“Само, който не е газил в кал, не е подгизвал от дъжд и сняг, не се е потил в нечовешка жега, не е висял пред вратите, не е изпитвал унижението от нападки и т.н., само той не знае какво е тук ДОЛУ.
Сега като ми кажат кажи А – аз казвам А, ако ми кажат напиши Б, ще напиша Б.
Обърнах се на безмозъчно и безгръбначно, за да задоволя нечия прищявка, без никой дори да ме попита какво мисля аз, поне, за да се направи на заинтересован”
“Как така изведнъж всички стари кучета станахме неудобни и изпаднахме в немилост?”
На това само контрирах, че не е вярно. Явно обаче не бях достатъчно убедителна, защото предизвиках канонада от въпроси, на които не пожелах да отговарям. Защото лоялността и професионализма изискват винаги да си зад решенията на компанията и да си нейно лице, независимо кой какво говори и какви факти излага. Ти си лице на тази компания и от теб се изисква да защитаваш нейните интереси.
Стана ми мъчно, като го чух това. Не защото не съм съгласна или не е така, а заради факта, че се е стигнало до там, та да го казва някой на глас. Представям си каква обида и колко гняв са натрупани и продължават да се трупат. Силно се надявам да не ескалират, защото това ще означава край на много неща… и ще е знак за нещо наистина негативно и пагубно.
Усещането, че управляваш масите е велико. Безспорно.
Усещането е лъжовно обаче, ако тия маси правят каквото кажеш само защото си го казал, без да вярват в него.
Знам, че баланса е труден, НО не е невъзможен. Лицемерието може да навлече само неприятности… и нищо друго.
Признавам си, че ми тръгнаха сълзите и на мен, защото знам и помня. Още повече, че това бяха думи на човек, който дори е с по-голям стаж от мен самата 
Тъжно наистина… И края на друг един разговор “Виждаш ли в какво се превърнаха мечтите?”
“Къде отидоха рогата, творчеството и удовлетвореността от изминалия ден, какво се случи с нашата игра и с основните ни играчи… ”
Иска ми се да кажа едно “Спокойно, всичко ще се оправи!”, без да влагам грам ирония в тия думи, наистина.
Иска ми се да ми развържат ръцете и да имам силата да оправя нещата.
Иска ми се да върна пламъка в очите на куп хора, които знам, че горяха, и знам, че не са прегорели, но са с горчив вкус в устата.
Понякога е трудно да говориш, не ти е до никой и мълчиш. А статистиките показват, че точно в тия моменти ако млъкнеш ще изиграеш лош ход и ще загубиш мача.
Стана ми тъжно, наистина. Много тъжно.
Лошо… много лошо.
