Свърши :(

Отпуската. Първата нормална за 3 години.
Казвам нормална, защото е наистина първата отпуска, която изкарах без да прекарвам 80% от времето с колеги или пред лаптопа.
Как беше? Малко ми е трудно да опиша, но беше добре. Винаги има какво още да се желае де…
9 – 10 дни на Несебър няма как да не са добре. Още 5 човека, с които няма как да ми е скучно. 1 таласъм, чиито нерви на моменти изпилявах (веднъж някой да измрънка и от мен!) – другите не са се оплакали поне.
Равносметката – искам пак, искам още, да сме живи и здрави и догодина да направим същото…
Хубаво беше, ама свърши. Несебър, Слънчев Бряг, Златни Пясъци, Константин и Елена, Каварна, Приморско… Можеше и още да се пообикаля, ама нямаше желаещи, а аз сама мразя да се мотая.

Толкова.
Имаше моменти, в които главата ми пак пращеше до пръсване от една камара въпроси, чиито отговори ме е страх да разбера. Или ме е страх от самите въпроси… anyway, в крайна сметка по-важното е, че ги държа зад зъбите си и съм убедена, че това е по-добрия вариант.
И така… доста лаконично се изказах този път. То напоследък по-често се напрягам да съм именно лаконична и по-малко говореща, отколкото обратното (а обратното е „нормалното“ ми състояние). Вече ме е страх какво ще изплюя някой ден 🙂

turn your head
if it don’t feel good
turn your head x2
think about the good things that i did to you
and think about the bad things that i didn’t do…
that i didn’t do
that i didn’t do
that i didn’t do
The Crystal Method – Jaded
Сега – back to reality. Опитвам се да наваксам с изостаналите неща и съм на ръба на отчаянието, че няма да успея да хвана „общата картинка“ скоро 🙁

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Whatever you say…

Ще ти кажа много неща… ако ми зададеш точните въпроси.
Или ме провокираш достатъчно, за да се изчерпа търпението ми.

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it

не е честно… никак не е честно.
да… никой никога не ми е обещавал да бъде честно.
КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Draft

Всичко, което човек трябва да направи е: да приеме невъзможното, да се справи без необходимото, да изтърпи нетърпимото.
Не е лесно, ама не е невъзможно. После е по-лесно, значително. Аз знам, повярвайте ми.

***

Има моменти, в които толкова ми докривява от всичко, че ми иде да отида в някоя пустиня, без да имам наоколо жив човек и да крещя. Да креща, да крещя, да крещя… да не ме чува никой. Да крещя в продължение на дни. И да остана без глас.
Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори. Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание можем да кажем повече, понякога и всичко… стига да има кой да „чуе мълчанието“… стига този, който трябва да го чуе – иска да чува.
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание, което носи бушуващото и студено море…

***

Убедила съм се, че след всяка стъпка нанякъде оставяш следа. И ти пука. И ако някога паднеш ще разбереш по-ясно от всякога, че всяка дупка теб е чакала.
Явно единственият път към истинско щастие… е да живееш на момента без да се безпокоиш за бъдещото.

***

Имам един лош навик – да се раздавам. Безвъзмездно и безрезервно. Е, когато мога, разбира се. И сега се чудя как толкова много време ми трябваше, за да разбера нещо толкова просто – че когато даваш нещо безплатно, никой не го цени. Сякаш вече всички отмерват стойността единствено в пари. Безплатното е грозно, то е лошо направено, некачествено, та не може в никакъв случай да бъде на ниво с платеното, а то пък от своя страна е много по-лошо от СКЪПО платеното. Точно днес животът ми поднесе поредният урок по икономика на живота – не давай безплатно. Не давай услуги, не раздавай чувства, не давай времето си, знанията си, уменията си… Дадеш ли ги безвъзмездно, всеки счита, че те нямат стойност. Следователно са и некачествени. Не, уважаеми, времето ми е безценно, знанията и уменията съм ги трупала години наред, коствали са ми безсънни нощи, безброй опити и грешки, повторения, разочаравания… А чувствата, сърцето…. те не са за всеки. Те са единствено за онези, които ще знаят колко струват без да им го казвам.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!