Казвам се Силвия, всички ми викат кратичко Сис.
Работя в сферата на финансите, към момента. Занимавала съм се основно с няколко неща:
– Развиване на търговска мрежа – отваряне на множество офиси в различни градове, както се казва от 0та – наемане на офис помещения, обзавеждане, тичане покрай дребни детайли свързани с ток/вода/телефон/интернет, наемане и обучаване на персонал.
– Регионален мениджър – или по-просто казано – отговорна за търговски резултати на цяла зона с офиси, включваща около 15-20 града (а в някои градове имаше по повече от 1 офис)
– Координатор комуникация – „тясното гърло“ между централен офис и пръснатите из страната офиси.
– ИТ Супервайзор – около 6 години – отговорности и задължения – много! Общо взето „подреждах“ процеси, грижих се за „клиенти“ (които да са доволни от услугата ни), занимавах се цялостно с телефонията и бях лице за контакт от наша страна за въпросите касаещи интернет, телефония и съпорт.
– Експерт – управление на проекти – напоследък 🙂 Продължавам да надграждам наученото по време на предходната ми позиция.
Всичкото това – в рамките на една компания, за повече от 10 години. Имах невероятният късмет да попадна в нея в startup периода, което ми позволи да науча много неща в движение. Слава Богу – и до ден днешен не ми омръзва, поради простата причина, че в момента, в който нещо писне – се оказва, че бих паснала на друга позиция… и отново ми е интересно.
Уча в движение. Човек на действието, не на теориите и лекциите по тях.
С времето от абсолютно хаотична се превърнах в подреден и организиран човек. Не забравям. И не са ми нужни римайндъри 🙂
Не мога да стоя на едно място дълго време – в даден град бих издържала макс 2 седмици и след това ще трябва да мръдна нанякъде поне за 2 дни. В кафене – 1 час е много.
Обичам, не, ОБОЖАВАМ морето. За морето мога да кажа (както се пее в една песен на Faithless) „This is my church. This is where I heal all my hurts“
Краен човек съм – или/или, средно положение няма.
Невъобразим инат – това май повече ми вреди, отколкото ми помага 🙂
помниш ли ме, бейбе? от гювеч
Помня те естествено 🙂 Затри се ненадейно, ей на – ненадейно се появи пак 🙂
пиши ми на скайп d_esperansa много ми липсвате гювенджии:))
или на имейл [email protected]
айде чакам те {}
Готини блог. Вече си в RSS четеца ми.
Cheers!
Cheers! Хех… радвам се че на някой му е харесал коша за душевен отпадък 🙂 Дано стане една идея „по-свеж“ 😉
Здрасти,
Доста врем мина от гювеча. Дали си спомняш човека по пътя, с който сме чатили до късни доби. Пиши ми-ще се радвам: ale_pz42 ми е скайпа.
„По пътя“ е една от категориите ми 🙂 Ползвам я когато съм била някъде… и винаги се сещам за Керуак 😉 Съвсем наскоро те споменавахме със старли… Кой от всички мейли, посочени в контакти за Ветрен Дол е твоят? 🙂
Понякога много ми липсват ония дълги среднощни разговори… бяха изпълнени със смисъл… и да ти кажа – голяма част от нещата, които казвах тогава – все още са актуални в главата ми, след толкова години…
Ами аз съм си запазил ale_pz. Пробвай [email protected]; [email protected]; [email protected]
Сискоооооо айде мръдни дупе към Варна 😛 🙂 {}{}{}