Crazy By Nature » insomnia

глупости разни

Sis — Sun, 16 Nov 2008 21:26:21 +0000

Седеше си в леглото и гледаше тавана от около час.
Напоследък той беше най-добрия и приятел – с него лягаше, с него ставаше. Заедно пиеха сутрешното и кафе, заедно пушеха първите 2 цигари за деня, заедно пътуваха, заедно работеха, заедно се прибираха, заедно вечеряха, заедно изпушваха последните цигари за деня, заедно си лягаха на спалнята. Заедно не влизаха само в банята и в тоалетната
Бяха заедно във всеки град, в който стъпваше крака и. Бяха заедно по хотелите. Правеха си компания вечер.
Не протестираха един от друг. Бяха свикнали да са заедно почти постоянно.
Имаше 2 дни, в които тя забравяше за него. Не че той не беше наоколо – напротив. Но в тия два дни нейната компания беше друг, вниманието и беше в друг, звуците, които издаваше бяха други, общуването беше с друг. Този другия имаше топлина, истинска, такава, каквато той – нейния стар познайник нямаше.
Усещанията? И те бяха други през тия два дни. В тези два дни той биваше изместен от мястото си в спалнята и биваше оставян да бди на един стол в постоянна готовност. Тя пък не се сещаше за него, не пиеше кафето си в неговата компания, не споделяше цигарения дим, не го поглеждаше. Единственото внимание, което той получаваше в тези дни беше включването му за забавление и убиване на малко време както и с едничката цел да помогне в борбата с инсомнията.
Когато тези два дни свършеха и другия си отидеше тя пак оставаше със стария си познайник. В началото го гледаше с недоверие и лек яд – сякаш за два дни е възможно някой да го измести от полезрението и…А нея я беше яд на него защото той не беше в състояние да и даде усещане за покой, не беше в състояние да и даде усещане за сигурност, не беше в състояние да я приспи преди 3, не беше в състояние да и говори, не беше в състояние да снеме всичкото напрежение, което тя трупаше в себе си, не беше в състояние да я накара да се усмихва лесно, не беше в състояние да стопли студените и ръце и крака. Не беше в състояние да направи всичко това, което другия успяваше да направи без никакви усилия за два дни.
Тази вечер беше една такава вечер – след двата дни в друга компания тя отново не искаше да се върне в реалността и да потърси стария си познайник. Знаеше си, че той е там, чака я и най-важното – не се сърди за нищо.
Седеше и зяпаше в тавана около час. Въртеше се. Рано беше за сън. Стана, отвори вратата на спалнята си, тръгна към хола и го видя там – седеше на масата и я чакаше.
Тя седня, погледна го с презрение смесено с тъга, поклати глава, запали цигара, наля си малко вино и се загледа в картината от телевизора, чийто звук беше изключен. Постоя така около 15 минути.
После се изправи, взе го от масата и го занесе в спалнята. Лаптопа пак зае мястото, което си беше предназначено за него, поне през седмицата.
А на нея и стана още по-тъжно. Защото имаше да каже няколко важни неща, но някак си не и идваше музата да ги сподели с проклетата машина. Пак стана и отиде в хола – да допуши последните 3 цигари от кутията за днес.
Може би някой друг път.

Сам в къщи – пак

Sis — Sun, 07 Sep 2008 20:53:09 +0000

Искам да идва утре! Нищо, че е понеделник (всеизвестна е омразата ми към понеделниците).
Съботния ден мина сравнително бързо – събуждане по обед, кафе, цигара, мейлинг, събуждане на някой друг, пак цигара, после едно бързо изпращане до автогарата, едно бързо кафе с Цвет и ей на – денят беше минал. Обаче се зададе нощта. И въпреки че пак светеха всички лампи, въпреки че телевизора си работеше и си бръмчеше, въпреки че имах достатъчно цигари… тая нощ край нямаше. В 3 вече не можех да си намеря място от шубе и бързичко се изнизах към колата. Карах до към 5. После пак се прибрах, сетих се за ментата в хладилника, пих 2-3 чаши, ходих от стая в стая и така както си се мотаех и бършех прах в едната спалня незнам защо реших, че чувам входната врата да се отключва. Ей тия 2-3 секунди ми скъсиха живота! По интересното е, че моменталически прибягах до кухнята, въоръжих се с една кухненска дъска и нож и зазяпах входната врата. Поседях на тръни около 5 минути, уверих се, че съм имала чувачевации (нова дума!) зарязах дъската и ножа и пак хванах парцала… Чудното е, че не ми мина през ум нито да звънна на някой в тоя момент. Сега в момента си викам сама на себе си, ако не дай си боже някога ми се случи нощем да имам неканени и непознати гости в апартамента, докато съм сама и кукуригам… какво може да им/ми се случи… станала съм агресивна.
Така изкарах до към 7.30 – изцедена, с опънати до скъсване нервички и уморена все едно съм копала, а аз просто си бях будувала. Легнах си с намерение да поспя, е да ама не – светло, на мен мозъка си ми работи и не ще да заспива. Полежах до към 10.30, после хванах лаптопа, нахвърлях щрихи по презентацията (утре ше я дооформям), изчетох една камара блогове, прерових svejo.net, зяпах филм… Имах намерение да пообиколя магазините и да си взема разни неща, ама нещо не ми се получи плана. Добре че към 3 следобед Ина и Петко звъннаха, та убихме времето до 8 по кафета и разходки.
До тук добре, обаче пак се задава безкрайна нощ. Двете входни врати заключени – checked, всички лампи светнати – checked, телевизора включен – checked, другото шише мента седи и ме чака – checked, цигари има – checked… ама няма да мога да карам, защото се чувствам безкрайно уморена – от как съм се събудила вчера по обед до момента нямам и една минутка сън и това си казва думата. Ето това е поредното доказателство, че на човек може да му стигат и 4-5 часа сън в денонощието, стига тоя сън да е качествен. Когато обаче спане тотално липсва и през цялото време си преследван от паранои – е точно тогава си като пребито куче.
Та така, мрънкам си. А е едва полунощ… изгледах всички клипове накуп във видео зяпалката на таласъма, изгледах и един филм вече… До 8 има тоооолкова много време, че ми се реве. И утре ще съм още по пребита, а съм на работа и не е като да няма какво да правя тия дни.
Ще забраня на Петя (съквартирантка ми е) да липсва за повече от една нощ!