Yoto mini & Yoto 3rd generation – детските високоговорители без екрани

Yoto се превърна в любима вещ на детето вкъщи, много бързо при това 🙂
Родител съм на момиченце, на 4 години.
Едно от основните ми „правила“ в отглеждането ѝ до сега беше – ограничено време с екран. Първите 3 години нямаше досег с такъв изобщо. В последната година се случва да ѝ пусна музикален клип или филмче, което да изгледа и толкова.
Четяхме и все още четем заедно много детски книжки, разбира се периодично подменям библиотеката ѝ (която, между другото, е в пъти по-впечатляваща с размерите си от моята собствена! 😀 )
Преди време, търсейки идея и алтернатива на смартфоните за преносимо детско забавление – някъде из чуждестранните сайтове четох за Yoto – британска компания за алтернативно детско забавление, подкрепена от хора като Пол Маккартни и Марк Зукърбърг. Хареса ми чисто концептуално – високоговорители/плеъри, достатъчно прости и интуитивни за самостоятелно боравене от дете. Работи с nfc карти – пъхаш карта и нещо започва да пее или да разказва приказка. Можеш да превъртиш напред/назад из плейлиста, можеш да го паузираш, можеш да го спреш или пък да го пуснеш пак сам, нищо че си дете. Може и сам да си избереш какво да слушаш – сред N-те на брой карти, които мама или тате са подбрали като съдържание/плейлисти за теб.
Дете си и имаш усещането, че ти контролираш нещата. Сам! И усещането е много яко 🙂

Няма да изпадам в излишно разтягане на локуми. Ако се налага – в последствие ще обновявам този пост с информация по въпроси, които съм получила и съм преценила, че е редно да добавя като информация.
Имаме и двата плеъра – Yoto mini и Yoto 3rd generation. Mini e напълно достатъчно, освен ако не станете фен на идеята и реализацията ѝ, като мен, и не ви се прииска все пак да имате и голямото 😀 Детето ми борави и с двата без никакъв проблем, съвсем самостоятелно. По-малки деца (имам познати с 3 годишни) – също се справят чудесно и сами!

1. От къде да се купи – https://eu.yotoplay.com/ – доставят в Европа, при мен дойде за около 10 дни. Дебнете за промоции – 2-3 пъти в годината има намаления.
Ако не ви се чака – ето моя refer линк, който ви дава намаление от 15 евро REFER YOTOPLAY

В комплекта, който пристига има 1 карта + упътване как да го „подкарате“. Картата е презаписваема (важен детайл е това!) и може да се ползва в последствие за качване на съдържание и копирането му на друга карта (която не е оригинална)

Общо взето сваляте приложението на Yoto на телефона си и действате нататък – всичко вътре е доста интуитивно.

2. Как точно го ползвам аз:

2.1 Имам празни карти, закупени от Китай – важно условие е да са 13.56Mhz и задължително 48 Byte – цък тук или пък тук. Преглеждайте коментарите преди да вземете нещо – обичайно хората си пишат когато работят с Yoto.

2.2 Създавам си плейлисти (ползвам компютър, просто ми е по-удобно) – тук или тук И на двете места се логвам с акаунта си за апликейшъна на Yoto (този на телефона ми)
Доколкото разбирам – второто място е все още в development/test етап и в някакъв момент вероятно ще стане платено като абонамент, но таксата на годишна база ще е символична, та не мисля, че ще е пречка 🙂 И на двете места интерфейса е интуитивен – може да се качва аудиофайл по файл, да се добавят пикселизирани иконки (които да се показват на екрана на плеъра), или пък просто числа. Може и да качвате готови архиви, които директно се наливат като плейлист. Имам и екстеншъна за chrome. Изобщо не е rocket science 🙂

3. Копиране на съдържание от оригинална върху китайска карта.

3.1 Тази стъпка е МНОГО важна – отварям приложението на Yoto на телефона си -> цъкам на Library -> Playlists -> избирам си плейлиста, който искам да кача на плеъра -> цъкам на Link to a card и следвам простите инструкции (използвам телефона си, има възможност и да се използва директно Йото, но не съм го пробвала). Линквам съдържанието ЗАДЪЛЖИТЕЛНО върху ОРИГИНАЛНА презаписваема карта на Yoto (то си идва с една такава). Пъхам картата в плеъра, разцъквам я малко, вадя и изчаквам плеъра да я свали върху локалната си памет (трябва да е вързан с интернет). По мои наблюдения се случва по-бързо като вкарам картата, разцъкам 1-2-4-7 файла от съдържанието и я извадя. После гледам да не „заспива“ плеъра, за около 10-20 минути сваля съдържанието. Може да се проследява статуса през приложението на телефона, малко е дървено ама…това е.

