9

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Гледах го наскоро пак и от тази сцена отново ме побиха тръпки. Иска ми се никога, никога, ама никога да не ми се налга да изричам тези думи гласно…
И в същото време отново ми се прииска да изрека куп други, но… както обичайно се случва – точно когато съм решила да си отвържа езика става така, че няма уши, които да чуват, нито лице, нито ръце… нищо.

Имах отвратително тежък ден. Цялата седмица беше напрегната, но петъка би всички останали дни по абсолютно всички параграфи.
Не ми се беше случвало да повръщам последната година – обичайно ми се случва когато съм ужасно напрегната и всичко ме боли, а главата ми пулсира. В такива моменти искам само да се сгуша и да спя, и да не съм сама.

Исках да разпусна с една бира и с куп глупави думички, но… явно не е било писано. Бира имаше, приказките си останаха да препускат в главата ми и панически да се разпадат от невъзможност да бъдат изречени… от безмислие.
София е хубава вечер… от високо.

Почнах да броя преди време. 9 е едно от любимите ми числа между другото… лошото е, че 13, 77, 123… и 666 също са ми любими, а не съм сигурна, че ще съм цяла до момента, в който ще отброя последното.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Tired

Толкова уморена не съм се чувстала от около месец поне.
Намаления състав и многото работа днес ми събраха погледа, щом даже заеквах.
Неволята се оказа добър учител, хех… ограниченото време за главоблъскане и максимално скъсения краен срок за реакция за каквото и да било наистина се оказаха ефикасен метод за взимане на някакви решения, които в последствие се оказваха работещи…
Не ми се беше случвало скоро да оставям нещо за утре, ако по мой си план е трябвало да е готово за днес – е, днес останаха неща и за утре…

Ако не друго – поне се чувсташ полезен и значим за масата хора по офисите, с които работиш, хех… А това не е от малко значение.
Сега ми предстои една дълга нощ, прекарана в борба с главоболието и… едно половинлитрово шише спрайт смесен с мента.
Бррр, да идва утре, и да свършва… че да налекне малко.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Предай нататък

Mай вече съм я играла тази игра, ама то не пречи пак… току виж съм се сетила за нещо по-различно от предишните пъти. Топката ми беше метната от Lili и Маргарита.

Ето ги и седемте неща, които отчасти описват що за животно съм 🙂

1. Мога да мълча. Дълго време. Макар от вътре да искам да крещя в лицето ти. И като цяло съм силен човек. Но пък изкараш ли ме от равновесие веднъж и стигне ли се до там крещя и да фуча необичайно силно (а не просто да си мрънкам) – считай, че си записан в черния ми списък завинаги и оправия няма да има.
2. Не понасям некадърници – ако има нещо, което ме вади от кожа за отрицателно време, то това са некадърници, които са лапнали кокала и си вярват.
3. Определям се като толерантен човек (изключая тия, които влизат в графата на горната точка) – всеки заслужава внимание/шанс… и помощ, ако я иска.
4. Има 2ма човека, на които позволявам да ме правят на луда калинка и от които съм способна да понеса много, ама наистина много стискане на зъбите, преди да изригна. Досега съм изригвала само пред единия от тия двамата – родителското ми тяло… кой е другия – сигурно ще го кажа при следваща подобна игра…
5. Помня като слон – всичко в детайли, случки, хора… и в същото време ми е голям зор да помня конкретни дати (години обаче помня)
6. Трудно говоря за себе си, а ако някой ме е хванал на къс пас и трябва да говоря за чувствата си със страничен човек – става още по-трудно… да ги споделям пък със самия обект на въпросните чувства – направо си е мисия невъзможна. Хем имам много неща за казване, хем никога не намирам думите (да, дори аз понякога нямам думи!) Така си е от край време.
7. Параноик, завършен – ако искаш да ме гледаш как се сгръчквам от ужас – остави ме сама, без хора наоколо. За да е завършена картинката – нека е нощ… и ми отвърти крушките.

Няма да подавам топката на конкретни хора. Но пък всеки който реши да споделя – ще го чета 🙂

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!