2017та.

Трудна година беше, меко казано. Оставя ми много горчиви спомени и много травми на психиката.
– Пролетта – 18 Май.
https://www.instagram.com/p/BH96gbKDbjA/?taken-by=sispopova
Внезапно загубихме завинаги домашната си любимка Миша. Много болка, много вътрешни обвинения/самообвинения. Много сълзи. ОГРОМНА празнина.
– Лятото – объркаха се плановете. Само седмица море (а всеки, който ме познава, знае че морето е нещото, за което едва ли не „блъскам“ годината)
– Есента/началото на зимата – катастрофата. 19 Ноември. Чуденката дали да удариш челно в огромен благороден елен или някак да се извъртиш и да се удариш странично/задно в тир. Нищо ни няма (и слава на бога!), нито драскотина. Смазана съм от мисълта, че не бях сама в колата, от отговорността, която носих и нося за другия, от самата тежест на тази отговорност… и „какво можеше да стане“ и как не бих могла да живея нормално при друг развой на събитията.
Мъчно ми е за колата – който ме познава знае какво означава милата ми японка за мен.
И сега докато го пиша това – ми се пълнят очите – заради празнината от липсата на Миша, която едва ли някога ще бъде запълнена на 100%. Красиво и невероятно умно животинче беше. Вярвам, че в 2те години, в които беше с нас – беше гледана като принцеса (тя си ни беше такава!). Всъщност не ми достигат думите за нея и за липсата ѝ 🙁
Мъчно ми е и за Мазнислава. Въпреки че я момента е в сервиз и ще бъде пак „вкарана в пътя“. Армеец не са се циганили по разходите за момента, минати са огледите и се работи по ремонтирането. Предполагам скоро ще си е при мен…

Хубавото през тази година
– Миша даде път на Аша. И (вероятно) шанс Аша да живее по-добре от поредното дворно/улично коте. Взехме я на 11 Август.
https://www.instagram.com/p/BYBXQ95l5BE/?taken-by=sispopova
Треперихме ѝ – беше едва 500 грама, под нормата за възрастта си… за капак се оказа и с корона вирус. Минаха тия неща, животинката вече е добре (чукам на дърво) и дано най-хубавото да предстои. Аша е почти двойничка на Миша, поне на външен вид. За характер – Миша доста вдигна летвата, но предстои да разберем…
– Бях придобила плашещи размери. Отслабнах с 20 килограма, за около половин година. С много ходене и премерено хапване (но без никакви лишения!). Смених гардероба си. Още толкова искам да сваля от себе си, дано ми се получи през 2018та.
– Видях Валенсия. Хубаво е човек поне веднъж годишно да си поставя за цел да излиза от нашата кочина. Макар и само за 3-4 дни. Не е толкова непосилно за случване това – стига да имаш читави приятели, които да следят за цени на билети и квартири (благодаря на Еми и Иво тук!) и да си имал на ум да заделяш по някой лев настрани (не, не са нужни хиляди левове!)

Генерално – 2017та ми е супер черна година. Нямам търпение да се разкара. Само се моля да не е била „тренировъчна“ за 2018та, защото ако е така – то следващата ще е хардкор вече.

Вероятно като последица от гадостите, които ни се стовариха – станахме една идея по-калени и по-устойчиви на тъпотии с Cas. И съм неверятна късметлийка с това момче до мен.