През последните 2 месеца успях да се “разходя” до Сопот – центъра за екстремни спортове Шамбала. Беше яко! 3 дни, изпълнени с емоции и смях! И снимки, ама няма да публикувам нищичко тук Ако някога се чудите къде да организирате тиймбилдинг – палете гумите и марш към Шамбала! Цените са най-добрите за БГ, поне към момента. Няма да съжалявате, особено ако сте търсачи на силни усещания… а и да не сте – разходка из градчето на Вазов ще ви се отрази добре.

Успях и да си пусна заявление за подновяване на личната карта – отне ми не повече от 10 минути Важното уточнение е, че го подавах в Габрово, хехе. Тъпо и упорито отказвам да си сменям местожителството – в Габрово са ми първите 7 години, после съм била на доста места. Но си оставам габровец, ако не на друго – то поне по документ

Световното по футбол – АНАТЕМА! Оживях обаче! И нервите ми е те оживяха Нещо множко ми дойдоха истериите покрай тия мачове, слава богу, че свършиха! Съвсем сериозно си се представях как ако имах силата – бих подложила на геноцид всичкото футболист, честно. Всъщност самия футбол и самото първенство не ми бяха толкова досадни, ама факта, че един месец вечер не съществуваше нищо по-важно от поредния мач направо ме вадеше от кожа. Но СВЪРШИ! Йей! Все ми е тая кой е шампион (волю-неволю гледах мачовете и аз) – важното е, че свърши и оживях… и не убих никой За след 4 години трябва да си измисля някакво ходене на някъде по време на това събитие…

И тъй! Остават 25 дни до отпуската Ще има море, незнайно къде – уж Созопол тази година… ама да видим, от сега почвам да си искам поне един ден по дивия север, особено мидената ферма Дълбока, по пътя към Калиакра.

Dub FX ще идва в България – пак на 10.08, в Ялта, партито е от 22:00 ч. Ако не сте чували нищичко за него – създава музика, използвайки само собствения си глас и 2 педала на лууп станция. Луд бийтбоксър, лууууд! МНОГО, ама МНОГО ми се иска да отида, не сама естествено (намиг ) Искам да се случи, ама за момента отсрещната страна се прави, че не ме чува . Билетите – 15 лв., какво му плащаш…

Подобни публикации:

1. Скука и мързел ;)

Искам да ми се случи нещо. Хубаво по възможност. Без излишни разходи. Без излишни приказки. Просто нещо дребно, но истинско и от сърце.
Искам да има с кой да си говоря в прав текст за всичко вътре в мен без да знам преварително каква ще е реакцията… или по-скоро каква няма да е.
Май това са ми желанията към дядо Коледа, Снежанка, седемте джуджета и всички проклети образи, които уж изпълняват желания ако си бил послушен. Аз искам това за тази година, и за миналата, и за по-миналата… и за следващата. Не искам излишни подаръци и лудници…
Много ли е?

Пак ме е ударила вълната на монолози – говоря си, ама сама. Задавам си въпроси и си отговарям, даже имам по два отговора – как бих искала да е и как е реално. И вдигнах броя на цигарите, а тъкмо бях успяла да ги намаля до 2 – 3 кутии седмично, пфу! Чудя се колко ли такива хора имам наоколо – с монолози в главите си и със стиснати гърла за пред околните.
Не знам в цялото това търсене и стремежи за намиране на нещо дали не съм се загубила. Ако е така – искам да се намеря, моментално! Ако случайно някой ме е намерил тия 2 дни – нека ми звънне.

Май не обичам празниците – цялата тая истерия, която обаче въпреки всичко ти навява мисли за домашен уют и голямо количество близки хора – сдухвам се. А не искам бе! Искам да съм нормален човек, който като чуе Коледа и Нова година да подскача от радост най-малкото заради предстоящите почивки, след това и заради възможността да е забит някъде с някой и да е щастлив от това.

И после съм била тъжна! Кой? Аз? Тъжна? Ама как тъжна бе! Чудно весели са ми дните, за по-голямата част от нощите да не говорим.

I feel drunk but I’m sober
I’m young and I’m underpaid
I’m tired but I’m working, yeah
I care but I’m worthless
I’m here but I’m really gone

Подобни публикации:

1. Разни размисли
2. 7
3. Ако е било писано…

Едно време исках да съм барабанист… все по-често искам да съм китарист, хех.
Остава да намеря някой търпелив – да ме научи да подрънквам.

Винаги съм била ЗА с две ръце за машинизиране и нови технологии… but not this time… not this way… Машинизирани хора са нещо друго…
А по-тъпото е, че очевидно още ми пука достатъчно, че да ме заболи от всичко по-горе.

Много ми се събира тези 3-4 дни, чисто емоционално… и болезненото ми чувство за справедливост е особено изострено, а нервите – изпънати като струни на бас китара… и ми е жал, за всичко.

И в заключение – Coldplay – Harmless.

There it is! Enjoy!

When the blood dries in my veins and my
Heart feels no more pain
I know, I’ll be on my way,
To heavens door,

I know when I’m not,
i’ll be hoping i don’t drop,
To a place where I will rise, like before,

I know when I’m not,
i’ll be hoping i don’t drop,
To a place where I will rise, like before,

I can feel, something happening
that I’ve never felt before
Hopeless dreams will start,
Dragging me away from heavens door

Подобни публикации:

1. Малки истини
2. Gabriel – Rise.