3 месеца след Черни връх – ето на, получи ни се и Камен дел. Нещо повече – получи ни се една непредвидена 23 км. разходка из Витоша. По първоначален план трябваше да е около 10-12 км, ама… 🙂 Предупреждавам, че маршрута е избиран така, че да няма изкачване (или поне да е минимално и незабележимо!).
Неделя е, ние се вдигаме в 7 от кревата. Целта е да хванем автобус 66 от метростанция Витоша в 8:20. Е, успяхме.
По план мислех да минем маршрута от хотел Морени – връх Камен дел – хижа Момина скала – Копитото – Княжево. По предварителни данни това са около 10-12 км. В крайна сметка, понеже имахме достатъчно време (а ние нямахме много представа в какво се забъркваме), от Копитото продължихме към Златните мостове и от там се спуснахме към Княжево. Така километрите станаха 23 🙂
ЕТО ТУК може да се види приблизителният ни маршрут. Казвам приблизителен, защото на места gps-а се опитваше да ни изкарва на автомобилен път, но ние си следвахме маркираните пътеки, които си вървят успоредно.
Някъде около 9:40 – 10:00 се стоварихме на спирката на хотел Морени и поехме към Камен дел. Това е върха, който се вижда от цяла София – съответно и цяла София се вижда от там 🙂 Тази част от маршрута е доста приятна, с много малко изкачване – в началото на пътеката и на самият връх по камъните. Беше хладно, уцелихме и слаб вятър (вместо обичайното брулене!) – приятно за ходене време! По пътя има доста малинови храстчета, боровинки също се намират, та се отбивах и похапвах. Около час, даже малко по-малко, отнема стигането до Камен дел. Трябва да се внимава накрая, докато се подскача от камък на камък – като нищо може да се подхлъзне човек и да си изкълчи някой крак 😉
https://www.instagram.com/p/Bmtue80B9lK/?taken-by=sispopova
Поснимахме, погледахме, и се отправихме към следващата спирка – хижа Момина скала.
Тази част от пътеката е добре маркирана и не е като да не срещахме хора по нея. Не е много стръмно надолу, през повечето време си в гората. Да се има предвид, че на доста места има поточета и пътечките са „разкашкани“ там, та човек е възможно да се понакаля. На места се подскача от камък на камък, на места няма как и лекичко се нагазва в калта. Ходенето е около час, с доста мотаене – при по-стегната крачка може да се вземе и по-бързичко.
https://www.instagram.com/p/BmtvwrxBbSS/?taken-by=sispopova
Щом стигнахме хижата – поседнахме за 10ина минути. Ужасих се от панаира от хора, който беше на поляната там – мнооого народ, много нещо. Бързичко подминахме и следвахме маркировката за Златните мостове. По едно време стигнахме до табелката, която указва накъде е Копитото – отбихме натам и след още 20 минути (общо около 30-40 минути от Момина скала) – бяхме на Копитото.
https://www.instagram.com/p/BmtvAc6hXdH/?taken-by=sispopova
Преди години често ходехме вечер (с колата) – да позяпаме големият светещ град от високо. Общо взето мястото го свързвах само с приятни спомени. Не бях стъпвала там повече от 7 години, денем пък никога не съм била. Е, сега се втрещих – пълно с коли, крещящи хора, мизерия – фасове, хартии и слънчогледови семки на всеки сантиметър по скалите. Там прелапахме по един сандвич, с нескрита погнуса от заобикалящата ни среда – не го помнех като такова Копитото. Следващото ми/ни ходене там ще е само за да минем по маршрута за тренировки на Боян Петров, някой ден…
Установихме, че е обяд, времето е доста хубаво, нямаме какво да правим вкъщи, та затова – хайде да скокнем и до Златните мостове, пък от там ще търсим как да се спуснем към Княжево. От Копитото до мостовете се върви да кажем около час по хубава, сенчеста, широка и равна пътека – доста приятна за такива като мен 🙂 Няма много маркировка по нея, ама то няма и накъде да кривне човек. Самата местност Златни мостове няма как да се подмине – както си в гората и си сам – рязко се оказваш на поляна, пълна с хора. Хапнахме по един сладолед там, поогледахме картата от къде да се спуснем, аз си напълних шишето с вода (бях го пресушила) и тръгнахме към Княжево. Ето тук започна едно безкрааааайно спускане, продължило доста време – час и половина, че и повече, примерно (?!?), на места доста стръмно и тегаво. Никога не са ме боляли колената – е сега почнаха да щракат, особено едното. Според гугъл това са едни 10 км ходене по стръмен наклон, надолу. Винаги съм смятала, че няма нищо по-тегаво от качване на стълби и баири 😀 Не случайно бях избрала маршрут, по който да имам само спускания. Е, след това спускане – вече не съм толкова убедена…
По някое време излязохме на ресторант Шишарка и бях безкрайно щастлива от факта, че след малко ще се возя на трамвай 11 към дома си 😀
И те така, походихме си този ден. Бая. За хора, които нямат никакъв тренинг – си е бая. Всъщност през цялото време бяхме ОК, изключая последната част от Златните мостове до Княжево – стръмното спускане. Другия път ще хванем някоя маршрутка да ни спусне от там. 4-5 дни по-късно коляното ми е (почти) ОК и ако не този, то другият уикенд отново замисляме една разходка, ама тоя път по-нормална – от Морени до Черни връх, а на връщане – през Камен дел и финишираме пак на Морени 🙂
Гласувай пръв за този пост!