3.2 Когато въпросния плейлист вече го има локално на плеъра – създавам копие на картата (линквам съдържанието за някоя от китайските ми, а оригиналната – ползвам за прехвърлянето на следващия плейлист…) Как става това? Свалила съм на телефона си (android) приложението NFC Tools
Форматирам китайската карта, която ще го играе копие на оригиналната: Отварям приложението -> отивам на таб OTHER -> Format memory за да форматирам КИТАЙСКАТА КАРТА и следвам инструкциите – общо взето допирам китайската карта в задната горна част на телефона си, чува се звуков сигнал, на екрана изписва че форматирането е готово. Става за под 2 секунди.
Копирам TAG-а на оригиналната карта върху китайската: NFC Tools -> таб Other -> Copy tag и следвам инструкциите – първо допирам ОРИГИНАЛНАТА Yoto карта в задната горна част на телефона си, чувам пак характерния звуков сигнал + съобщение че тага е копиран, да пристъпя към стъпка 2. След което допирам в задната горна част на телефона си китайската карта и изчаквам отново сигнала + съобщение, че тага е копиран на новата карта. Отнема средно до 5 секунди това упражнение.

3.3 Горещо препоръчвам да се присъедините към групата във фейсбук, българска е, бързо ще се ориентирате какво и как…

Повтарям стъпки 3.1 и 3.2 докато кача каквото съм решила на плеъра. Ако искам картите да работят и когато плеъра е офлайн (примерно детето е при баба на село) – то съдържанието е нужно да е свалено в локалната му памет, затова е цялата занимавка. Примерно към момента там има около 25 плейлиста, 5 с музика (карти с детски песнички, със съвременна музика и т.н.), останалите са приказки и поредици книжки. Ако локалната памет се изчерпа – Yoto маха най-старият и НЕслушан плейлист и така освобождава място, което да се запълни. Хард рИсет също е опция, в краен случай.

За да има по-яко усещане, че сама избира какво да слуша детето ми съм се постарала да има и някаква „визуална“ разпознаваемост какво има на всяка китайска карта: ето така изглеждат нашите карти:

„Етикетите“ създавам и разпечатвам от тук: yotolabels Разпечатвам ги в размер „Library Pouch“ и избирам формат A4. Разпечатвам на цветен принтер, следвайки допълнителните инструкции, които ги има на всеки генериран pdf файл с „етикети“. Нищо сложно, наистина!
Разпечатаните етикети изрязвам, пасват перфектно на джобчетата, които съм залепила на всяка карта.
Въпросните „джобчета“ поръчах от amazon uk (само там май го има този размер, та…) – ето тези.

Всички карти са прибрани в класьор – нашия е от китайците, от този тип.
Детето ми си го отваря, разглежда си картите, избира си коя иска да слуша, взима си което е решила Yoto и действа 😉 Слуша си приказки или музика. Много активно ползваме и таймера за миене на зъбки – страшен фен му е на това (не разбирам защо, ама…детския мозък е необятен) 😀

