И тъй – решението беше да ходим на Юг – в Царево, с идеята само да спим там, а денем да се мотаем по близки (и не толкова близки) плажове. Някъде в последните дни преди отпуската Иво звънна да пита дали ми/ни се ходи на Шкорпиловци за една седмица… Не му мислих много – една седмица на Юг, една на Север – why not

В Царево отседнахме в комплекс “Нестинарка” – нов комплекс, като цяло приличен, като изключим шума от строежа наблизо и дребните русначета, които го бяха завзели Не знам дали ще повторя комплекса, но Царево – със сигурност ще го има сред дестинациите ми

Та мисълта ми беше за плажовете, които обиколихме.

Моят топ 7 (щото 7 бяха местата, дето опъвахме кърпи ):

7.  Арапя

Близо до Царево, има-няма 2-3 км. Обаче пътя е ужасен (като към повечето подобни местенца). Иначе е красиво там, спор няма. Препоръчвам бара – Макалали

Не знам аз ли нацелих такъв ден, или за там си е нормално, ама вълните бяха ОГРОМНИ и… не посмях да се топна. Тук май е момента да спомена, че плувам като гюле и такива вълнисти и ветровити места няма как да ми станат любими Но пък за любители на сърф и кайт – това е мястото!

6. Каваци

Едва ли има българче, което да не е стъпвало на тоя плаж Тези отмоето поколение – със сигурност си спомнят детските лагери там Плажа си е на същото място. Обаче хотелите и станциите са повечко от преди – съответно и хората. Но пък водата беше страхотна, въпреки малкото водорасли

5. Нестинарка

На 200 метра от хотела ни. Уважихме плажа 2 пъти – най-хубавото мохито на плажен бар го правят там! И двата пъти не е като да нямаше хора, но не беше гъчканица и следобедите там са приятни Плитко моренце, без ями, спокойна вода… красота!

4. Велека

Незабравимо място! Секва ти дъха като го видиш Пътя до там обаче е кофти – от Ахтопол става супер тесен и доста разбит. Разминаването на 2 коли е невъзможно без едната да отбие в канавката… И там уцелихме доста ветровито време и вълните бяха големички. Хубавото е, че имаш право на избор – кеф ти къпане в солена вода, кеф ти в сладка За пушачите – хора, катеренето от плажа към голямата поляна ще ви извади половината цигари, вярвайте ми! На мен ми дойде доста нанагорно.  Единственият плаж, на който не забелязах барове на пясъчната ивица (някъде по скалите имаше един набързо скован бар, в който нямаше хора). Учудена бях, че на това място има спасителни постове – вярно 2 бяха, но момчетата си гледаха съвестно работата и никой по цялата дължина на плажа (а той не е малък) не беше допуснат в морето (но пък си се топкаха в реката). Накратко – красиво място, до което стигаш трудно, но пък оставя дълбок спомен

3.  Иракли

Някога ходехме там с баща ми. Обичах това място, има сантиментална стойност за мен. Преди 5 или 6 години бях там за последно и виждах, как “нещата се променят”… Когато хванах отбивката към плажа леко ми се сви сърцето – виждах многото коли в далечината. Някак си стиснах зъби и лекичко влизах и излизах от кратерите по трасето, ама това на паркинга ме уби – нямаше къде да падне игла! Влизането и излизането беше ужас някакъв. Закрачих към плажа с надеждата да зърна оная пустош, която си спомнях от посещенията на това място в детските ми години, с баща ми. Еми видях плажа. И ми се дорева. Направо си се разочаровах – беше ФРАШКАНО с хора, ама толкова фрашкано, че трудно се намираше къде да си опънеш хавлийката. Бара вече не е оня набързо скования, в който има само бира, цаца и картофки – променен е. Прескачаш се с хора, висиш по опашки… И въпреки всичко плажа го слагам в моят топ 3 заради все така спокойното море, все същата чиста вода, все така интересното каменно дъно. Лудницата и хората се опитвам пред себе си да ги отдам на факта, че попаднахме на Иракли точно след Spirit of Burgas и вероятно доста народ беше решил да се наслади на мястото… Ама точно много народ беше и големият минус на тазгодишното ми посещение там… Догодина сигурно ще прескоча отбивката.

