Етикет: лично

Публикувано на 1 коментар за Ако е било писано…

Ако е било писано…

Има моменти, в които съм на път да излея всичките тия чувства и мисли, които трупам в себе си. По ирония на съдбата точно в тия моменти, когато съм на ръба на задръжките и разума си… не се получава контакта – по една или друга причина. Днес е един такъв ден, с един такъв момент… и честно казано сега, около 8 часа по-късно си седя сама и си викам добре, че обстоятелствата са били на моя страна и за пореден път устата ми си остава затворена, а мислите – заключени. Ако е било писано – щяло е да се случи/да бъде казано…
Рядко се случва някой да ми затвори устата и обичайно реша ли да я отварям я отварям качествено. Странно как само що се отнася до един единствен определен човек нещата не се случват – ред неща се случват и ченето ми си остава здраво заключено, а в моментите, в които съм решила да освободя съзнанието си и да пусна думите навън – низ от случайности (или не) се случват точно, за да осуетят това ми намерение.

А думите са само 2. В 1 изречениe. И винаги губя звук и картина когато са на ръба на езика ми.

P.S. Това стоеше в драфта ми от 23.05.2009… днес отново е актуално, със съвсем малки добавки.
Знаеш, че е за теб.

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

my mind is playing tricks on me
I am not as stable as I used to be.

КофтиЯко +2 рейтинг, 2 гласували.
Публикувано на 6 коментара за Нещо

Нещо

Напоследък не пиша. Чета много, ама не пиша! Ей на – дори заглавие не мога да си измисля сега.
Установявам защо – спокойна съм. Факт.
Дните си минават по обичайния начин – делничните дни са абсолютна лудница, която все чакам да секне или поне да намалее от два месеца насам, но това така и не се случва.
Понеделник отивам в офиса, почвам си ежеседмичната борба и знам, че в петък като хлопна вратата след себе си ще оставя всичко там – на бюрото, няма да взема нищо със себе си, което да развали уикенда ми.
Уикендите са лежерни и… спокойни. Минават простичко – сън, филми, ориз по китайски, малко глезене, малко мрънкане, малко подивяване и правене на глупости. Понеделниците чак не искам да си отварям очите, ако има как да щракна с пръсти и да превъртя седмицата ще съм един още по-спокоен човек.

Всъщност в малките неща и удоволствия намерих многото – онова, дето дори сама не знаех, че ми липсва.

Толкова спокойна и над нещата, че дори затрития в петък любим телефон не ме трогна – майната му, тъкмо повод да си взема следващия модел. Сега от бивш собственик на Nokia e51 станах настоящ на следващия модел в серията – е52. Няма да правя ревю – има хиляди такива публикувани къде ли не. От мен само следното – не бих изневерила на тази серия телефони – имат дизайн, който меко казано обожавам; имат функционалности, които ползвам ежедневно; имат здравина – нещо което ми е важно, защото се случва чат-пат телефона ми да лети из стаята; имат офис пакет – в редките случаи, когато лаптопа не е с мен въпросния офис пакет ми е бил от полза, несъмнено; имат приятен мейл клиент; батериите им държат по цяла седмица при това със сериозно натоварване – не е като да не говоря по телефона; имат wi-fi (от е51 нататък) – нещото което тотално ме спечели; имат и тетрис (ако си го смъкнеш) – нещо с което си запълвам времето докато чакам някъде някой. Като обикновен потребител смея да кажа, че единственото нещо, с което е52 превъзхожда е51 е процесора – значително по-бързо „мисли“ новата ми придобивка от старата; другото нещо е светкавицата, като цяло обаче камерата на телефона (настоящия, както и предния) е слабо звено, но какво пък – имам си фотоапарат, телефона е бекъп 🙂

Та така.
Сега чакам да ми дойде музата, та да си кажа колко хубаво ми е напоследък, простичко, без излишен патос.

КофтиЯко +2 рейтинг, 2 гласували.
Публикувано на 1 коментар за 10

10

Като за кръгло число в брояча ми – запомнящо се и достатъчно натъртващо и болящо.
Грешка.
Повече от достатъчно,отдавна не бях вила с глас насаме.

КофтиЯко +1 рейтинг, 1 гласували.