Ами май е това. Ще добавям нова информация при нужда директно тук 🙂

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Баба ми

21.04.2019
Баба е на 84 години, септември трябва да направи 85! Мъничка, слабичка, но жилава и навита като на ключе.
Баба не е градска баба, а е селска женица. Отрудена. Работила е най-мръсната работа, взимаше по 2 смени една след друга, гледаше пълен двор с животни, грижеше се и за 2 декара градина. Отгледала е 2те си деца, 3 внучета – едното съм аз. Има щастието да види как расте и правнуче – дъщерята на братовчед ми.
Баба е с най-блестящите очи на света и най-топлата прегръдка. Тя си е там, на село, в къщата, в чиито 3 стаички са расли майка ми и вучо ми, после аз и братовчедите ми. В същите тия 3 стаички си отидоха от този свят нейните родители. После и дядо ми. Все пред очите ѝ, все в ръцете ѝ.
Лицето на баба ми е осеяно с бръчки, ръцете ѝ са изкривени от труд, лошо чува, всички стави я болят от години. Но тя си е там, на село. До сега винаги съм знаела и съм имала спокойствието, че когато и да си отида – тя ще е там, ще отвори портичката, ще ме прегърне силно с кокалестите си ръчички и ще ми каже, че много ме обича.
Преди седмица баба влезе в болница. 3 дни изследвания и нищо сериозно… И тъкмо бях повярвала, че всичко е наред и ще си я приберем – дойде ден 4. Скенер. „Нещо на бъбрека“… „Целият бъбрек“… Не се знае доброкачествено ли е или не. Ама няма и значение, защото „тя няма да издържи операция… колкото – толкова…“. Тя не знае, още. Може би няма и да разбере.
Света се срина. Потънах. Плаках. Говорих. Пак плаках…
3 дни по-късно сядам да пиша това. Нямам муза, не знам и какво искам да напиша точно. Страх ме е да си отида на село сега, не за друго, а защото ще трябва да си тръгна. И няма да имам вече увереността, че тя е там и ще ме дочака пак. Ще ми отвори портата и ще ме прегърне отново.
Невъзможно е да запиша всичките си спомени с тази жена, а толкова ми се иска – ей така, да е само хубавото, да не виждам и помня лошото… В първата ми нощ като бебе извън родилното, след престой в кувьоз и с неясно бъдеще – аз съм заспала при нея. След продължило с часове дране и рев в стаята (на същата тази 3-стайна къщичка) с майка ми. Баба се е показала по сред нощ на вратата и е казала „Маргаритке, дай ми го това зверче и поспи ти.“ И щом ме е взела – аз блажено съм се ухилила и съм заспала. Цяла нощ! До сутринта, когато тръгвайки на работа – съм връчена на майка.
Години наред си спях с нея – къде на едно легло, къде на различни, но в една стая. Появиха се братовчедите ми – изпитвах истинска ревност, когато някой от тях легнеше при нея – ама как така, това си е моето място! И моята баба! Настъпваше едно тръшкане… А тя някак мило ни гушваше и тримата и незнайно как успяваше да ни усмири/приспи…
После се преместихме в Стара Загора. И аз на всички обяснявах как не живея там. Там само ходя на училище! Всяка събота сутрин – мама ме качваше на автобуса в Стара Загора, а баба ме посрещаше на автогарата в Габрово. После в неделя вечер – баба ме изпращаше, а мама ме посрещаше. Всяка ваканция – бях там.
Всяка ваканция превръщах къщата в приют на всички изхвърлени в селото котета и кучета. Баба ми не просто изтърпяваше геройски това, но всеки ден, като дояхме овцете, козите, кравите – отделяхме мляко в няколко купи за хайванчетата. Всякакви мои дивотии бяха приемани лежерно. Всичко ми беше позволено. Умирах да се търкалям из градината край нея, ужким помагайки ѝ със сеене, копаене или събиране на продукция. Събирахме сено заедно. Господи, колко вили сено са ми/ни минали през ръцете… Ходехме за дърва и после някак ги прекарвахме до къщата, след което настъпваше едно лудо внасяне и подреждане под навеса, продължаващо седмица…

22.4.2019
„Добре съм, чедо, добре съм! Добре съм бе, бабе, като ти казвам“. Звъни ми първо на мен. Минала е биопсията. Доктора я похвалил – бойна баба била, слушала и не гъкнала. Не я боляло, с местна упойка я правили. Персонала бил много мил и внимателен. „Ама, бабе, много бедно тука в нашата болница. Спартанско. Ама ей на – сложиха ме сама в най-топлата стая, не ми е студено. И всичките са много добри – току отвори някой вратата и ми вика „Здрасти, бабо Ганке“. И аз му отговарям – Здравей, докторе. Ама от къде ме познават всичките тия доктори и сестри, бе?“
И току ме подпитва за Петьо – добро момче бил, да сме се слушали и обичали. Ей тъй да сме се водели ръка за ръка, че и двамата сме самички, нямаме брат/сестра.
После ми обяснява как подпитвала доктора колко още ще живеела, а той ѝ викал „Ей, бабо Ганке, ти сега си на 84, нали? Ами поне до 104 викам аз!“… А аз прехапвам устни и спирам риданието си от другата страна на слушалката и си викам на акъла – какво друго да ти каже лекаря…
„Айде, обади се на Маргарита, да ѝ кажеш, че съм добре, пък аз да се обадя на вуйчо ти. Божеее, докато ви чуя всичките и то обед станало. Айде, бабче, добре съм, ще те чакам да червим яйцата в събота! Пък утре пак ще се чуем, ама ти бъди спокойна – аз съм добре, като ти казвам, и нищо не ме боли, бе!“
Ще си дойда, бабо, и ще ги червим. И ще си говорим много, много, много. За всичкото време, което имаме заедно. И ще се прегръщаме, като за последно.
Как е възможно да ми липсва толкова много някой, който все още е тук 🙁

