Аварийно спиране на магистралата

Тъй, да отупам малко прахта от тук.

Та, в събота аварирах на магистрала Хемус.

Карам си аз, лашкаме се като в конски галоп по бабунките и изведнъж, след поредната бабунка на (селската) магистрала Хемус колата започна главоломно да ускорява сама скоростта си. Чукнах спирачка – няма никой… Реших да пробвам да убия скоростта като сменя предавка – натиснах съединителя и се чу един рев  – все едно форсирах. Брех! И докато кажа „нещо става с колата“ само гледах как ускорявам още по-мощно. Някак с 3тата си ръка (щото другите 2 здраво стискаха волана и „управляваха“) успях да пусна аварийки, после се добрах до аварийната лента, пробвах пак леко да чукна спирачките – цЪк, няма спиране – „летя с колата“ в действие. Айде пак съединител (съответно ново форсиране), свободна и… врътнах ключа наобратно – директно угасих двигателя… Стиснах си палци да спра преди поредният завой, щото с угасен двигател, кола тичаща по инерция и без спирачка, както и без хидравлика на волана взимането на завой щеше да си е е*аси късмета… Е спрях – оказа се, че съм направила каквото е трябвало да се направи в подобна ситуация без да имам предварително инфо – женска интуиция (тук да не решат да ми се изреждат „разбирачи“,  да ми обясняват за спирачки, ръчни спирачки, скоростни кутии и т.н. – знам какво говоря, питах и шофЕри по професия – това е било най-правилното нещо, което да се направи + стискането на палци)!  В момента, в който проклетата кола закова на място се уплаших, ама много – преди това май нямах време да му мисля „какво може да стане“ и да се стряскам.  Прегърнах си волана, отворих си устата и задишах като риба на сухо – и така 3-4 минути. После замириса на феродо – нормално… Вдигнахме капака – двигателят беше на една страна, някак хлътнал, потънал. ф(Ъ)к! От някъде се появи патрулка и спря – за пръв път се зарадвах на полицай 🙂 Питаха как сме, погледнаха колата – оо, ама вие сте скъсали тампон на двигател, ехеее… охооо и жилото на газта е опънато (ей това обяснява рязкото ускоряване и невъзможността за спиране)… При такава скорост и при педал на газта до долу – спирачките няма как да оберат достатъчно и да намалят. Дадоха ни номер на платформа – обадихме се, след 30 минути дойде платформата, натовари ни и закара директно до сервиза. Назад съм със 150 лв. за платформа…

Живи здрави да сме, размина се голЕмия дявол. Като си помисля сега какво можеше да стане и ми става лошо. А още по-ужасяващо е да ти се случи нещо такова и да не си сам в колата, т.е. да носиш отговорността, освен за себе си, и за още някой – няма такъв ужас!

Кофти работа и доста стрес, ама – очевидно се случва. Много, много се уплаших, хубаво че стреса и уплаха дойдоха след като спрях, а не докато летях, че сега не се знае дали щях да пиша тук, хех.

И те така.