Автор: Sis

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало, нова глава в книгата на историята ни. На този ден е поставено началото на една нова България, което начало е струвало живота на хиляди синове и дъщери на България, сред които жертвите от Априлското въстание и 15 хиляди доброволци, сражавали се в руско-турската освободителна война. Тези хора не дадоха живота си напразно.
Сан Стефано постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
На 3 март 1878 година е направена първата стъпка към утвърждаването на България за независима и свободна държава.

Честито ни Освобождение БЪЛГАРИ!!! И дано да не забравяме колко живота са жертвали предците ни, за да можем ние днес да живеем като свободна нация!

П.С. Ако имате възможност – изгледайте (отново) двете части на Време разделно… А защо не и да си хванете Антон Дончев и да разлистите страниците на романа. За мен и книгата, и филма са достатъчно силни, за да ме разплачат всеки път, когато се докосна до тях.

И преди съм си мислила да драсна нещо по темата, ама ето, че му дойде времето.
Кръводарявала съм около 10 пъти от 2005 насам.С повод за някой познат или близък, и без повод – просто така. До момента нито веднъж не съм „агитирала“ някой да го прави, а всъщност трябва! Истината е, че кръвта наистина е ценно нещо, има недостиг у нас, и това, което вземат от теб като количество няма да те „събори“, но ще „вдигне“ на крака някой друг в нужда.
Та, вчера ходих до Националния център по кръводаряване в София, на улица Братя Миладинови 112. Причината – бабата на един познат ще я оперират. Когато дарявате кръв за някой конкретен човек ще са ви нужни трите му имена, ЕГН, отделение и болница, където ще бъде опериран.
Съвсем накратко ще разкажа в какво се състои цялата процедура.
Първо – отивайки там от вас се очаква да не сте пили в последните 24 часа, да не сте приемали медикаменти в същия период, очаква се и да сте здрави в момента (слава богу мен още не ме е тръшвал вирус за тази година), да не сте хипертоник, за жените – очаква се да не сте в цикъл.
В първата стая си давате личните карти за проверка – проверява се дали до сега сте кръводарявали и дали случаааайно не сте със забрана да го правите. След тази проверка – личната карта ви я връщат, заедно с един анкетник, който трябва да попълните. Съдържа въпроси от типа „чувствате ли се здрав?“, „боледували ли сте от хепатит, малария?“ естествено не се подминават питанките за СПИН и наркотици.
След като приключите с попълването – нареждате се пред втория кабинет – там връчвате анкетата, измерват ви кръвното, боцват ви пръста, за да вземат проба от кръвта ви за „бърз тест“, с който установяват какви са нивата на хемоглобина и ако са ОК – продължавате към третия кабинет 🙂 Между другото, ако не си знаете кръвната група – ще ви я кажат именно след този бърз тест 🙂
В третия кабинет ви слагат на някое от леглата, оглеждат ви вените при лакътната сгъвка и преценят къде са по-лесни за нацелване, след това дезинфекцират мястото, където ще включат системата. После пред вас разопаковат празната банка, както и иглата, боцват ви и… така. Помпите енергично ръката си като ту свивате в юмрук, ту отпускате. Източват се между 410 – 450 милилитра. През цялото време банката е на нивото на главата ви и ако искате – можете да гледате как се „мандахерца“ 🙂 Ако сестрите видят, че ви става зле – спират манипулацията.
След като се приключи с точенето – слагат ви една лека превръзка, която да държите около час, след което спокойно можете да я махнете. Хубаво е мястото да не се мокри 24 часа – нещо, което аз лично не спазвам – обичайно дарявам сутрин, вечерта влизам в банята и си се мокря доволно… Възможно е след като махнете превръзката да има синина около мястото, където са ви боцнали, но това не се случва всеки път и не е болка за умиране, защото минава за ден – два.
След като ви сложат превръзката – написват една бележка, която се дава на човека, за който дарявате (ако не дарявате за някой конкретен човек – пак си я вземете тази бележка). Отделно – тази бумажка ви дава право на 2 почивни дни платен отпуск – в деня на кръводаряването и следващия, а ако сте давали кръв уикенда – то първите два работни дни от седмицата можете да почивате. Дават ви и една торбичка, пълна с лакомства – предимно шоколади, вафли, кока кола – все енергийни продукти, които са нужни за по-бързо въстановяване.
На мен до момента (да чукна на дърво) никога не ми се е завивал свят или пък ставало лошо – махат ми системат, ставам и си тръгвам, качвам си се в колата и си карам все едно нищо не е било. Хубаво е да сте хапнали нещо – не се дарява кръв на гладен стомах. Хубаво е след като са ви взели кръв – да хапнете още докато вървите към колата си (аз го правя) една шоколадова вафла и да пийнете кока колата. В рамките на 1 час след кръводаряване не бива да се пуши или пие алкохол. После може 😉
Принципно количеството кръв, което са ви източили се въстановява за около 24 часа, за 48 часа се въстановява и качеството. Чувала съм обаче, че въпреки това е препоръчително да НЕ се дарява кръв повече от 3 пъти в година, средно през 3-4 месеца.

Вярвайте ми, не боли, никак даже! Не е и страшно. Сестрите/лекарките, които ви обслужват са ок, или поне аз не съм попадала на лошо отношение.

И излизайки от там – излизате с мисълта в главата си, че сте малко по-добър човек от вчера 🙂