Когато сутрин си прецеждам кафето от джезвето – изхвърлям утайката – хвърлям нещото, което преди това съм употребила, консумирала и всеки път когато имам нужда от поредно ново кафе посягам към металната кутия, в която винаги има от скъпоценната субстанция…
Употребявам, изцеждам до капка, консумирам, остатъка – заминава в канала.
Това с кафето… С хората не правя така. И винаги се чувствам жестоко пре*бана, когато усетя подобно отношение, като на моето към утайката от кафето, само че спрямо хора, в частност – мен.

Изборът на песента съвсем не е случаен. Share coffee… and your world.

Знам едно. Следващия път няма да броя до 10 и няма да ти премълча.

За тези, които искат да чуят оригинала – тук.