24.4.2019
Майка ми, Маргарита, има рожден ден. Става на 61, днес.
Подаръка ѝ беше, че отиде с брат си (вуйчо ми) да приберат майка си от болницата.
„Днес, бабе, двете ми дечица дойдоха да ме вземат. Маргаритка и Иванчо. Най-после да съм навън. Добре съм, чедо, не ме мисли, ще се видим в петък“
Майка ми се давеше в ридания 30 минути преди това – получила беше по куриера орхидеите, които (уж) трябваше да я усмихнат. А тя не може да се усмихне и ѝ се плаче. Милата ми майка.
Малко преди това с баба се смеех по телефона, че се напъваше да се сети кога е роден Иванчо. „Кажи ми де, бабе, днес е майка ти, ти вчера каза! Ама Иванчо коги беше? И той е този месец, а?“ Да, бабооо, този месец е! Ама сети се сама де, нали си му майка 🙂 „Оооох… мисля, че на 27. Да, на 27, нали?“ Браво, бабо! Все още си тук и главата те слуша. И се смеем.

Следобеда се чуваме пак – тя е в градината, да нагледала какво са направили без нея. Картофа се е показал, парника е зареден, ягодите не са ги направили като хората и ще ги кара да ги поправят. Такива неща… сега ще се пробвала да пикира малко разсад. На слънчице седи, не търси сянка, че то толкова дни по болнични стаи – слънце само през прозорец била виждала. „Ти, бабе, кога каза че ще си дойдеш? На Разпети петък ли каза? По кое време, а? Аааа, следобеда към 4. Добре, бабе, добре. Ще те чакам, да знаеш.“ И усетих че плаче. Бабо, защо плачеш сега, нали ще се видим? „Много те обичам, чедо, затуй плача. С Гошо сте ми много мили. Все сами се оправяте.“ И аз те обичам. Много. И не искам да те чувам и виждам разплакана. Искам да се усмихваш и да ни обичаш още много.
Много те обичам, бабче.

14.05.2019
Mного ме е страх какви ще излезнем след това – чисто човешки какво ще преживеем и колко и в каква степен ще ни промени… и дали ще ни промени към по-добро, да сме добри хора, или ще ни озлоби.

15.07.2019
Най-лошото на рака е не какво ти причинява болестта на теб – ти живееш с нея, а какво причинява на близките ти. Тези, които някак трябва да продължат да живеят „след теб“. Отчаяние. Молби – да свърши тази нечовешка агония и мъка. Опустошаване. Смазване. Ужас. Безсилие.
Баба не е тя вече.
И знам, че краят ѝ е много близо.
Искам само да не я боли.

17.07.2019
Почивай в мир, мило ми бабенце.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

2018та

И тази година мина. Текат последните ѝ часове. Бях си наумила още миналата година – да си направя някакво кратко мемо и за тази (ето го миналогодишното)
Беше по-добра от 2017та! Не ни се случиха някакви събарящи ни гадости… или пък толкова сме претръпнали, че сме се калили – не знам.
До към средата на годината лайтмотивите бяха 3 – апартамента, пътуването до Барселона и разправиите с Армеец покрай Мазнислава.
За апартамента – може да се каже, че си купихме дом. Февруари месец. Без предварително проучване, без ходене по 100 огледа, без подробен план за нещо подобно. Имаше един строеж в близост до квартирата ни, покрай който често минавахме около половин година. Каспър един ден сякаш се събуди с фикс идеята да си вземем апартамент там. Не мога да кажа, че споделях ентусиазма му, но всичките му доводи звучаха разумно и в крайна сметка не се дърпах много. На 16 февруари се оказахме с предварителен договор и платени малко над 50% от стойността на имота. Към днешна дата – нещата покрай строежа се движат и изглеждат доста добре. До 1-2 месеца би трябвало да излезе Акт 15, а след това и заветният 16ти. Живот и здраве – следващата Нова Година да я посрещаме там.

Посетихме Барселона – за кратко. Прекрасна! Гауди е направил невиждани, приказни неща там. Не знам дали някъде по света има подобни – за мен бяха уникални.
https://www.instagram.com/p/BgymwQPliuc/

Цялата публикация „2018та“

КофтиЯко +1 рейтинг, 1 гласували.