Съвсем без да искам открих една част от възможностите на фотоапарата ми ))
Малко снимки – за тези, които още не са ги виждали

Пчеличка:

Гладен котак:

Добрия стар Джак:

Вегетариантската част от скарата

“Звуци и гледки”:

Неподозирано добра функция на дребното Sony :

P.S. И Casper да ме прощаваш, ама с това чудо “More” изобщо не знам от къде да го сложа Та плийййз, бъди така добър да “отрежеш” от някъде публикацията и да го сложиш въпросното… “more”

Подобни публикации:

1. Стоб, Рилски манастир, Столипиново, Петърница
2. These days…
3. 2 седмици

Както и да е, уикенда бях офлайн – в петък вечер си паркирах колата пред вила Дафне в Рибарица, там няма обхват на мобилните, няма и интернет. В общи линии ако си решил да се отцепиш от света и да станеш труднооткриваем за няколко дни – това е перфектното място! Естествено не бива да ходиш там сам Вземи си още 7-8 човека, дето да те карат да се усмихваш хлапашки и безпричинно, вземи си музика, вземи си и лаптоп пълен с филми, вземи и достатъчно пиене за тия 10 човека и не на последно място – фотоапарат. И бъди сигурен, че ще се завърнеш свеж като репичка и готов за нови подвизи незнайно до кога… до следващото подобно събитие примерно
За веселото – беше весело. За това, че имах физическа нужда от тотален покой и зверско наспиване – факт, който изпълних. Не мога да кажа, че съм се “счупила”, но мога да кажа, че моят престой там си беше от полза на самата мен – добър подарък за моя милост, без да звучи егоистично … Другите бесняха и дивяха, аз обаче си починах активно, горе-долу наваксах със спането и смело и самохвално мога да кажа, че ако другите си лягаха към 5-6 и ставаха към 10-11, то аз се закротвах в 1 и откарвах до 11-12 на другия ден – почти 12 часов сън.
Как минаха тия 2 дни толкова бързо – не ми стана ясно Ей това е единствения кусур на цялото изкарване – свърши бързо. Исках още!

И преди съм споменавала уикенд в Рибарица, сигурна съм, че ще има още за споменаване до края на годината, хехе. Междувременно ако някой попадне в това чудно място – задължително да пробва механата в местността на кървавото кладенче, където казват, че някога е била измита отсечената глава на Георги Бенковски – кухнята е добра! Добра е кухнята и в механа Детелина. Обслужването и на двете места е ОК. Не бих препоръчала механата Еделвайс и то не заради лошата кухня, а заради отвратително бавното обслужване – над 2 часа чакане за храна (която няма да си кривя душата – беше вкусна, само не знам дали наистина беше добра храна или ние бяхме освирепяли от глад покрай това колосално чакане)… и накрая платихме сметката без 2 от нещата, които така и не се появиха на масата при нас за чакането от тия 2 часа и кусур…

Ей така между всичко останало, като изключим леко горчивия вкус на тия ЦЕЛИ 28 годинки… последните няколко дни съм един доволен човек. Някои дребни неща ми носят огромна радост… изобщо последните 2-3 дни са извънземни… да видим до кога ще е така.

и чисто информативно – пияните хора понякога могат да кажат много неща и без да си ги питал. като ги попиташ – съвсем си отвързват езика… и нещата са приятни. питам се само до колко може да им се вярва, като не са съвсем с акъла си в тия моменти. това обаче е една друга тема… по която съм натрупала някакъв материал, да видим кога ще го избълвам.

Та така… миналия месец бях и в Елена, в Йовчевата къща – също нелошо място, което препоръчвам… ама така и не ми дойде музата да разкажа за там – сигурно защото пътуването и престоя там бяха от служебен характер… а тук за служебни неща рядко пиша

Подобни публикации:

1. Weekend в Рибарица
2. Свърши :(

Миналия месец една неделя се чудихме къде да убием деня и къде да идем. Основно изискване беше да е близо до София, на не повече от час и половина път с кола. Сетих се, че при предишни ходения до Рилския манастир бях виждала една “кафява табелка” за стобските пирамиди. Не ми отне много време да навия спътника си за тази посока и… here we go.
Стобските пирамиди се оказаха нещо странно Не си ги представях по този начин, но в никакъв случай не останах разочарована от видяното.

Намират се в Югозападна България, по пътя към Благоевград, отбивката за Рилския манастир, в края на с. Стоб. На около час път с кола от София. Входа за екопътеката е символичните 2 лева Около 30 минути ходене до върха е, в началото равно, после стръмничко… Но си струва, освен заради пирамидите и заради самата гледка:

Някъде от там снимахме и една вила, която според нас се оказа едно добро място за парти – отцепена, без съседни къщи, от всякъде гора… няма на кого да пречим с шум… ето я:

На Рилския манастир не стъпвам за първи път… И друг път съм писала и показвала това място. Въпреки комерсиализацията му – за мен си остава една добра дестинация, която бих поемала пак и пак и пак…

Силно препоръчвам малкия ресторант, който се пада зад самия манастир – готвят добре И порциите никак не са малки!
Освен това попаднете ли там – не пропускайте да пробвате мекиците и да си вземете хляб за вкъщи – няма такива макици и такъв хляб, няма!

