Етикет: филм

Публикувано на 2 коментара за Fightclub

Fightclub

You are not your job.
You are not how much you have in the bank.
You are not the contents of your wallet.
You are not your fucking Khakis.
You are not a beautiful and unique snowflake.
You are the all-singing, all-dancing crap of
the world.
You are the same decaying organic matter as
everything else.

Отдавна се канех да го гледам пак. За кой пореден път – и аз не знам. И всеки път ме хвърля в диви и пусти мисли.
Този път докато го изгледам изпуших доста нещо… нервно ми е. Ей така – и аз не знам защо.

Ето нещо за преди сън…

В коя част от денонощието чувстваш с най-голяма увереност, че съществуваш?

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 6 коментара за Съчинение на тема „Как изкарах ваканцията“

Съчинение на тема „Как изкарах ваканцията“

Някога наистина пишех съчинения на тая тема. След всяка ваканция. Поне до четвърти клас беше така.

Well…
Много почивни дни, много нещо!
Бях си взела отпуска още от 24.04, в това число и за 29 и 30.04, та общо 12 дни не се докоснах до нищо служебно. Или почти не се докоснах… Какво правех – мотах се. Видях се с приятели, които не бях виждала от цифра време. Ходих си до Стара Загора, ходих си до Габрово, ходих до Търново. Разнообразих 🙂 Няма да лъжа обаче, че особено последните 4 дни бях на път да се сдухам от скука… и от скука в крайна сметка се прибрах в София.

Докато бях в Габрово изчетох двете книги на Педро Хуан Гутиерес – „Мръсна хаванска трилогия“ и „Кралят на Хавана“. Не са лоши. Напомня ми малко на Ървин Уелш – наркотици, насилие, мизерия и безразборен секс. Може би не е толкова брутален, колкото Уелш, но все пак… Както и да е – харесаха ми, действието се развива бързичко. „Мръсна хаванска трилогия“ само изглежда дебела – тези близо 400 страници ги прочетох точно за един ден, на един дъх. И все пак ще се въздържа от препоръки – малко хора си падат по „грозни картинки“, а описаните неща в тези две книги са доста грозна част от живота, преразказана изключително… натурално. За себе си съм сигурна, че излезе ли още нещо от този автор – ще си го взема.
Прочетох отново „Пътеписи“ на Мартин Карбовски – и него го харесвам заради начина му на (по)казване на нещата. Специално тази книга мога да я прочета ощя няколко пъти – няма да ми писне.
Взела съм си и „Second life“ на Станислава Чуринскиене – да видим кога ще остане време и за нея. Взех я заради заглавието и заради кратката бележка на корицата и… А и може би защото аз самата съм част от интернет-емигрантите – прекарвам голяма част от времето си в Мрежата – работя, чета, слушам музика, филми… и нервнича когато нямам връзка с интернет. Поне си признавам. Силно се надявам книгата да не ме уплаши.

В понеделник се занимавах с чистене… уж. Вечерта открих „Сезона на ментата“ – едни познати минаха вечерта за малко и освен двулитровата бира носеха и едно шише мента, което обаче само аз едва наченах… В крайна сметка бутилката я изпихме с таласъма, още същата нощ.
Зяпахме и филми – силно препоръчвам „Ергенско парти“ – 2 част! Много се смях! Свежо филмче, с което може да се разпусне и да се убие време. Та… гледайте 🙂
„Кънки с остър връх 3“ също не e лошо филмче, неангажиращо такова… През цялото време се мъчех да се сетя какво представляваше първата серия. Е, още се мъча 🙂
Малко се спа като цяло, ама то за мен си е нормално това… И тук ще „млъкна“, щото нещо ми се „схваща мисълта“ като се сетя и за другите неща около последните 2 – 3 дни. Пък и съм поддръжник на идеята, че понякога е по-добре да си мълчим.

А, да! Щях да пропусна да честитя и тук поредния домашен любимец на мамчето, хехе… Сладур! Да е жив и здрав и да не я ядосва много. Да стане голямно и умно куче! А колко грижи ги чакат… 🙂

Първия работен ден мина като… челен удар с влак! Ужас… Надявам се обаче бързо да вляза в релси. А как ми липсват хората от Пловдив – не е истина. Напоследък често се сещам за тях, и те за мен, ех! 🙁
Останах много приятно изненадана от deni_f – днес ми се обади по телефона и чак не можех да повярвам, че я чувам… съвсем наскоро бях правила опити да и звънна, но точно в тия моменти тя пък е била с изключен телефон. Аз пък бях започнала да се чудя какво става с нея, къде се затри така… Поговорихме около 10 минути, колкото да обменим набързо тя как е, аз как съм, какви са ни дестинациите и в най-общи линии какво ни се е случило за последните 2-3 месеца… Все повече ми се иска наистина да успея да навия някой и да и гостуваме лятото за 4-5 дни в Италия. мрЪн, и за нея ми домъчня сега…

Плановете… плановете са в неделя да се разходим някъде извън София. Ще взема да привикам още някой, стига да не обърка намисленото – нещо, което също е обичайно срещано явление при мен.

