От сума време му се канехме на Черни връх, но все нещо ни спираше или изместваше плановете.
И така – до изминалият уикенд.
В петък почти небрежно се уговорихме с Иво и Еми за събота – едва ли не на майтап да ходим да се поразтъпчем лежерно из Витоша, до Черни връх.
Целта беше да хванем автобус 66 от метростанция Витоша, в 9:30 (Внимание! Автобус 66 върви само през уикендите, и ако не се лъжа – само в летния сезон!). И успяхме 🙂 Автобусчето е старичко и окаяно, но ни извози без никакъв проблем до хотел Морени на Витоша. Това беше и началната точка на маршрута, който бяхме харесали – ЕТО ГО ТУК 🙂 Има и по-кратък вариант – през Алеко, но е по-труден. Този, на който се спряхме ние се води (уж) най-лекият и е подходящ за „начинаещи“ пишман планинари. Няма как да се обърка накъде да върви човек – път голям и широк, хора – бол. Особено в почивни дни. От време на време ви подминава и някой небрежно подтичващ човек – доста планински бегачи го ползват за тренировка, явно. Според линка по-горе – прехода е около час и половина. Е, на нас ни отне почти 2 часа, ама това е защото някои (аз!) си почивахме 3-4 пъти за по 5 минути, освен това темпото на качване си се определя от най-бавният в групата (пак аз!). Кво да правиш – лежерен тип човек съм и нищо не е в състояние да ме накара да бързам, особено пък щом съм излязла на разходка от такова естество. Като разстояние – не е много, денивелацията не е кой знае каква и като цяло терена там не бих го нарекла „силно планински“ – плато си е, почти равно, с малки изкачвания тук-там, ама нищо фрапантно. Крачихме си край коловете, които маркираха пътя и по едно време наааай-после стъпихме на нещо, което може да мине за „планинска стръмнина“ – малко преди върха се налага да се подскача от камък на камък по едни морени, да се прескочат 2-3 поточета, да се мине през 1-2 преспи сняг (да! в края на май има сняг там!), да ни поодуха сериозно ватъра и накрая ей така изведнъж да се окажем пред метеорологичната станция, бележеща и самият Черни връх. 2290 метра надморска височина! Най-високата точка на Витоша. Четвъртият по височина в България (и на второ място по ветровитост, след Мургаш!) Ей ни на, четиримата, смешно строени до една врата, която указва местонахождението ни:
https://www.instagram.com/p/BjU4aNihd8j/?taken-by=sispopova
Гледки – снимах по пътя, на самият връх – търсех завет, защото брулеше сериозен вятър и температурата беше около 6-7 градуса (в София беше 26! същият ден!). Освен това облаците бяха толкова ниско, че всичко потъваше в мъгла за секунди и пак за секунди се показваше.
https://www.instagram.com/p/BjQOFIoh8gx/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BjPh9FkhbXN/?taken-by=sispopova
Починахме си около 20-30 минути, това беше и момента в който прелапахме кой каквото си носеше и поехме по пътя обратно 🙂
Решихме, че няма да слизаме по морените и през преспите, а ще вървим по пътя, който се виждаше отстрани. Според GPS-а ни – в някакъв момент този път се слива с пътят, по който бяхме дошли.
Така, без да знаем, лекичко и без зор се оказа, че сме преминали последователно през Голям Резен (да, онова чудо с бялата топка – иначе казано радарна станция за следене на въздушният трафик, за военни цели!) и Малък Резен (познава се по остатъците от лифтена станция (а може и скивлек да е било) там) В някакъв момент действително видяхме познатите колци от изкачването и поехме по тях. Слизането отне очаквано по-малко – може би около час, час и малко.
Времето беше чудесно за подобна дестинация, по моите изисквания. Слънце почти нямаше – но предвид, че сме на плато и няма никаква сянка по пътя – предпочитам облаци, пред това да ме пребива слънце. Вятър имаше в изобилие, но то там целогодишно си е така.
Какво си носих:
1. Вода – 600 мл. – изпих си я до капка, като това се случи по пътя на връщане – не качването не пих нищо. Обаче пак казвам – слънце нямаше. В автобуса от хотел Морени до София – изпих и останалата вода на Каспър, та – преценете си с колко да тръгнете.
2. Сандвичи – имах 2 в мен. И с 1 щях да съм ок, обаче си изядох всичко, хехе
3. Дъждобран – по прогноза нямаше да вали, щеше да е облачно. И наистина не ни валя дъжд, беше мноооого облачно. Обаче и ЯКО ветровито. Дъждобрана ми свърши чудесна работа като „ветровка“. Купувала съм си го някога, от Декатлон, по спомени струваше около 12-15 лв. и е доста компактен – сгъва се в джоб.
4. Малка раничка – все пак изредените неща трябваше да са пъхнати в нещо. И нея съм си я взимала от Декатлон, по спомен за около 5 лв.
5. Обувки, читави (!) – това не знам колко е задължително. Вероятно в сухо време, когато няма кал и едни нормални маратонки биха били ОК.
Въпреки това аз бих посъветвала да се снабдите с някакви (дори и евтини декатлонски да са!) туристически обущенца – с подметка с хубав грайфер и с „платка“, която да пази пръстите на краката ви – по камънаците е малко тегаво да изриташ без да искаш или да се препънеш… пък и е добре да не се пързаляте по морените. Аз лично имам едни непромокаеми туристически обувки, които принципно разнасям из града в зимният сезон – е, сега ми свършиха чудесна работа.
Носех си и 1 тениска и 1 чорапи – ей тъй, за всеки случай.
6. Естествено и поларна блуза – пак някаква евтина декатлонска беше, купувана по друг повод. Горе си е беше студеничко, като за ден без слънце 🙂 Чат пат се събличах, връзвах на кръста и ходех по тениска 🙂
7. Шапка с козирка/слънчеви очила/слънцезащитен крем – имайте предвид, че въпреки облаците – изгоряхме видимо по лицата 🙂
Дали ще обуете къси панталони или нещо с крачол – всеки си преценява. Аз бях с тънко долнище на анцунг и ми беше ОК.
Без да искам да звучи като реклама – май от „горе до долу“ бях облечена и обута от Декатлон, при това все с бюджетни и евтини неща.
Общо взето това е. Всичко приключи от където и започна – спирката на хотел Морени, автобус 66 – метростанция Витоша 🙂
Мисля да повторим и потретим. Сложили сме в плана и Камен Дел, дано не ни отнеме толкова канене, колкото ни отне Черни връх 😉
Гласувай пръв за този пост!