Преди 2 седмици, докато се колебаехме дали да поемем към Витоша (въпреки сополивите ни носове и леки болки в гърлото), в петък вечер излезе предложение от приятел да се „разходим“ с кола до Видин. Мотива беше – „Ами, никога не съм бил в това горно ъгълче на картата ни, та…“. За минути бяхме начертали и маршрут – крепостта Баба Вида, пещерата Магура и скалите в Белоградчик. Така за един ден щяхме да съберем 3 печата в книжките за 100те туристически обекта 🙂 Малко ме е яд сега, че изпуснахме Козлодуй – и там имало печат (а кой знае кога пак ще попаднем в този край на България), ех!
Не го мислихме никак – съгласихме се веднага. Речено – сторено. В събота, в 8:30 сутринта потеглихме. Избрахме си на отиване да минем през псевдо-магистрала Хемус, като отбием на Ботевград от там – все напред, по табелите, към Видин. Пътя е хубав, нищо общо със спомените ми от преди 10 години. Трябва да се има на ум, че това е международно трасе и по него минават доста тирове. Ние имахме късмет и не попаднахме в колона, движихме се нормално почти през цялото време. На 2 места се наложи да спрем на ЖП прелези и да изчакаме да мине влак. Около 11:30 стигнахме крайната точка 🙂 Паркирахме покрай парка и се отправихме към брега на Дунав, в търсене на ресторант Fish and Grill Dunava. Така де, беше си почти обяд, а ние бяхме чували добри отзиви за това място. Ресторанта се намира на брега на реката, понтон 6. Представлява корабче, на чиито 2 етажа има разположени маси. Гледките са или към крайречнят парк, или към реката и румънският бряг. Много приятно и чисто място. Готвят страшно вкусно! Обслужването беше добро и не се наложи да чакаме много. Ние хапнахме 3 вида риба, тарама, салати, пресни пържени картофки. Порциите са доволно големи, особено салатите. Цените бих казала, че са нормални. За същите неща по морето ни взимат двойно повече. Препоръчвам мястото – ако някога наминавате през този град – отбийте се там. Около час и половина по-късно, с натежали стомаси се отправихме към Баба Вида – така де, печат имаме да събираме.
https://www.instagram.com/p/BoXWDqyjfPO/?taken-by=sispopova
Крепостта се счита за единствената цялостно запазена на територията на България. Строена е по време на Първото българско царство, върху основи на съществуваща римска крепост. А по време на Второто българско царство Видинската крепост е била най-важното укрепление в Северозападна България. Простира се на площ от 5 декара и както може да се очаква – има чудесна гледка към реката и брега на Румъния. Цената на посещение за възрастни е 4 лв., а ако желаете беседа – цената е 20 лв.
Другото място, което си бях набелязала е видинската синагога – попадала съм на снимки из фото-форума на тази впечатляваща сграда.
https://www.instagram.com/p/BoWvbEyj3Zv/?taken-by=sispopova
Тя е втората по големина синагога в страната ни, смятана е за по-красивата обаче. Днес тази прекрасна някога сграда е в извънредно лошо състояние – само блед спомен от бляскавото ѝ минало. Не знам каква е историята ѝ, но наистина е вечатляваща, въпреки щетите, нанесени от времето – олющена, без покрив, рушаща се. Намира се много близо до Баба Вида, в единият край на крейрачният парк.
Повъртях се малко около заграденото място на синагогата и след като ми стана ясно, че няма как да вляза в рушащата се сграда посред бял ден – отсякох, че е време да потегляме към пещера Магура.
Магурата/Рабишка пещера се намира на около 45 км. от Видин и на около 17 км. от Белоградчик. Има добър път до там, има и паркинг на който човек да остави колата си. От паркинга до входа на пещерата има малко ходене и изкачване на стълби, по незначително баирче. Тя е една от най-големите пещери в България, като общата дължина на галериите ѝ е около 2.5 километра. Била е обитавана от най-дълбока древност. Между другото, днес все още се използва и като винарска изба.
https://www.instagram.com/p/Bocf8OHjJvk/?taken-by=sispopova
Забележителното в нея е „залата с рисунките“, където може да се видят рисунки от древни хора, правени са през различно време, като най-старите са на 7000 години.
https://www.instagram.com/p/BocfipPD8v3/?taken-by=sispopova
Имахме късмет и уцелихме група с беседа, към която ни приканиха да се присъединим и ние на драго сърце приехме. Беседата се водеше от Кирил Кирилов. Всичко, което казваше беше супер интересно и подкрепено с доста детайлни факти. Ако някога пак отида по този край – вероятно бих се възползвала от услугите на този човек – води се туристически водач за района на Белоградчик.
Относно достъпа в Магурата – естествено е платен. Цената на вход за възрастен е 10 лв. Мен лично малко ме учуди тази цена, не че не си заслужава но все пак… Влиза се от един вход и се излиза от друг, после за да се върнете в колата си – или трябва да платите 2 лв. и да се повозите на влакче (което в нашият случай не работеше, нещо се беше развалило), или срещу същата сума да ви превози една от няколкото коли там, или пък да се разходите пеша.
Времето напредваше, а ни оставаше последният плануван печат за днес, та предпочетохме да си дадем 2та лева и да ни закарат за около 5 минути до колата ни. Между другото, споменах ли, че при оставянето на колата ни на паркинга ни взеха 2 лв.?
Бързичко се отправихме към Белоградчик. В 17:00 бяхме пред информационният център, белоградчишки скали. Работното време беше до 18:30. Платихме си 6 лв. вход на калпак, взехме си печатите в книжките и влязохме.
https://www.instagram.com/p/BofF1eKiOU4/?taken-by=sispopova
Крепостта датира от римско време, а от нейната най-висока точка, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.
https://www.instagram.com/p/BoUIzuviPmM/?taken-by=sispopova
Ако не беше задухал силен и студен вятър – определено щяхме да поостанем. Прекрасно място и спиращи дъха гледки, наистина. Дадохме си сметка, че ако това беше началната ни точка за деня – Видин щеше да е разочарование за нас на края на екскурзията ни 😀
https://www.instagram.com/p/BofGAdSCNqk/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/Bo2NdCTjDhk/?taken-by=sispopova
За Белоградчик като град – не мога да кажа много. Беше почти безлюден. На връщане от скалите спряхме да пием по едно кафе в заведение на центъра, с надеждата да видим някакъв живец в градчето – ами не ни се получи. Всички или се бяха изпокрили, или просто градчето е пусто.
Прибирахме се през прохода Петрохан, като не пропуснахаме да спрем за вечеря да хапнем на Бързия, кръчмата – бобец/скара и домашно мляко с ориз.
Прохода (както и псевдо-магистрала Хемус) отново е в ремонт, имам чувството че през 2 години го ремонтират. Дано да се направи качествено и да изкара поне 5 🙂
Гласувай пръв за този пост!