И последно:
SiSe – The Truth -> ей това ми го пратиха снощи – така, да съм чуела и да съм се приспивала с нещо лежерно, много нежно и успокояващо. Никога преди това не бях чувала за тази изпълнителка/група (?!?) SiSe. Слушах! Напомня ми за Шаде.

Tell me the truth and I’ll tell you lies,
Don’t be confused by my big disguise,

‘Cause I walk away
While you will just stay

Както и да e, качих песента, само за да покажа на народа какво слушам цял ден днес 🙂

КофтиЯко -4 рейтинг, 6 гласували.
Публикувано на 3 коментара за „The Great Dictator“ (1940)

„The Great Dictator“ (1940)

Много съжалявам, но не искам да ставам император. Това не е моя работа. Не ми се ще да управлявам или да завоювам която и да било страна. Иска ми се да помагам на всички, доколкото е възможно – евреи, неевреи, негри, бели.
Всички искаме да си помагаме един на друг. Така са устроени човешките същества. Искаме да живеем не чрез нещастието,а чрез щастието на ближните си. Не искаме да се мразим или презираме един друг. В света има достатъчно място за всички. А добрата земя е достатъчно богата, за да изхрани всички ни.
Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила в нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много,а чувстваме твърде малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме повече нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото ни сближиха. Самата същност на тези открития е зов за доброто в човека, зов за всемирно братство, за нашето единство. Ето и сега гласът ми стига до милиони хора из целия свят, до милиони отчаяни мъже, жени и малки деца, жертви на една система, при която невинни хора се изтезават и хвърлят в затвора. На онези, които могат да ме чуят, аз казвам: „Не се отчайвайте! Нещастието, което ни е сполетяло, се дължи единствено на временното господство на алчността, на ожесточението на хора, които се страхуват от прогреса на човечеството. А омразата към хората ще премине, диктаторите ще умрат и властта, която те са отнели от народа, ще се върне на народа. И докато има хора, готови да умрат, свободата никога няма да загине.
Войници! Не се предавайте на тези зверове, които ви мразят, превръщат ви в роби, командват вашия живот и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! На хората, които ви обучават, карат ви да гладувате, отнасят се с вас като с говеда и ви използват за пушечно месо! Не се оставяйте да ви командват тези ненормални хора, хора-машини с мозъци-машини и сърца-машини! Вие не сте машина! Вие сте хора! В сърцата ви блика любов към човечеството! Не мразете никого! Мразят само хората, които никой не обича, хората, които са ненормални!
Войници! Не воювайте за робството! Борете се за свобода! В седемнадесета глава от евангелието на Лука се казва, че царството небесно е в самия човек – не в един човек или група хора, а във всички хора! Във вас, в народа е цялата власт – властта да се създават машини. Властта да се създава щастие! Вие, народът, имате възможността да направите живота красив и свободен, да го превърнете в чудно приключение. Затова нека в името на демокрацията да се възползваме от тази власт и да се обединим! Нека се борим за един нов, хубав свят, който ще даде на хората възможност да работят, на младежите – бъдеще, а на старците – сигурност.
Обещавайки подобни неща, на власт са се издигнали тирани. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си. Те никога няма да ги изпълнят. Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Нека сега да започнем борба за освобождаването на света, да премахнем преградите, издигнати между нациите, алчността, омразата и нетърпимостта. Да се борим за един свят на разума – свят, в който науката и прогресът ще създадат щастие за всички ни. Войници, да се обединим в името на демокрацията!
Ханна, чуваш ли ме? Където и да си, вдигни очи! Вдигни очи, Ханна! Облаците се разпръсват! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака в светлината! Ние влизаме в един нов свят – един по-добър свят, в който хората ще се издигнат над алчността, омразата и жестокостта. Вдигни очи, Ханна! Душата на човека се сдоби с крила и той най-сетне започва да лети. Той навлиза в дъгата, в светлината на надеждата. Вдигни очи, Ханна! Вдигни очи!

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!