Категория: По пътя…

Публикувано на Няма коментари за 2018та

2018та

И тази година мина. Текат последните ѝ часове. Бях си наумила още миналата година – да си направя някакво кратко мемо и за тази (ето го миналогодишното)
Беше по-добра от 2017та! Не ни се случиха някакви събарящи ни гадости… или пък толкова сме претръпнали, че сме се калили – не знам.
До към средата на годината лайтмотивите бяха 3 – апартамента, пътуването до Барселона и разправиите с Армеец покрай Мазнислава.
За апартамента – може да се каже, че си купихме дом. Февруари месец. Без предварително проучване, без ходене по 100 огледа, без подробен план за нещо подобно. Имаше един строеж в близост до квартирата ни, покрай който често минавахме около половин година. Каспър един ден сякаш се събуди с фикс идеята да си вземем апартамент там. Не мога да кажа, че споделях ентусиазма му, но всичките му доводи звучаха разумно и в крайна сметка не се дърпах много. На 16 февруари се оказахме с предварителен договор и платени малко над 50% от стойността на имота. Към днешна дата – нещата покрай строежа се движат и изглеждат доста добре. До 1-2 месеца би трябвало да излезе Акт 15, а след това и заветният 16ти. Живот и здраве – следващата Нова Година да я посрещаме там.

Посетихме Барселона – за кратко. Прекрасна! Гауди е направил невиждани, приказни неща там. Не знам дали някъде по света има подобни – за мен бяха уникални.
https://www.instagram.com/p/BgymwQPliuc/

Цялата публикация „2018та“

КофтиЯко +1 рейтинг, 1 гласували.
Публикувано на Няма коментари за Видин, пещера Магура, Белоградчишки скали

Видин, пещера Магура, Белоградчишки скали

Преди 2 седмици, докато се колебаехме дали да поемем към Витоша (въпреки сополивите ни носове и леки болки в гърлото), в петък вечер излезе предложение от приятел да се „разходим“ с кола до Видин. Мотива беше – „Ами, никога не съм бил в това горно ъгълче на картата ни, та…“. За минути бяхме начертали и маршрут – крепостта Баба Вида, пещерата Магура и скалите в Белоградчик. Така за един ден щяхме да съберем 3 печата в книжките за 100те туристически обекта 🙂 Малко ме е яд сега, че изпуснахме Козлодуй – и там имало печат (а кой знае кога пак ще попаднем в този край на България), ех!
Не го мислихме никак – съгласихме се веднага. Речено – сторено. В събота, в 8:30 сутринта потеглихме. Избрахме си на отиване да минем през псевдо-магистрала Хемус, като отбием на Ботевград от там – все напред, по табелите, към Видин. Пътя е хубав, нищо общо със спомените ми от преди 10 години. Трябва да се има на ум, че това е международно трасе и по него минават доста тирове. Ние имахме късмет и не попаднахме в колона, движихме се нормално почти през цялото време. На 2 места се наложи да спрем на ЖП прелези и да изчакаме да мине влак. Около 11:30 стигнахме крайната точка 🙂 Паркирахме покрай парка и се отправихме към брега на Дунав, в търсене на ресторант Fish and Grill Dunava. Така де, беше си почти обяд, а ние бяхме чували добри отзиви за това място. Ресторанта се намира на брега на реката, понтон 6. Представлява корабче, на чиито 2 етажа има разположени маси. Гледките са или към крайречнят парк, или към реката и румънският бряг. Много приятно и чисто място. Готвят страшно вкусно! Обслужването беше добро и не се наложи да чакаме много. Ние хапнахме 3 вида риба, тарама, салати, пресни пържени картофки. Порциите са доволно големи, особено салатите. Цените бих казала, че са нормални. За същите неща по морето ни взимат двойно повече. Препоръчвам мястото – ако някога наминавате през този град – отбийте се там. Около час и половина по-късно, с натежали стомаси се отправихме към Баба Вида – така де, печат имаме да събираме.
https://www.instagram.com/p/BoXWDqyjfPO/?taken-by=sispopova
Цялата публикация „Видин, пещера Магура, Белоградчишки скали“

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Витоша – 23 км. разходка

Витоша – 23 км. разходка

3 месеца след Черни връх – ето на, получи ни се и Камен дел. Нещо повече – получи ни се една непредвидена 23 км. разходка из Витоша. По първоначален план трябваше да е около 10-12 км, ама… 🙂 Предупреждавам, че маршрута е избиран така, че да няма изкачване (или поне да е минимално и незабележимо!).
Неделя е, ние се вдигаме в 7 от кревата. Целта е да хванем автобус 66 от метростанция Витоша в 8:20. Е, успяхме.
По план мислех да минем маршрута от хотел Морени – връх Камен дел – хижа Момина скала – Копитото – Княжево. По предварителни данни това са около 10-12 км. В крайна сметка, понеже имахме достатъчно време (а ние нямахме много представа в какво се забъркваме), от Копитото продължихме към Златните мостове и от там се спуснахме към Княжево. Така километрите станаха 23 🙂
ЕТО ТУК може да се види приблизителният ни маршрут. Казвам приблизителен, защото на места gps-а се опитваше да ни изкарва на автомобилен път, но ние си следвахме маркираните пътеки, които си вървят успоредно.
Някъде около 9:40 – 10:00 се стоварихме на спирката на хотел Морени и поехме към Камен дел. Това е върха, който се вижда от цяла София – съответно и цяла София се вижда от там 🙂 Тази част от маршрута е доста приятна, с много малко изкачване – в началото на пътеката и на самият връх по камъните. Беше хладно, уцелихме и слаб вятър (вместо обичайното брулене!) – приятно за ходене време! По пътя има доста малинови храстчета, боровинки също се намират, та се отбивах и похапвах. Около час, даже малко по-малко, отнема стигането до Камен дел. Трябва да се внимава накрая, докато се подскача от камък на камък – като нищо може да се подхлъзне човек и да си изкълчи някой крак 😉

https://www.instagram.com/p/Bmtue80B9lK/?taken-by=sispopova
Цялата публикация „Витоша – 23 км. разходка“

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!