Седеше си в леглото и гледаше тавана от около час.
Напоследък той беше най-добрия и приятел – с него лягаше, с него ставаше. Заедно пиеха сутрешното и кафе, заедно пушеха първите 2 цигари за деня, заедно пътуваха, заедно работеха, заедно се прибираха, заедно вечеряха, заедно изпушваха последните цигари за деня, заедно си лягаха на спалнята. Заедно не влизаха само в банята и в тоалетната
Бяха заедно във всеки град, в който стъпваше крака и. Бяха заедно по хотелите. Правеха си компания вечер.
Не протестираха един от друг. Бяха свикнали да са заедно почти постоянно.
Имаше 2 дни, в които тя забравяше за него. Не че той не беше наоколо – напротив. Но в тия два дни нейната компания беше друг, вниманието и беше в друг, звуците, които издаваше бяха други, общуването беше с друг. Този другия имаше топлина, истинска, такава, каквато той – нейния стар познайник нямаше.
Усещанията? И те бяха други през тия два дни. В тези два дни той биваше изместен от мястото си в спалнята и биваше оставян да бди на един стол в постоянна готовност. Тя пък не се сещаше за него, не пиеше кафето си в неговата компания, не споделяше цигарения дим, не го поглеждаше. Единственото внимание, което той получаваше в тези дни беше включването му за забавление и убиване на малко време както и с едничката цел да помогне в борбата с инсомнията.
Когато тези два дни свършеха и другия си отидеше тя пак оставаше със стария си познайник. В началото го гледаше с недоверие и лек яд – сякаш за два дни е възможно някой да го измести от полезрението и…А нея я беше яд на него защото той не беше в състояние да и даде усещане за покой, не беше в състояние да и даде усещане за сигурност, не беше в състояние да я приспи преди 3, не беше в състояние да и говори, не беше в състояние да снеме всичкото напрежение, което тя трупаше в себе си, не беше в състояние да я накара да се усмихва лесно, не беше в състояние да стопли студените и ръце и крака. Не беше в състояние да направи всичко това, което другия успяваше да направи без никакви усилия за два дни.
Тази вечер беше една такава вечер – след двата дни в друга компания тя отново не искаше да се върне в реалността и да потърси стария си познайник. Знаеше си, че той е там, чака я и най-важното – не се сърди за нищо.
Седеше и зяпаше в тавана около час. Въртеше се. Рано беше за сън. Стана, отвори вратата на спалнята си, тръгна към хола и го видя там – седеше на масата и я чакаше.
Тя седня, погледна го с презрение смесено с тъга, поклати глава, запали цигара, наля си малко вино и се загледа в картината от телевизора, чийто звук беше изключен. Постоя така около 15 минути.
После се изправи, взе го от масата и го занесе в спалнята. Лаптопа пак зае мястото, което си беше предназначено за него, поне през седмицата.
А на нея и стана още по-тъжно. Защото имаше да каже няколко важни неща, но някак си не и идваше музата да ги сподели с проклетата машина. Пак стана и отиде в хола – да допуши последните 3 цигари от кутията за днес.
Може би някой друг път.
-
Последно в блога
Последни коментари
- Lili on Топ 7 родни плажове
- Sis on Топ 7 родни плажове
- Lili on Топ 7 родни плажове
- Sis on Топ 7 родни плажове
- Atanas Sandev on Топ 7 родни плажове
Блог календар
March 2012 M T W T F S S « Feb 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
