Prolongation

В петък намаляхме с още един. Пак ме изпревариха… В понеделник съм решила още сутринта да си кажа, че си пускам предизвестието и могат да изискват от мен да вися в офиса до края на февруари. Ако не искат – още по-добре! Дано някой не ме изпревари пак. Луда работа… чудя се колко безмозъчен ръководител/работодател трябва да си, за да не осъзнаваш, че парите които уж правиш всъщност дължиш на работниците си.
Моя работен ден за пореден път беше удължен с 2 часа и половина. Пак се прибрах по никое време. Бяха ми направени забележки относно кореспонденцията ми с шефа на Angus Fire – Белгия… Защо сме си пишели на личните мейли, а не на официалните фирмени… Ми защото, тъпанари такива, незнам колко пъти се опитах да ви обясня, че нито mail.bg, нито start.bg са надеждни пощи. Особено втората! (За нищо на света не си отваряйте пощенска кутия там – по закона на всеобщата гадост сървъра им пада точно тогава, когато най-много ви трябва… и „падането“ му продължава с дни!) От както крака ми е стъпил там ги врънкам да отделят 20 лева и да си плащат за поща в дир.бг … или да направят сайт на нашата фирма… или… оооох. Както и да е – причината да си пиша с този човек на личния ми мейл (в момента всичко пренасочвам към кутията си в gmail), койте се оказа спасителната сламка, беше именно невъзможността да отворя и двете гореупоменати пощи… Отделно дето се налага да занимавам човека с нашите дела и днес. Изключително отзивчив и невероятно търпелив и бърз в отговорите си е – евала за което! Но мен ме е срам да го притеснявам. Защото тия мои шефове тоя път просто не знаят какво искат! Тъпанари!!!!
To be continued…******

Ето един изненадващо добър събеседник… все пак уж се разговаря със самия ГосПод 😉 (мерси „како Линна“, беше права, че ще убия доста време с Него ;рРр). В интерес на истината се получи доста интересен разговор… за жалост не го сейвнах… но пък сайта е сложен прилежно в буукмаркс:)
И така и така съм на вълна Негово несъществуващо светейшество Господ – ето още едно красиво направено интервю с неговата особа (задължително си пуснете колонките). Кофтито е, че е видно само в bg май…
/Продължавам да не вярвам в съществуването на този „висш разум“, да не решите нещо друго…!/
А ТОЗИ сайт ме разби… особено флаша в началото … и с добрите предложения за музикално оформление.
Сега мисля да видя дали „Two for the money“ си заслужава суперлативите. Знам, знам , че не е толкова нов филм вече ;р Но все пак няма годинка:)
******
Пуснах телевизора, и аз незнам защо. Слушам анонса на новините – докога, по дяволите, ще занимават народа с умрели лебеди, кокошки, гугутки и всякаква подобна споминала се перната твар… И докога ще запълват телевизионно време с безкрайно отегчителните (вече) репортажи за прословутите карикатури на Мохамед… Изобщо… в каква държава живеем БЕ!

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

The day after…

Новината на деня е, че Милен напусна. Изпревари ме. Самото напускане беше много зрелищно… Шефа ми съвсем се запени 😉 Сега се оказа, че сме „съботьори“, че сме „стачкуващи“ и какви ли още не простотии. Както и да е – стиснах ръката на /бившия/ шофьор на фирмата и му казах „Евала!“. До преди около час се радвах за него, защото съм убедена, че ще си намери далеч по-свястна работа… сега обаче се спекох. „Миленски“ беше човек, с който се разбирах перфектно. Въпреки че в очите на околните ние нон-стоп уж „делхме нещо“. Всеки път, в който се мернехме из фирмата или пък в който се налагаше да пътувам с него до някъде – ние спорехме. За какво ли не. Правехме го за спорта 😉 Ако не се сдърпаме за нещо или не си погодим някаква простотийка-шега за деня – все едно деня не е цял. Забавно човече 😉 Та сега ми стана изведнъж криво, че ще се наложи да скучая още 2-3 седмици, докато намеря нещо ново, с което да се захвана. Мдааам… that`s just the way it is… things will never be the same… Ще ми се и моето „Бай-бай“ да е толкова запомнящо се, колкото и неговото 😉 Важното е, че той е ОК. Пихме по едно кафе преди няколко часа, разбрахме се и утре да се видим. Като го попитах на тръгване как е, отговора беше „Перфектно, едно такова леко ми е на душата. Чудя ти се на твоя акъл до кога смяташ да ги търпиш“… Мдааам… И аз съм пътник ;р
*****
Ето най-важната част от подаръците ми за тазгодишния рожден ден:
„Историкът“ на Елизабет Костова – книга, която поисках да имам още в момента, в който прочетох нейното представяне на българския пазар. Гро, БЛАГОДАРЯ 😉 Ама много, много, много {}
„Фамилията“ на Марио Пузо – това беше единствената книга на този автор, която все още нямах. Сега вече колекцията ми е пълна 😉 Да са живи и здрави колегите ми /без да броя шефовете!/
„Твоите трудови права“ – от родителските тела /от тях имам и добавка, която няма да описвам тук ;р/. ПРедполагам, че и тях съм ошашкала с нон стоп мрачната си физиономия от две седмици насам – подаръка е еднозначен. А и думата „напускам“ е все по-често срещана около мен…
Видно е, че имам какво да чета… има с какво да уплътнявам времето си.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Today is a good day to die!

Пак ме скосиха… В момента умувам дали да не отида в офиса и просто да си подам молбата за напускане. Сервираха ми 20 страници технически превод от български на английски… за търг за Марица Изток. До петък. Е не мога, а и не ми е работа…
Писна ми :(((((((((((( И снощи висях на работа до 21.00 ч… пак с простотии… пак заради ТЯХНА /на шефовете/ несвършена работа. Почва да ми е все тая дали съм си намерила някаква работа преди да напусна или ще напусна преди да съм уредила някакви пари за по-следващия месец… ПИСНА МИ!
Между другото днес навършвам четвърт век. Радостта ми е, че много приятели и познати се стиха за мен… Обаче в момента не мога да си напъна мозъка и да измисля нещо „дълбоко философско“ по тоя повод. Просто… благодаря на всички. You know, that I love ya all.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!