И тази година мина. Текат последните ѝ часове. Бях си наумила още миналата година – да си направя някакво кратко мемо и за тази (ето го миналогодишното)
Беше по-добра от 2017та! Не ни се случиха някакви събарящи ни гадости… или пък толкова сме претръпнали, че сме се калили – не знам.
До към средата на годината лайтмотивите бяха 3 – апартамента, пътуването до Барселона и разправиите с Армеец покрай Мазнислава.
За апартамента – може да се каже, че си купихме дом. Февруари месец. Без предварително проучване, без ходене по 100 огледа, без подробен план за нещо подобно. Имаше един строеж в близост до квартирата ни, покрай който често минавахме около половин година. Каспър един ден сякаш се събуди с фикс идеята да си вземем апартамент там. Не мога да кажа, че споделях ентусиазма му, но всичките му доводи звучаха разумно и в крайна сметка не се дърпах много. На 16 февруари се оказахме с предварителен договор и платени малко над 50% от стойността на имота. Към днешна дата – нещата покрай строежа се движат и изглеждат доста добре. До 1-2 месеца би трябвало да излезе Акт 15, а след това и заветният 16ти. Живот и здраве – следващата Нова Година да я посрещаме там.
Посетихме Барселона – за кратко. Прекрасна! Гауди е направил невиждани, приказни неща там. Не знам дали някъде по света има подобни – за мен бяха уникални.
https://www.instagram.com/p/BgymwQPliuc/
Препоръчвам горещо този град. Ние имахме възможността да отидем и да извървим малък преход на свещенната планина там – Монтсерат.
https://www.instagram.com/p/BgrwmtXlUb9/
Изобщо посещението на Барса през Март беше като прелюдия към тъй-обичаното от мен лято. Да, може и да няма логика за някой, но аз свързвам Испания именно с лято, спокойствие, усмихнати хора, хубаво вино и приятни мезелъци 🙂
За разправиите покрай Мазнислава – беше голяма сага със застрахователя и изплащането на парите по ремонта. 5 месеца си играхме на котка и мишка. В крайна сметка се наложи на 2 пъти да ходя до централата им тук, в София и да вдигам офиса им на главата си (единия път ми казаха, че се държа като психично болна и смущавам клиентите им!). Доколкото разбирам от препатили хора, с големи щети – подобни игри на нерви са нещо обичайно за застрахователите. Един вид да ти дойде до гуша от тъпотии, ама до такава степен, че да махнеш с ръка, да кажеш „Е*ал съм го, сам ще се оправям!“ Да, ама аз съм от Габрово все пак 🙂 И не можех ей така да махна с ръка, освен това излишни пари – та да се оправям сама – нямах. В крайна сметка – на 6 Април Мазнислава най-после беше отново при мен.
Втората половина на годината мина под лайтмотива на други 3 неща – морето, (пл)Аши(мира) и Витоша.
За морето е ясно – сякаш цялата година ми се осмисля с тия 10-12 дни на безгрижие и безвремие. И тази година бяхме в Шкорпиловци. От година на година плажа сякаш става все по-нагъчкан и там, но все още не е препълнен 🙂 И бара си е там! И масата ни – и тя. Живи и здрави – догодина пак.
Плашимира стана на година, мина и година в съжителството ѝ с нас. Изключително своенравно хайванче се оказа. Доста страхливо и подозрително към всеки непознат. Адски темерут е с непознати 🙂 Твори простотии с такава невероятна скорост, че дори не успявам да ѝ се ядосам за толкова кратко време. И въпреки това – е много сладурско и обичливо към нас същество, което се радвам, че ме посреща всеки ден. Нямат нищо общо с Мишка (освен окраската), но и тази си е с характер и запомняща се 🙂
Витоша – не знам как за 10 години в София не съм я оценила като богатство. Бях ходила до Черни връх преди години с Петя, и 1-2 пъти до Алеко. Туй то. Тази година, май месец мисля че беше, на майтап с Иво и Еми решихме да идем до Черни връх. За Каспър това е първият изкачен връх – никога не е късно да изкачиш първия си връх! 🙂 После ходихме пак – 2мата. После пак, разширихме периметъра, правихме някакви немислими преди километражи, мислехме и променяхме разни маршрути. Дето се казва – зарибихме се. Че даже и на сняг ходя, по собствено желание и мога да кажа, че зимата ТАМ ми харесва 🙂 Сега 1-2 уикенда в месеца гледаме да се разходим по Витоша, даже ни липсва като пропуснем. Леко-полеко се зараждат разни планове за септемврийска разходка Мусала, някой хубав ден – до Ботев или пък от Узана до хижа Мазалат. Пък живи и здрави – след някоя година – Ком-Емине. Сега само съм си я посяла тази идея, нека зрее… изглежда ми по-изпълнима от Камино 🙂
Та… така. Пожелавам си една още по-добра 2019та. И ЗДРАВЕ!
+1 рейтинг, 1 гласували.