Поредния пост с повече снимки и по-малко приказки 
Преди 2 седмици се опитахме да шурмуваме Кръстова гора, но уви, останахме си само с опитите – пътя след Юговското ханче беше адски заледен и малката 107ца, с която бях тогава, нямаше да успее да се пребори с баира и леда. Безславно направихме обратен завой и се прибрахме откъдето бяхме тръгнали – Пловдив. Обещала съм си май месец да щурмувам отново Кръстова гора с оправената след катастрофата 207ца – тогава и лед не би трябвало да има
Заслужаваше си разходката – разкриваха се невероятни гледки, които със сигурност ще видя пак! Обещала съм си!
Стартирахме с Асеновата крепост – на път ни беше:
Последва Бачковския манастир (и за него съм писала преди). Това място не ме впечатлява кой-знае колко. Хората много го хвалят, но според мен е много шум за нищо. Единственото нещо, което ме впечатлява там са стенописите – изключително ярки цветове!!!
Малък опит за … “фотограФско око” (?!?)
След това се отправихме по криволичещия път към Кръстова гора – това място се намира на края на света!!! Не вярвайте, че тези 60-70 км от Пловдив до там ще ги минете с кола за по-малко от 2 часа. Пътя след Юговското ханче е адски криволичещ, с поредици от спускания и изкачвания. Внимавайте за паднали скали по пътя… и за падащи камъни – ръсят се като рекички… Все таки, въпреки кофти пътя – струва си да се мине от там, много красиви гледки, малки и забравени от бога села и… много лед )
Това беше някакъв язовир, така и не разбрах кой – търсих го тогава на картата но… не го намерих. Много красиво! Много!!!
Преброй билата… много са! Родопите са уникални…
А това е ледена висулка в началото на пътя… доста преди да се откажа от многото лед по трасето и безславно да направя обратен завой към Пловдив.
Дойде реда и на возилата, които са ме впечатлили напоследък:
1. Smart, никаква идея нямам какъв модел е това чудо, но изглежда добре Беше паркирано пред ресторант Водопада в Бачково.
2. Това пък едвам го догоних на един светофар в Хасково… Няма да ви казвам какво е – това всички го знаят След като светна зелено – просто изчезна яко дим
Адски ме е яд, че не можах да го снимам отпред, разполагам със снимка само на задницата, ноооо… и с това се задоволявам Бих била щастлива, ако някога ми се отдаде момент, в който да се кача на такова чудо на някоя самолетна писта – да няма кой да ми се пречка и да направя един test drive на пълни обороти.
А за тази CarreraGT се сетих, че отдавна (от лятото – тогава я снимах) се каня да я покажа на адашката и 
, даже скоро я бях споменавала – такова чудо ме беше отнесло на магистралата като влак стрела – малка гара… “Настигнах” я в Стара Загора и я снимах. Та ето сега сгоден момент да я покажа:
И последно – дали Пежо 107 е малка кола, а?
Деси влезе и излезе от багажника… каза, че там спокойно може да се побере още един човек
