Много съжалявам, но не искам да ставам император. Това не е моя работа. Не ми се ще да управлявам или да завоювам която и да било страна. Иска ми се да помагам на всички, доколкото е възможно – евреи, неевреи, негри, бели.
Всички искаме да си помагаме един на друг. Така са устроени човешките същества. Искаме да живеем не чрез нещастието,а чрез щастието на ближните си. Не искаме да се мразим или презираме един друг. В света има достатъчно място за всички. А добрата земя е достатъчно богата, за да изхрани всички ни.
Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила в нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много,а чувстваме твърде малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме повече нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото ни сближиха. Самата същност на тези открития е зов за доброто в човека, зов за всемирно братство, за нашето единство. Ето и сега гласът ми стига до милиони хора из целия свят, до милиони отчаяни мъже, жени и малки деца, жертви на една система, при която невинни хора се изтезават и хвърлят в затвора. На онези, които могат да ме чуят, аз казвам: “Не се отчайвайте! Нещастието, което ни е сполетяло, се дължи единствено на временното господство на алчността, на ожесточението на хора, които се страхуват от прогреса на човечеството. А омразата към хората ще премине, диктаторите ще умрат и властта, която те са отнели от народа, ще се върне на народа. И докато има хора, готови да умрат, свободата никога няма да загине.
Войници! Не се предавайте на тези зверове, които ви мразят, превръщат ви в роби, командват вашия живот и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! На хората, които ви обучават, карат ви да гладувате, отнасят се с вас като с говеда и ви използват за пушечно месо! Не се оставяйте да ви командват тези ненормални хора, хора-машини с мозъци-машини и сърца-машини! Вие не сте машина! Вие сте хора! В сърцата ви блика любов към човечеството! Не мразете никого! Мразят само хората, които никой не обича, хората, които са ненормални!
Войници! Не воювайте за робството! Борете се за свобода! В седемнадесета глава от евангелието на Лука се казва, че царството небесно е в самия човек – не в един човек или група хора, а във всички хора! Във вас, в народа е цялата власт – властта да се създават машини. Властта да се създава щастие! Вие, народът, имате възможността да направите живота красив и свободен, да го превърнете в чудно приключение. Затова нека в името на демокрацията да се възползваме от тази власт и да се обединим! Нека се борим за един нов, хубав свят, който ще даде на хората възможност да работят, на младежите – бъдеще, а на старците – сигурност.
Обещавайки подобни неща, на власт са се издигнали тирани. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си. Те никога няма да ги изпълнят. Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Нека сега да започнем борба за освобождаването на света, да премахнем преградите, издигнати между нациите, алчността, омразата и нетърпимостта. Да се борим за един свят на разума – свят, в който науката и прогресът ще създадат щастие за всички ни. Войници, да се обединим в името на демокрацията!
Ханна, чуваш ли ме? Където и да си, вдигни очи! Вдигни очи, Ханна! Облаците се разпръсват! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака в светлината! Ние влизаме в един нов свят – един по-добър свят, в който хората ще се издигнат над алчността, омразата и жестокостта. Вдигни очи, Ханна! Душата на човека се сдоби с крила и той най-сетне започва да лети. Той навлиза в дъгата, в светлината на надеждата. Вдигни очи, Ханна! Вдигни очи!

Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам – имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша – ще трябва да е само за работа… а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време – наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.

***

Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко “театрални” сцени… но това мина. Надявам се съвсем да утихне – никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка – изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих… Хубавото е, че и част от “лошите” клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за “Най-град” в състезанието между офисите за седмицата.
“Кой сега е номеер еднооооо… ” …нали го помните парчето на Бичето ;р

***

За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо – откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм… прави са. Не мога да им опонирам – истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи – имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.

И все пак се наблюдава леко нервничене – 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)…
От друга страна обаче ми е и хубаво – смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално – все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много “топли” спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно…
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун – там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА – препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало… аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките… намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) – вдигнаха ми… чувахме се… напълно безплатно Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари – толкоз!

Мдаам… Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте… Видите ли ме срината – за нищо на света не ми съчувствайте – по скоро ми се изсмейте, за да се стегна – мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!

***

Имам и някаква предварителна програма за юни – на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон … то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече “мома англичанка” После и на Джулай морнинг мисля да се класирам… Интересно се очертава.

***

Търся си някой, желаещ да гледа “Светкавици!” – от режисьора на “Когато порастна ще стана Кенгуру”. Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино – ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по “балканско кино”, ама… нали… Както и да е – не ми се ходи сама, та ако има желаещи – сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на “Балканкан” в Арена! И тя понеже е добър човек – ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност
Сетих се за една култова реплика от “Когато порастна, ще стана кенгуру” – репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи – “Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи.” )

***

Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена – аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:

***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.

Понякога си мисля, че преживяваме разни неща, за да можем да кажем, че са се случили. Не на някой друг, случиха се на мен. Понякога живеем, за да изравним разликата. Аз не съм луд, въпреки, че си мислиха, че съм. Живея в същия свят, в който всеки друг, но просто видях повече от него.
****************
Понякога животът може да започне наистина с осъзнаването на смъртта. Всичко може да свърши в момента, когато най-малко искаме. Най-важното в живота е да повярваш, че никога не е късно. Нещата винаги изглеждат по-добре когато си будна. Когато умреш има само едно нещо, което искаш да се случи. Искаш да се върнеш.

Най-после гледах “The Jacket” (превеждат го като “Усмиряване” или “Усмирителна риза”). Отдавна се канех да видя що за филм е. Още като излезе чух добри отзиви, след това и Nanera ми напомни за него. Е, днес най-после го изгледах. Едно такова замаяно ми е…
Creepy & crazy филм. И доста тъмен… Чак започнах да се чудя дали е възможно…

Не ми се разказва за посрещането на Нова година – нищо различно от друг път: познати, пиене, хапване, танци до 6 сутринта…

Преди малко изгледах Vanilla Sky с Том Круз, Камерън Диаз,Кърт Ръсел и Пенелопе Круз – определено никой от изброените не попада сред любимците ми, НО… филма разтърсва. Знам, знам че е стар, знам че излезе още 2001 година, но така и не се наканвах да го изгледам. Е, сега съм толкова впечатлена, че мога само горещо да го препоръчам на всички. От оня тип филми е, които след като изгледаш ти оставят доста въпроси, над които да мислиш. Сложен е, объркан и оплетен, но въздействащ. МНОГО!

“Спомняш ли си какво ми каза веднъж?
Че всяка отминаваща минута…
е потенциален шанс да преобърнеш целия си живот.”