да ви го кажа онова предното… Ама мога да ви го напиша.
Кака ми я обичам, защото незнайно как винаги нацелва точния момент, в който имам тотална нужда от здраво „раздрусване“, освен това май е единствения човек към момента, който е абсолютно наясно какво става в това, дето е на раменете ми (няма да го нарека глава!). Освен това нещо много ценно – знае и да мълчи. И съпричастна в „шопинг“ досадата…
Каспър… хъх, тук по-добре да не казвам нищо. Ще кажа само, че той пък е човек, който откакто познавам, от първия момент в който сме се видяли – винаги е бил със „особен статут“ по една или друга причина.
Иво, хех… той „порастна“ пред очите ми. И се променяше пред очите ми. И взе да става човек от него… пак пред очите ми. Освен това напоследък е станал доста по-трезвомислещ от мен… и е човек, с който пиенето на бира е доста приятно занимание.
Роднини – и тук е по-добре да замълча, защото чувствата са смесени. Ще кажа само, че в момента съм това, което съм … благодарение на майка ми и баща ми – каквито и да са били (и все още са) взаимоотношенията ни.
Не споменавам някои хора, не е защото не ги зачитам. Други са причините. За споменатите – не изредих всичко… ама е по-добре да не проверявам какво ще стане, ако отворя кутията на Пандора…
Сега си спомних и ей това… Много отдавна ми го каза един от гореизредените.
“Така че sis, никога не отказвай покана.
Никога не устоявай на непознатото.
Никога не бъди твърде учтива.
И никога не прекалявай с гостоприемството.
Просто бъди на щрек и се потопи в преживяването,
и ако боли…
Най вероятно си е струвало.”
Доста се лутах последните 5-6 дни. Доста отговори търсех. 6 дни сама, без никой от горните около мен – не ми беше лесно. Не знам дали решенията които взех бяха правилни. Не знам и дали са окончателни.
Знам, че повече не искам да ми се случва да се чувствам „сама“, като последните дни. Знам, че в такива моменти когато звънна на нечий телефон – искам отсреща да чуя сигнал и познат глас.
И искам да съм сигурна, че решенията ми са правилни… и че съм спряла да греша.
Гласувай пръв за този пост!
Гласувай пръв за този пост!