Последните две седмици се подвизавах в Пловдив. Един от любимите ми градове. Живях там около половин година, до момента, в който се пренесох в София. Несъмнено го свързвам с хубави неща и хора, макар контактите ми за тази половин година в този град да бяха изцяло служебни… 2та ми офиса там се оказаха доста успешни и аз лично съм доволна от свършената работа. С някои от хората станах приятел, не ги възприемам като “служители” от гледна точка на един шеф примерно… Та бях в Пловдив. Имах късмета да се повъртя из тамошния цигански квартал – Столипиново. Казвам късмет, защото попаднах на уникално място, чийто еквивалент за момента не откривам. Там времето тече по друг начин, проблемите на хората са други, нравите са други, обичаите са други, важните неща също са други. Да – мизерно е, да – не е най-хигиеничното място на света, да – обитателите са странни и не винаги са friendly настроени…

НО определено се оказа, че с хората обтаващи това място е по-лесно да се разбера и договоря, отколкото с някои българи. Отделно – след като влезнах в няколко къщи (повече от 30!) видях, че условията не са кой знае колко по-зле от условията на мнозинството българи, да не говорим, че имаше жилища, в които влизайки и оглеждайки ме досрамя от това, което е у нас…
В Столипиново има коли. При това последни модели… факт – виждах ги паркирани пред кафенета, домове… но странно защо – превозните средства в движение там бяха каруци:

Определено не оставах незабелязана с моята брандирана кола. За по-малко от половин ден вече целия квартал знаеше, че съм там и знаеше защо съм там. Вероятно благодарение на бързината, с която се разнасят вестите там пожънах и успех – около 80% от договорките ми в последствие се изпълниха… Съвсем не на шега ми беше подарен дори свещен Коран, преведен на български, подвързан и лъскав… Не че знам какво да правя с него, но самия жест означава много за хората, които ми го подариха… и за мен самата – някой ми вярва и ме приема за свой… при това ме “познава” от съвсем скоро.
На хората от там не бива да им отказваш – обиждаш ги по този начин. Кафе, бонбон, солета… каквото и да е – приемаш. Иначе рискуваш да останеш криворазбран или изобщо неразбран. На пазара им има от пиле мляко. Касови апарати няма естествено. Наркотици – колкото и каквито искаш. Навсякъде. Не се крият… Друг свят е това там както казах. С други закони.

Предния уикенд ей така без план се оказах на сбор. Къде?

Селото се намира близо до Плевен, а пътуването до там се оказа цяла епопея. Вместо нормалните около 2 часа път до там, ние изкарахме в колата около 4 часа. Задръствания по селската магистрала колкото искаш. Коя е селската магистрала? Хемус! Тази пътна артерия е във вечни ремонти, съответно и вечни задръствания. Като добавите към това и няколкото капки дъжд, които обаче са добра предпоставка за купища катастрофи – може и да добиете представа за какво иде реч. Всъщност що се отнася до самото пътуване – таласъма го е описал много добре тук.
Важното е, че стигнахме. В интерес на истината не се чувствах изморена или нещо такова… Отделно починах доста добре. На село си е друго нещо – няма излишен шум, няма часовници и будилници, няма работа, която да е неотложна, няма мръсен въздух, няма изнервени хора, няма коли. Спиш до обед, след това сядаш на маса за закуска, след това правиш едно кръгче на двора и сядаш отново – да обядваш. А когато и хората наоколо са усмихнати и весели не ти остава нищо друго освен да се усмихваш и ти и да ти се иска неделята да не свършва, а ако може да откараш още 2-3 дни в такава обстановка.
На връщане като за последно щракнахме този път:

Искаше ми се да си пусна точно тогава “Here I go on my road again…” Nice place!

P.S. Очевидно е, че някои от снимките са правени с телефон… за което ме е яд, но просто нямах фотоапарат под ръка в тези моменти.

Та… така. Много ми се иска да успеем да се метнем и до Търново, от доста време мрънкам за там и все нещо се прецаква. Сама просто не искам да отивам – това е място, което трябва да се сподели. И спомени, хех… Много неща започнаха от там…Много.

Подобни публикации:

1. Петърница 2 :)
2. Weekend в Рибарица

Използвам момента да кажа, че едва сега свалих Picasa 3. Има доста нови функционалности и си струва да я имате по машините

Подобни публикации:

1. ЧРД to me на патерица
2. The END of the weekEND ;)
3. Свърши :(

Толкова.
Имаше моменти, в които главата ми пак пращеше до пръсване от една камара въпроси, чиито отговори ме е страх да разбера. Или ме е страх от самите въпроси… anyway, в крайна сметка по-важното е, че ги държа зад зъбите си и съм убедена, че това е по-добрия вариант.
И така… доста лаконично се изказах този път. То напоследък по-често се напрягам да съм именно лаконична и по-малко говореща, отколкото обратното (а обратното е “нормалното” ми състояние). Вече ме е страх какво ще изплюя някой ден

turn your head
if it don’t feel good
turn your head x2
think about the good things that i did to you
and think about the bad things that i didn’t do…
that i didn’t do
that i didn’t do
that i didn’t do
The Crystal Method – Jaded
Сега – back to reality. Опитвам се да наваксам с изостаналите неща и съм на ръба на отчаянието, че няма да успея да хвана “общата картинка” скоро

Подобни публикации:

1. ЧРД to me на патерица
2. Weekend в Рибарица