Some days I wanna quit

2
24.07.06  ,
Sis
0
КофтиЯко

3.40 сутринта.
Телефонен звън.
Зарадвах се да го чуя, колкото и да се противя на тази приятна тръпка.
“Добре съм…Липсвате ми.”
И ти ни липсваш.
“Кога ще се чуем пак?”
Незнам… когато – тогава.
Много думи… в множествено число. Единственото число нещо ме плаши вече… и него явно.
Стана ми хубаво. Стана ми и тъжно. Оплетено – то кога ли нещо е било ясно…
“Получих нещата. Благодаря.”
Моля.
“Прочетох и единствения лист.”
Не искам да го коментираш.
“Осъзнавам написаното”
Нима?
“….”

Исках да пиша и за други неща от изминалата седмица, но нещо желанието ми се изпари изведнъж.
Има ли начин една прочетена хубава книга да бъде забравена просто така?
И ако е вярно, че едно нещо, ако се случи повече от веднъж… то непременно ще продължи да се случва – то… кога ще се случи пак?

I don’t mind most of the time
But you push me so far inside

***
Тия дни превъртам четири албума на Любэ. Мислех си, че съм забравила руския – мне, не съм!
Хубави песни… ама и те тъжни.

***
Welcome back кипарис, липсваше ми.

Posted in:
Who am I?

Today is THE DAY

0
14.07.06  , ,
Sis
0
КофтиЯко

3 неща за днес:

1. Ще ставам кръстница на момченце :) Днес видях втората му снимка… на 3 месеца и половина е :) Имам още 6 месеца да избера име – тежката задача се падна на мен, като единственото изискване е бебока да НЕ носи буквата/името на някой от бабите/дядовците :)

2. deni_f от днес е омъжена жена :) Чак ми е трудно да си го представя това :) Адски се радвам за нея – след толкова години най-после намери Него… Мога само да и пожелая дъъъъълги години безоблачно и слънчево съжителство :)
(И да не забравя, че един ден Силвия ще дойде… и ще иска да я заведат на мач на Ювентус – “Forca Juve!” ;р )

3. Иво има рожден ден днес. Става на 23… Не ми се иска да пиша за него, защото рискувам да предизвикам пореден водопад от нежелани коментари… Просто се надявам да е добре и да си дойде жив и здрав… и помъдрял… и да е загубил достатъчно, за да оцени какво има … и какво е имал.
А, да – и да е получил оная тениска на Ювентус (макар да имам гадното усещане, че българската поща се е о*рала)…
И не, не му се обадих (знам, че има хора, на които това им е любопитно). Този път наистина съм се заинатила със себе си и смятам да се самонадвия!

Posted in:
Happy

В картинки ;)

5
25.06.06  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Изминалия уикенд беше… абе нямам думи. Предпочитам да покажа ;)

Пристигнах по никое време в София, Драго и Вес ме чакаха… от Плиска – бааам в София ленд, кипариса и тq дойде маааалко по-късно.
Започнахме с лигавщини… и дартс!

Това тук е моя милост. Документирано е МОЕ попадение в центъра… което си е събитие, имайки предвид, че съм с “две леви” що се отнася до игра на дартс ;)
Някъде към 1.00 се натоварихме на колата на Вес и се засилихме към летището – фръцлата трябваше да кацне в 1.30 :) Надувах балони, смеех се с останлите 3ма идиоти с мен (да ме прощават в случая, ама в думата идиоти не влагам нищо лошо!!! ;) , чичковците полицаи ни гледаха странно, даже по едно време сериозно почнах да си мисля, че ще ни изритат навън.

Ето ни строени! С надути балони, с “табелка” с името на търсения човек (не ни беше дошло на ума да принтираме, добре че Веско си носеше лаптопа ;) Тръпнещи в очакване… Колкото пъти се отваряха гейтовете – толкова пъти Вес казваше “Ето я!”, съответно следваше “Бе.. не е тя бе!!!”, изръсиха се и куп простотии, които вече не помня. Помня само, че се смях почти до сълзи.
“Ето я!”:

Това е първата ми среща със зелената фръцла ;) Направоооо се разтреперах :) И в същото време се чувствах така, сякаш я познавам от сто години и никога не е била далеко от мен.

Последва среднощно (по-скоро сутрешно) “Уго”:

Пак лигавщини на кило – ама Драо е виновен! ;р
Към 4.00 се прибрахме и до около 6.00 бърборехме с Поли.
После спане… пак спане… После… абе много неща имаше после! ;)
А, щях да забравя – графитите…:



Ей това е главния виновник тия дни да ми е адски весело!

