Етикет: Витоша

И тази година мина. Текат последните ѝ часове. Бях си наумила още миналата година – да си направя някакво кратко мемо и за тази (ето го миналогодишното)
Беше по-добра от 2017та! Не ни се случиха някакви събарящи ни гадости… или пък толкова сме претръпнали, че сме се калили – не знам.
До към средата на годината лайтмотивите бяха 3 – апартамента, пътуването до Барселона и разправиите с Армеец покрай Мазнислава.
За апартамента – може да се каже, че си купихме дом. Февруари месец. Без предварително проучване, без ходене по 100 огледа, без подробен план за нещо подобно. Имаше един строеж в близост до квартирата ни, покрай който често минавахме около половин година. Каспър един ден сякаш се събуди с фикс идеята да си вземем апартамент там. Не мога да кажа, че споделях ентусиазма му, но всичките му доводи звучаха разумно и в крайна сметка не се дърпах много. На 16 февруари се оказахме с предварителен договор и платени малко над 50% от стойността на имота. Към днешна дата – нещата покрай строежа се движат и изглеждат доста добре. До 1-2 месеца би трябвало да излезе Акт 15, а след това и заветният 16ти. Живот и здраве – следващата Нова Година да я посрещаме там.

Посетихме Барселона – за кратко. Прекрасна! Гауди е направил невиждани, приказни неща там. Не знам дали някъде по света има подобни – за мен бяха уникални.
https://www.instagram.com/p/BgymwQPliuc/

Цялата публикация „2018та“

3 месеца след Черни връх – ето на, получи ни се и Камен дел. Нещо повече – получи ни се една непредвидена 23 км. разходка из Витоша. По първоначален план трябваше да е около 10-12 км, ама… 🙂 Предупреждавам, че маршрута е избиран така, че да няма изкачване (или поне да е минимално и незабележимо!).
Неделя е, ние се вдигаме в 7 от кревата. Целта е да хванем автобус 66 от метростанция Витоша в 8:20. Е, успяхме.
По план мислех да минем маршрута от хотел Морени – връх Камен дел – хижа Момина скала – Копитото – Княжево. По предварителни данни това са около 10-12 км. В крайна сметка, понеже имахме достатъчно време (а ние нямахме много представа в какво се забъркваме), от Копитото продължихме към Златните мостове и от там се спуснахме към Княжево. Така километрите станаха 23 🙂
ЕТО ТУК може да се види приблизителният ни маршрут. Казвам приблизителен, защото на места gps-а се опитваше да ни изкарва на автомобилен път, но ние си следвахме маркираните пътеки, които си вървят успоредно.
Някъде около 9:40 – 10:00 се стоварихме на спирката на хотел Морени и поехме към Камен дел. Това е върха, който се вижда от цяла София – съответно и цяла София се вижда от там 🙂 Тази част от маршрута е доста приятна, с много малко изкачване – в началото на пътеката и на самият връх по камъните. Беше хладно, уцелихме и слаб вятър (вместо обичайното брулене!) – приятно за ходене време! По пътя има доста малинови храстчета, боровинки също се намират, та се отбивах и похапвах. Около час, даже малко по-малко, отнема стигането до Камен дел. Трябва да се внимава накрая, докато се подскача от камък на камък – като нищо може да се подхлъзне човек и да си изкълчи някой крак 😉

https://www.instagram.com/p/Bmtue80B9lK/?taken-by=sispopova
Цялата публикация „Витоша – 23 км. разходка“

От сума време му се канехме на Черни връх, но все нещо ни спираше или изместваше плановете.
И така – до изминалият уикенд.
В петък почти небрежно се уговорихме с Иво и Еми за събота – едва ли не на майтап да ходим да се поразтъпчем лежерно из Витоша, до Черни връх.
Целта беше да хванем автобус 66 от метростанция Витоша, в 9:30 (Внимание! Автобус 66 върви само през уикендите, и ако не се лъжа – само в летния сезон!). И успяхме 🙂 Автобусчето е старичко и окаяно, но ни извози без никакъв проблем до хотел Морени на Витоша. Това беше и началната точка на маршрута, който бяхме харесали – ЕТО ГО ТУК 🙂 Има и по-кратък вариант – през Алеко, но е по-труден. Този, на който се спряхме ние се води (уж) най-лекият и е подходящ за „начинаещи“ пишман планинари. Няма как да се обърка накъде да върви човек – път голям и широк, хора – бол. Особено в почивни дни. От време на време ви подминава и някой небрежно подтичващ човек – доста планински бегачи го ползват за тренировка, явно. Според линка по-горе – прехода е около час и половина. Е, на нас ни отне почти 2 часа, ама това е защото някои (аз!) си почивахме 3-4 пъти за по 5 минути, освен това темпото на качване си се определя от най-бавният в групата (пак аз!). Кво да правиш – лежерен тип човек съм и нищо не е в състояние да ме накара да бързам, особено пък щом съм излязла на разходка от такова естество. Като разстояние – не е много, денивелацията не е кой знае каква и като цяло терена там не бих го нарекла „силно планински“ – плато си е, почти равно, с малки изкачвания тук-там, ама нищо фрапантно. Крачихме си край коловете, които маркираха пътя и по едно време наааай-после стъпихме на нещо, което може да мине за „планинска стръмнина“ – малко преди върха се налага да се подскача от камък на камък по едни морени, да се прескочат 2-3 поточета, да се мине през 1-2 преспи сняг (да! в края на май има сняг там!), да ни поодуха сериозно ватъра и накрая ей така изведнъж да се окажем пред метеорологичната станция, бележеща и самият Черни връх. 2290 метра надморска височина! Най-високата точка на Витоша. Четвъртият по височина в България (и на второ място по ветровитост, след Мургаш!) Ей ни на, четиримата, смешно строени до една врата, която указва местонахождението ни:
https://www.instagram.com/p/BjU4aNihd8j/?taken-by=sispopova
Цялата публикация „Черни връх – лесен маршрут“