2. Аркутино

Прекрасно място! Огромен плаж, ЧИСТА и спокойна вода, не особено населен. Ресторант с перфектна кухня наблизо… Много любимо място! С кеф ще се връщам винаги, когато съм наоколо. Супер спокойно място, пътя е отличен, вярно – паркинга е 4 лв, ама си струват. Изкарвали сме там от сутрин до вечер и не ни се е тръгвало. И… стига суперлативи, че да не се окаже догодина фраш

1. Шкорпиловци

Там не бях ходила. След посещението ми обаче съм сигурна, че догодина пак съм там – огромен плаж, наистина огромен – водят го за най-дългата плажна ивица в България – цели 13 км. Празен – буквално Бяха ме предупредили, че там морето е страшничко – вълни, ветрове, рязко ставало дълбоко и т.н. – ми нищо подобно не забелязах аз. 6 дни водата беше спокойна, вятър нямаше, дъното си беше екстра. Отделно – влюбихме се в бара на плажа, онзи дървения, на сърф и кайт училището.

… Абе за Шкорпиловци ще разкажа отделно – това село заслужава внимание – ще им хареса на всички, на които им е писнало от градове, лудници, дискотеки, хиляди хора и коли.

Та – следващият пост ще е за Шкорпиловци

Напук на зимата – леле колко я мразя, мисля да си спомням лятото … поне до пролетта

Мина доста време от тазгодишните чествания на Априлското въстание

Понеже миналата година мнооого ми хареса цялото преживяване – тази година си знаех, че пак ще съм там. Събрахме се повечко хора – не бяхме двама, като предният път. Дружина от 8 човека се засилихме от София. други 2ма от Стара Загора, а сборният пункт беше планинското градче – Копривщица
Миналата година пътя до там ме ужаси – не че беше много, а че беше в отвратително състояние. Тази година забелязах прогрес – по-голямата част от шосето беше ремонтирана, а до следващата година предполагам ще е поправено цялото трасе до там
Този път успях да снимам водопада по пътя, помня, че миналата година го пропуснахме, защото на отиване пътувахме през нощта, а на връщане времето беше лошо. Е, тази година ме огря да го снимам:

Пристигнахме в следобедните часове, настанихме се отново в “Чучура” – хубавото малко семейно хотелче в центъра на градчето.  Рано-рано заседнахме в механата – първо кафенца, после лека следобедна закуска, после…

Понеже в миналогодишният пост има доста снимки и на музеите там – в този ще ги прескоча Отново ги обиколихме, този път с беседа. Спомените са ми за цените са малко бегли, но ако не се лъжа – билета за посещение на всички къщи беше 5 лв., а цената за беседа, отново за всички къщи-музеи беше 10 лв. Миналата година минавахме на “бързи, смели, сръчни” през  всичките 6 обекта, но този път, с още 8 човека и с беседа навсякъде беше още по-хубаво

Естествено – има снимка на (част) от групата ни, на паметника:

Самите чествания, спектакъла и цялата лудница от народ в малкото градче не е за изпускане, така че имайте го предвид – като се запролети и наближи 20 април – разровете се в сайта на община Копривщица – там публикуват културният календар на градчето. Няма да сбъркате, ако отделите един уикенд за тази дестинация, точно на тези чествания

Между другото, именно тази година и именно в Копривщица най-после си купихме книжките на 100те национални туристически обекта. Половината сме ги обиколили преди, ама не пречи да повторим В Копривщица има 2 печата – за самото градче, който се взима от Дирекция на музеите – на пъпа на градчето, и за връх Богдан – печата за върха се намира в едно кръчме – “Старата круша”, точно до хотел “Чучура”

Подобни публикации:

1. Почивка в Копривщица
2. Почивка
3. Earth Hour 2010

В събота ме събудиха в 8:00 и малко насила таласъма ме завлече на WordCamp. И добре, че ме завлече Буквално бях забравила, че преди около две седмици си купихме билети онлайн… Тотално бях изключила за “ония 25 лв., дето ми се губят някъде по сметката”. В последствие се оказа, че от доста време не се е случвало едни 25 лв. да се окажат толкова “печелившо капиталовложение” .