Освен това някак си пак не ми остана време за мислене – в София бях, минах през Дружба… но не се сдухах. Мислех си как след малко ще съм някъде около фръцлата и останалите шамандурковци и… абе беше ми весело!

Единственото за което ме е яд е че се разминахме по много балъшки начин с Фроз… ама вече си имаме телефоните и повече няма да правим така ;р

Posted in:
Happy

Бла-бла

0
13.06.06  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Загубих се и аз известно време. Случиха се разни неща. Както и да е, важното е, че се “намерих” пак. То какъв ли избор имам…
Странни птици сме хората.
Винаги казваме “Не мога повече!” и съответно винаги се оказва, че можем… и още как!

Иначе покрай мен нищо ново няма. Бачкам си като невидяла и го правя с кеф. Скоро ще започнат и отпуските и тогава вече ще се вкарам в див филм…
Миналата седмица на два пъти си изпуснах нервите в офиса, което е недопустимо… Ама и аз съм човек, и моята чаша прелива. Гадно ми е, че ще трябва да стигна до крайна мярка, да налагам ограничения, да се вмествам точка по точка в писани правила – изобщо все неща, които не са особено по вкуса ми. Имам си едно “чудо”, което следи и сякаш чака всяка моя издънка, отделно дето нон стоп ме провокира. Та… на два пъти изпускам парата по не особено приятен начин ;( Знам какво да направя, за да я накарам тази особа да си седне на дупето, но просто не ми се иска да се стига до там, защото ще последва мърморене и ще се вдигне врява до небето. Както и да е, ще го умувам тепърва ;)
Напоследък не се прибирам от 9-10 вечер, да не говорим, че се случва да си остана и в офиса до сутринта. Установявам, че нощем съм по-работоспособна – вероятно заради тишината и липсата на хора около мен (най-вече на оня дразнител, който успява да ме извади от кожа само като усетя, че се появява). Няма коли, които да бучат от улицата, няма хора, кафенето с ужасната музика е затворено, стационарния телефон “спи”, двата мобилни и те си кротуват – приказкааа! Абсолютна тишина. Другия плюс е, че като реша да си надуя музиката няма кой да мрънкалясва, мога да си пея и да си танцувам коооолкото си искам без да рискувам да лазя по нечии нерви.
Отметнах доста неща. Ама с всеки изминал ден “нещата за вършене” стават все повече и повече, нарастват някак лавинообразно – тъкмо успея да приключа с едно и хоооп – излиза следващото. Като на въртележка. За момента не се оплаквам де – имам нужда точно от това!

Миналата седмица имах някакъв странен срив – бях се поотпуснала един ден, но си имах катализатор, който да спомогне сриването ми. Не спирам да се учудвам на способността на един-единствен човек да ме манипулира както си иска. И се нервирам на себе си, че допускам това. Понякога го мразя много, ама наистина много, понякога го псувам като каруцар, понякога крещя по него в пристъп на ярост, понякога си мисля, че ако е някъде наоколо – ще му счупя главата в някоя стена… и в същите тия моменти на небивала ярост аз си знам, че нищо от това, което ми минава през ума не бих могла да направя. Бляяя… не мога да понасям и себе си заради тази слабост. Все едно съм пластелин…
Както и да е – бях се сринала. След това ме накараха да се повдигна. Признавам си, че още съм учудена. Един и същ човек ми прави подсечка и след това ми помага да се изправя. Странно. Още по-странното е, че на този тип продължавам да имам доверие и продължавам да смятам, че от него ще излезе нещо, защото знам, че има огромен потенциал – трябва само да го впрегне в нещо градивно. А най-странното е, че същия тоя тип изключително рядко осъзнава, че е преминал някоя граница, че е прекалил в думите си… да не говорим, че думичките “извинявай” или “аз съм виновен” изобщо не съществуват в речника му – той никога не е виновен за нищо!
Още се чудя дали тогава не си беше падал на главата и не беше разместил нещо из нея…

Видях се и с Миша – безсилна съм. Успях да я разсмея с разни простотии и смешки, в които главни действащи лица сме аз, брат й и малкия … Ееех, а бяха времена ;( Понякога седя и си зяпам снимки от преди години и се чудя това наистина ли сме били ние. Струва ми се толкова отдавна времето, в което и тримата правехме каквото си искаме и… бяхме заедно. Ама наистина заедно.

