За пореден път гледах „Плажът“. Подсетих се покрай един попаднал пред погледа ми quit message в IRC, на непознат за мен човек – Quit: [******]has quit IRC (iskam da jiveq kato v „The Beach“!). На мен също ми мина тази мисъл, докато гледах филма за пръв път… преди да видя края му. Съвършенното място.
Мисълта ми беше друга – сега като го гледах и открих един важен за себе си отговор:
„Когато си привлечен от някой,
винаги си намираш причини да вярваш,
че това е точно човека за теб
Не е необходимо причината да е добра.
Като например да правиш снимки на небето.
сега, от дългосрочна гледна точка
това е точно този тъп дразнещ навик
който ще ви раздели,
но от гледна точка на привличането
това е нещото, което си търсил от много години.“
А преди 7 години най-скъпия ми човек ми каза ето това:
„Така че sis, никога не отказвай покана.
Никога не устоявай на непознатото.
Никога не бъди твърде учтива.
И никога не прекалявай с гостоприемството.
Просто бъди на щрек и се потопи в преживяването,
и ако боли…
Най вероятно си е струвало.“
Няма си и идея колко прав се оказа. Боли. Още. От него. За него… А него?…
29 days left till the deadline.
Гласувай пръв за този пост!
доста драматично, явно изпитваш огромни вътрешни вълнения.
Между другото с риск да опороча малко иначе прекрасния пост – зае*и филма, прецакали са книгата. Прочети нея и сама си представяй всичко. Човешката фантазия няма граници. Болката може би също. … за съжаление. Дерзай!
Ммм… не съм чела книгата. Но явно като всяка филмирана книга – филма не е достатъчно въздействащ… Лятото, когато се размотавам на плаж във Варна ще я прочета. От сега си го поставям за задача!
А за болката… аз винаги съм казвала, че тя отминава (или свикваме с нея?!?), но горчилката си остава…