За човек, който не се вълнува особено от програмиране, който напоследък не е най-активния блогър, който познавате и на който WordPress му служи единствено и само за (нередовно) блогване – направо останах очарована от събитието. Отидох с нагласата, че ще умра от скука цял ден – уви, разочаровах се в очакванията си, хаха.  Имаше цели 13 лектори, сред които мои фаворити станаха: Stefanos Kofopoulos; Стефан Кънев – специални адмирации за начина на представяне на презентацията му, невероятно свеж тип, успя да ми задържи вниманието през цялото време, без да изпусна нито дума/слайд от това, което представи (!); Еленко Еленков – също много свеж, докато го слушах се успокоих, че аз не съм единственият НЕразбирач на платформи, програмиране и т.н ; и… dzver, с който не се бяхме виждали сигурно едно 6-7 години, но се разпознахме моменталически естествено. Без да подозирам съм спазвала двете най-важни правила, за които НЕ трябва да пиша в блога си:

Това първото го бях изпитала на гърба си при предишния си работодател. И си взех поука, определено Второто не ми се е случвало (засега)

Мисъл която ми направи впечатление, от презентацията на Joost de Valk :

Специални поздравления и благодарности на организаторите – всичко беше страхотно! Догодина пак ще съм там, живот и здраве Пък току виж до следващото подобно събитие съм станала спец и аз, хех.

За тези, които не дойдоха – ЕТО какво изпуснаха по програма. За догодина – не бъдете предубедени, подобна конференция (оказа се) съвсем не е само за програмисти и разбирачи . “Простосмъртни” – като мен – се чувстваха съвсем на мястото си, чуха доста интересни неща, споделиха опит… и си видяха физиономиите Имаше почивки, кафета, цигари, обед… хора, лаптопи, интернет…

Следете WordCamp – до 2 седмици обещаха да има видео на цялата среща

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към “Дирекция на музеите” – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше “Ослековата къща”

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив.

След това поехме към гроба на Дебелянов, синята църква и домът на Каблешков – в този им порядък. Но преди да стигнем до първия споменат “обект” попаднах на ето този човечец

Предната вечер същия този човечец влезе в мeханата, докато вечеряхме и си говори със собствениците – не слушах за какво, но от начина, по който го посрещнаха – останах с впечатлението, че не му е за пръв път да е там И е добре приет.

Дебелянов… беше един от малкото класически български автори (жалко, но факт!), които харесвам (наред с Елин Пелин, Йовков и Чудомир). Естествено – бях чела доста неща за него – как е живял, как е бил непризнат, как чак след смъртта му е издадена и първата му стихосбирка, как на гроба му има скулптура на майка му и стих от негово стихотворение, който гласи:

“И в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете…”

Катерейки се по стръмната уличка, водеща към църквата и гроба му се опитвах да си представя картинка – е не можах! Не ми стигна фантазията да си представя гледката от там горе – високите, стари няколко бора, скупчени до паметника… скулптурата на майката – боже, нямаше как да си представя такива детайли като сгъвките на роклята и, бръчките на челото, мъката в очите… годините…

В двора на същата тази синя църква е и гроба на Тодор Каблешков.

Там е и гробницата на благодетелите на градчето в ония години – богатата фамилия Палавееви – почти няма сграда, която да не носи техния отпечатък.

Нямаше как да остана равнодушна към този паметник – орнаментите по оградата, дръвчетата, ангела… детайлите…

Като приключихме с фотосесията на църквата и на една котарана, припичаща се близо до нeя – тръгнахме по калдъръма в търсене на къщата на Каблешков.

И ето я пред нас – в цялата си прелест! Красива, двуетажна къща, с много стаи и невероятно дървено слънце на тавана в салона. И история… много история! Ето клетвата, която са полагали четниците му:

Е как да не настръхне човек и как да не се насълзи поне малко, пренасяйки се във времето назад в годините и споделяйки емоциите на хората, които са я полагали…

После леко-леко се отправихме към моста, на който е пукнала първата пушка на Априлското въстание

Ето тук е убито заптието, с чиято кръв в последствие е подписано прочутото кърваво писмо…

След къщата на Каблешков и прочетеното там, след емоцията, която ме завладя на мостчето – съвсем на място ми дойде срещата с родния дом на Дебелянов :

Лежерна и красива двуетажна синя къща, дебела сянка от огромни борове. Там имаше и най-много хора, хех. Докато разглеждахме експонатите и четяхме бележките за житейския път на поета – слушахме поезията му тихо и ненатрапчиво пусната по уредбата. Ето там изпитах спокойствие, и спрях да настръхвам

Следващата къща в плана ни беше тази, на Каравелов

В двора имаше една круша с плоча, на която пишеше, че дървото е било облагородено именно от Каравелов. А сега си помислете на колко години е тази круша… И ако можете – не настръхвайте и не си задавайте въпроси от рода на “леле, ако това дърво можеше да говори – какви ли неща щеше да ни разкаже…” Аз не можах да не си ги прехвърля през главата тези неща.
В къщата като музеен експонат е изложена печатарската машина, с която са се печатали почти всички “бунтовнически” вестници от онова време…

Предпоследна спирка трябваше да бъде къщата на Бенковски.