Миналото продължава да ме преследва. Как да изградя някакво бъдеще, ако моето настояще са спомени от миналото…

Почнах да обяснявам, че си бачкам здраво… а и какво му остава на човек, който ако не отвлича ума си с нещо друго – трябва да пукне. Все по-често ми се случва да казвам на познати “Моля те, застреляй ме и ще ми направиш невероятно голяма услуга!”.
Има моменти, в които просто не издържам на ритъма – сякаш съм засмукана в торнадо и нямам никакъв шанс да сменя посоката му.

Виждам някакви “светлини в тунела” – с нетърпение очаквам посрещането на фръцлата, след това и Джулай морнинг. Май това ще са събитията, които ще трябва да ме измъкнат от дупката за малко, после пак ще си се наместя удобно в нея…

****

А това е най-голямото глухарче, което съм виждала!

Пожелах си нещо… да видим кой може да познае какво?

Posted in:
Who am I?, На трЪстиката

Suffer

3
20.05.06  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Gone.
Ненавиждам летище София.

***

Вчера около 22.30 бях вече в София. Иво ме чакаше на Плиска, пушихме по цигара докато се освестя от пътуването, след това отпрашихме към Дружба – у тях ни чакаше маса – както си му е реда…

След това часовете между 23.30 и 14.00 на днешния ден се сливат в едно. Почти не спахме. Нощта беше доста интересна… странна… и объркваща ме. Но много хубава! Друг е въпроса, че за пореден път главата ми е зарината с глупави и безполезни мисли. Стари мисли – минавали са и преди през ума ми. И винаги ми се е искало те да станат пак реалност… Отнесох се. снощи се разклати леко поредната “основа”, която положих преди около 4 години. По-важното е, че все пак удържах фронта.

Деня настъпи бързо.
Лека лудница около събирането на багажа…
Множество цигари и опити за подреждане на мисли…
Откъснати изречения, които скоро няма да забравя и дълго ще преосмислям…
Скрити сълзи…

Знам, че трябваше да замине.
Знам, че е за негово добро.
Знам, че ще се върне още по-зрял.
Знам всичко това.
Донякъде успях да се владея на летището. Когато усетих, че нещата излизат извън контрол и сълзите прекалено много напират – точно тогава Злати трябваше също да вдига гълъбите. Пред Ивоса нещата минаха в допустими граници, ама след това… не пропуснах да се нарева като магаре. Очите ми са още подути, от време на време ми се разтреперва брадичката и сълзите напират… И това е цял ден. Кипариса пак беше с наводнена спалня от мен.
Мразя неизвестното – мразя да съм в неведение за неща, които ме интересуват. Мразя да чувствам някаква заплаха. Мразя да съм на хиляди километри от човек, който по един или друг начин е бръкнал в душицата ми. И да знам, че каквото и да стане – аз съм (почти) с вързани ръце… Мразя я тая несигурност.
И след като и днес на няколко пъти ми се зададе въпроса “Защо плачеш де? Какво толкова…?” – отговора ми е простичък – мъчно ми е. Когато ми е мъчно – плача. Логично е да ми е мъчно за някой, който знам че няма да видя в близките 5 месеца.

Късния следобед мина под ръководството на Злат – ходихме до конната база, след това у тях на спагети. Между подсмърчанията ми тогава се чу познатата мелодия от “Ну погоди” – разнасяше се от GSM-а ми. Погледнах името на дисплея и леко подскочих – Иво, на секундата зацепих, че телефона му е вече в майка му… “Силве, Иво се обади и помоли да ти предадем и на теб, че е кацнал в Париж и се е настанил в “Формула”, няма страшно с тия 17 часа престой. Каза че е добре.”
Утре, около 19.30 – 20.00 трябва вече да е кацнал във Вашингтон. Та до утре пак ще сме на тръни…

Имам гадното усещане, че попадам в оня омагьосан кръг от миналата година.
Имам обаче и алтернатива на безумните мисли и притеснения, и тя е – ЗАРАВЯНЕ в работата. Колкото повече – толкова по-малко ще имам време да разсъждавам по така или иначе изгубени каузи. Понякога съжалявам, че познавам този човек и че той е един от малкото, които са се набутали под кожата ми и за които бих направила много. И след това автоматично осъзнавам, че аз нямаше да съм това, което съм в момента ако не го познавах. Яд ме е просто, че трябва да има дълга раздяла :(

Мразя разделите!
Стискам му палци да е ОК и да се справи!

Posted in:
Who am I?
Стр. 5/15« Първа...34567...10...Последна »