Катерейки се по калдаръмената уличка и оглеждайки покривите, комините и безкрайния низ от зидове ми дойде като пробуждащ леко зашеметяващ ме шамар ето тази картинка:

Само си представете безкрайните зидове, високи повече от вас самите, тясната уличка и изведнъж – това.
Хайде сега ако можете – задръжте си емоциите в задния джоб, погледнете този паметник от близо и прочетете надписа на камъните:

А това дърво ме изуми:

Корените му бяха в скалите! И то беше живо!

От паметника се разкрива невероятно красива панорама на градчето.

А там, някъде в уличката под него е и родната къща на този знаменит българин.

Огромни борове (отново), дълъг и тесен двор и в дъното му – сгушена родната къща на една от най-емблематичните фигури на България – Бенковски.

Последната къща, която официално трябваше да разгледаме беше “Лютовата къща”

Тук са се правили килими от вълна, технологията е била особена – нещо като киснене, после биене, степване… Интересна къща, на която обаче някак си не обърнах кой знае какво внимание – вероятно заради все още блъскащите се в главата ми размисли и страсти, свързани с Бенковски

Общо взето с това приключи и обиколката по музеите в градчето, малко по-късно се разходихме и до каменната църква, построена пак от рода Палавеев, за жалост обаче – вече затворена за посещения… Видяхме и къде е построен “SPA комплекс Дюлгерите” (това “спа” никак, ама никак не ми се връзваше с всичко наоколо, но… както и да е )

Размотавахме се по сергиите (имаше импровизиран панаир), взехме си по нещо за спомен и отидохме да си починем, че ни чакаше тежка вечер Около 9 слязохме в механата, която се пукаше по шевовете – очевидно не само ние бяхме оценили по достойнство качествата на готвача в това място Нас обаче ни чакаше маса за двама, на която прекарахме около 3 – 4 часа. За старт – ром с кола за мен, уиски за другарчето ми, после картофки, сач, пърленка, прокарвахме ги с шише добре изстудено сухо бяло винце от Търговище, за десерт – домашно кисело мляко за мен, бира и пържени картофи – за спътника ми
Затворихме кръчмата и някак си се дотъркаляхме до стаята

На другия ден, в неделя, ставането пак беше около 9.30 – 10.00, последвано от закуска и придвижване към площада – за въстановката на Априлското въстание. Народа вече се беше събрал и градчето беше неузнаваемо – коли и хора навсякъде, буквално се пукаше по шевовете

Самата въстановка трая около час, участниците в нея са 130 човека – само си представете за каква режисура и хореография става дума, ето няколко снимки и от нея:

След края – направихме един тигел по улиците и решихме да си палим гумите към София, признавам си – хич, ама хич не ми се тръгваше…
Когато пътувахме към Копривщица, въпреки тъмнината видяхме невероятно грозен пантеон на Васил Левски, новопостроен, ама нямаше как да спрем тогава. Бях се зарекла да спрем на връщане.

Нямам идея кой е архитекта, но ако бях аз – щях да се срамувам от творението си. Самата глава на Левски е ОК, но всичко останало е… А пантеона е ОГРОМЕН, няма как да не бъде забелязан.
За сметка на това – срещу тази грозота, сътворена от човешка ръка стоеше картина, нарисувана с невидимата четка на природата:

И край.
Свърши
Но ще има пак, със сигурност!

Подобни публикации:

1. Почивка в Копривщица, part 2
2. Почивка

Съвсем без да искам открих една част от възможностите на фотоапарата ми ))
Малко снимки – за тези, които още не са ги виждали

Пчеличка:

Гладен котак:

Добрия стар Джак:

Вегетариантската част от скарата

“Звуци и гледки”:

Неподозирано добра функция на дребното Sony :

P.S. И Casper да ме прощаваш, ама с това чудо “More” изобщо не знам от къде да го сложа Та плийййз, бъди така добър да “отрежеш” от някъде публикацията и да го сложиш въпросното… “more”

Подобни публикации:

1. Стоб, Рилски манастир, Столипиново, Петърница
2. These days…
3. 2 седмици